Решение № 10838 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2019 г.

Решение № 10838 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7295/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община срещу Решение № 2597/15.04.2019 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 10203/2018 г., с което е отменена негова Заповед № РА-30-320/17.08.2018 г., нареждаща премахването на строеж: "Бариера към блок 72 А, ж. к. "Иван Вазов", находящ се в УПИ I, кв. 38 по плана на гр. София, като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

От ответниците Д. Балчев оспорва жалбата, С. Антонова и С. Белишки не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Решаващите изводи на първоинстанционния съд за непринадлежността на наредения за премахване обект към категорията на строежите съответстват на материалния закон.

1. Основен критерий за разграничение между строежите и преместваемите обекти, дефинирани съответно в т. 38 и т. 80 на § 5 ДРЗУТ, е въздействието на изградения (поставения) обект върху земята, респ. повърхността, върху която се поставя или от която се отделя. Строежите изменят трайно субстанцията или начина на ползване на имот или сграда, докато преместваемите обекти могат след отделянето им да бъдат премествани в пространството, без да губят индивидуализацията си и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

1. Съдебно-техническата експертиза, приета от административния съд, е констатирала, че бариерата се състои от метална кутия, в която е разположена и монтирана електрическата и механичната система на задвижващия механизъм, подвижно рамо (самата бариера) и фотоклетка за дистанционното й задействане, монтирана върху "Г"- образна бетонова стъпка; металната кутия е поставена и укрепена върху терена, подравнен посредством циментова замазка. Преместването на обекта е възможно, без да се нарушава целостта на съоръжението и на терена под него, като е запазена възможността той да се ползва на друго място със същото или подобно предназначение, тъй като бариерата не е трайно прикрепена към земята и същата може да бъде демонтирана без разрушаване.

1. Описаните характеристики на съоръжението го квалифицират като преместваем обект по чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Без значение за определянето на вида на обекта е съществуването на бетонова стъпка и циментова замазка, върху които са ситуирани отделни негови части. Правно-релевантна е липсата на трайна връзка на конструкцията със земята. Фундаментите изпълняват функцията да осигурят закрепването на съставните елементи към повърхността, без да представляват част от тях и да осуетяват възможността за демонтирането им при запазване на тяхната индивидуализация.

1. След като обектът не е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ – нито по своето естество, нито е обявен от закона за такъв по функционалното си предназначение (т. е. независимо от начина на свързването му със земята), спрямо упражненото със заповедта правомощие не са приложими реда по чл. 225 а и основанията да се нареди премахването му по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, а установените в чл. 57 а от закона.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение