Решение № 5343 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на сектор Ревизии и проверки 1 при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, чрез гл. юрк. Начева, срещу Решение 5322 от 17.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 2210/2024 г., с което, по жалбата на Петров Комерс 98 ООД, ЕИК 202081630, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 118, бизнес център Абакус, секция 1, ет. 1, офис 1-11 представлявано от управителя Г. Илиев, чрез адв. Савов и адв. Станкова, е обявен за нищожен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 0644 от 01.02.2024 г., с който в тежест на дружеството е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 113 378,52 лв. и лихви 34 367,34 лв. на основание чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу АУПДВ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Поддържа се, че АУПДВ е подписан от издателя си с валиден квалифициран електронен подпис. Възразява се за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, Петров Комерс 98 ООД, чрез адв. Савов, оспорва основателността й в писмен отговор и моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АССГ е оспорен АУПДВ 0644 от 01.02.2024 г., издаден от началник сектор Ревизии и проверки - 1 при ТД на НАП Средни данъкоплатци и осигурители, с който в тежест на Петров Комерс 98 ООД е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 113 378,52 лв. и лихви 34 367,34 лв. на основание чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Според фактическите установявания на първостепенния съд проверката на данните в декларацията за обстоятелствата по чл. 3 и чл. 4 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП), подадена от Петров комерс 98 ООД с формуляр за кандидатстване по схема за набиране на заявления за Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, показала, че в качеството му на свързано предприятие с Алпен ЕООД, Виктория ринг ЕООД, Арт 2000 ООД и Арт Трейд ЕАД, през двете финансови години (2019 г. и 2020 г.), предхождащи годината на кандидатстване, то е с параметри, надвишаващи тези по чл. 3 от ЗМСП. След подробен и последователен анализ на доказателствата по делото, ценени в съвкупност със заключението на СТКЕ, решаващият състав е мотивирал извод за нищожност на административния акт като несъответстващ на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Според АССГ липсата на надлежно подписване на АУПДВ с КЕП от органа по приходите не позволява установяване по несъмнен начин на неговото авторство. Първостепенният съд е приел, че АУПДВ е материално незаконосъобразен поради недоказаност на хипотезите по чл. 4, ал. 5 ЗМСП за свързаност между Петров Комерс 98 ООД и Алпен ЕООД, Виктория ринг ЕООД, Арт 2000 ООД и Арт Трейд ЕАД без да изложи съображения в подкрепа на извода си. Позовал се е на заключението на ССчЕ относно броя заети лица в предприятието на ответника през 2019 г. и 2020 г., който не надвишава прага по чл. 3 ЗМСП. АССГ заключава, че АУПДВ не съответства и на целта на закона. Решението е правилно по следните съображения: При преценката на валидността на акта административният съд е съобразил разрешенията, дадени от СЕС с решението от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21 Екофрукт, според което Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (Регламент 910/2014), трябва да се тълкува в смисъл, че ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че този подпис отговаря на предвидените в Регламента изисквания и за да се счита за квалифициран електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 12 от посочения регламент. Когато това обозначаване се оспорва в рамките на съдебно производство, националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички предвидени в член 3, точка 12 кумулативни условия, което го задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по член 26 и по приложение I към същия регламент. Член 3, точка 12 от Регламент 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за квалифициран електронен подпис". Първо, електронният подпис следва да е усъвършенстван електронен подпис", който съгласно член 3, точка 11 от регламента трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис", което съгласно член 3, точка 23 от регламента трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия. Трето, подписът трябва да се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис" по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този регламент т. 43 от цитираното решение на СЕС. Необоснован е изводът на АССГ, че данните за титулярите, налични в квалифицираните удостоверения за електронен подпис, не съдържат длъжността им, а е записана само териториалната дирекция на НАП, в която са назначени, което, в допълнение с липсата на ЕГН и имената на латиница на титулярите обуславя противоречие с в чл. 24, § 2, буква е, подточка д от Регламент 910/2014, респ. че не е доказана по безспорен начин свързаност на авторите със съответните електронни подписи. Съдържащите се в квалифицираните удостоверения за електронен подпис данни за титулярите им уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението, e-mail адресите на титулярите на КЕП, имената и ЕИК на учреждението, от чието име действат те, са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на КЕП, като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от регламента, отговарящи на изискванията на приложение 1, б. в към чл. 3, т. 15 от същия. Съгласно т. 4 от диспозитива на решението на СЕС, ...обстоятелството, че имената на титуляря на електронния подпис, които той обичайно изписва на кирилица, са транслитерирани на латиница, не е пречка електронният подпис на титуляря да се счита за квалифициран електронен подпис по смисъла на този чл. 3, т. 12, стига този електронен подпис да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа и да може да го идентифицира, което следва да се провери от националния съд. Съгласно чл. 28, т. 1 от Регламент (ЕС) 910/2014 квалифицираните удостоверения за електронни подписи следва да отговарят на изискванията, предвидени в Приложение І, а чл. 28, т. 2 от Регламента гласи, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи не подлежат на каквото и да било задължително изискване, което надхвърля изискванията, предвидени в Приложение І. В Приложение І, б. в е предвидено, че квалифицираните удостоверения за електронни подписи съдържат най-малко името на титуляря, изискване за посочване на ЕГН не е предвидено. С оглед разпоредбата на чл. 28, т. 3 квалифицираните удостоверения за електронни подписи могат да включват допълнителни незадължителни специфични данни, каквито в настоящия случай фигурират и съгласно изр. второ тези данни не засягат оперативната съвместимост и признаването на квалифицираните електронни подписи. Действително, юридическото лице съобразно чл. 2 от ЗНАП е Националната агенция за приходите, но по силата на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Следва извод за наличието на усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията по чл. 26 от регламента, което обосновава наличието на първата предпоставка за валидността на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от регламента. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът за недоказаност на втората предпоставка с оглед заключението на СКТЕ, че ИС Контрол не е устройство за създаване на квалифицирани електронни подписи по смисъла на Приложение II от Регламента и не е сертифицирана от специализиран контролен орган. В о. с. з. на 30.01.2025 г. вещото лице пояснява, че ИС Контрол е софтуерна система, а не устройство за поставяне на електронен подпис и същата не е одитирана от IYDaS. По- специално, Приложение II включва подробни технически спецификации, свързани с хардуерните и софтуерните характеристики на устройствата за създаване на КЕП, вкл. криптографските алгоритми, защитата на ключовете, механизмите за управление на устройствата и други технически аспекти, необходими за осигуряване на сигурността и надеждността на създаването на такива подписи. Правилно АССГ е възприел недоказаност на третата предпоставка: представените по делото удостоверения за електронни подписи не представляват квалифицирано удостоверение за електронни подписи по смисъла на Регламент 910/2014г., тъй като не е изпълнено условието то да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис. Заключението на СКТЕ е, че вписаният в сертификатите адрес не позволява да бъде извършена проверка. Положените подписи в АУПДВ и Протокол за проверка за удостоверяване категорията предприятие по ЗМСП и допустимостта на кандидата във връзка с изплатената помощ по процедури BG16RFOP002-2. 095,BG16RFOP002-2. 097 и BG16RFOP002-2. 101 са в docx вариант и не се валидират успешно нито в приложението на МЕУ, нито в софтуера на ЕК, нито със софтуер, предоставен от ДКУУ. Валидирането на квалифициран електронен подпис (КЕП), поставен в Microsoft Word, без да се променя форматът на файла, може да бъде предизвикателно, тъй като Word не предоставя директна поддръжка за стандартите на ЕС за КЕП. Ако се използва квалифициран сертификат в Microsoft Word, подписът може да бъде технически квалифициран, но Word сам по себе си не осигурява цялата необходима инфраструктура за напълно съвместим КЕП според стандартите на ЕС. Действително, валидирането на електронния документ не е изискване за наличието на квалифициран електронен подпис, но като процес за проверка и потвърждаване на валидността на електронен подпис е обвързана именно с данните в сертификата, позволяващи извършването на същата. Още повече, че определението на удостоверение за електронен подпис дадено в член 3, т. 14 на Регламент 910/2014 е, че това е електронен атестат, който свързва данните за валидация на електронен подпис с физическо лице. Следователно именно данните за валидация предпоставят наличието на извършване на това действие и установяване по безспорен начин на физическото лице, титуляр на електронния подпис. При наличие на редовни данни в сертификата се извършва валидация на електронни документи, подписани с електронен подпис, който към момента на действията по проверката е с изтекла валидност. Въпреки това процесът позволява установяването на титуляря на подписа, вида на електронния подпис и неговия период на действие. След като и към настоящия момент не е възможна валидация на оспорените електронни документи на посочения в удостоверението електронен адрес на доставчика на удостоверителни услуги, съдът намира, че не е изпълнено условието на Приложение едно, буква г от Регламент 910/2014. Съобразно решението на СЕС по дело С-362/2021, чл. 3, т. 12 от регламент 910/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че при липса на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 15 от този регламент е достатъчно основание за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12. Правното значение на валидацията на електронния подпис е дадено в чл. 32 от Регламент 910/2014: в т. 1 е установена презумпция, че валидацията потвърждава наличието на квалифицирано удостоверение за електронен подпис, отговарящо на приложение едно към момента на подписването; квалифицираното удостоверение е издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и е било валидно към момента на подписването; данните за валидиране на подписа съответстват на данните, предоставени от доверяващата се страна; уникалният набор от данни, представляващи титуляря на електронния подпис в удостоверението, е надлежно предаден на доверяващата се страна; електронният подпис е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис; целостта на подписаните данни не е застрашена и изискванията по чл. 26 са били изпълнени към момента на подписването. Следователно с извършването на надлежна валидация на електронния подпис се установяват всички предпоставки на чл. 3, т. 12 от Регламент 910/2014 до доказване на противното. В разглеждания случай АУПДВ и Протоколът за проверка за удостоверяване категорията предприятие по ЗМСП и допустимостта на кандидата във връзка е изплатената помощ по процедури BG16RFOP002-2. 095,BG16RFOP002-2. 097 и BG16RFOP002-2. 101 не могат да се ползват от тази презумпция, тъй като не подлежат на успешно валидиране. Като е обосновал извод за нищожност на оспорения АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не е засегнато от сочените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски, каквито дружеството е направило за заплащане на възнаграждение на адв. В. Савов в размер на 12671,80 лв. съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, възражението за чиято прекомерност е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед обема и качеството на осъществената от адвоката процесуална защита. Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,