Решение № 6829 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2018 г.

Решение № 6829 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9873/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 95, ал. 1 Закона за концесиите (ЗК) отм., във връзка с § 4, ал. 1 и 2 от ПЗР на Закона за концесиите, в сила от 2.01.2018 г. Образувано е по жалба на Д. Кишкилова, от [населено място], срещу решение № 540/17.05.2018 г. на Комисия за защита на Конкуренцията по преписка № КЗК-129/2018 година. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, неотчитащо всички факти или потвърждаващо фактите, но тълкувани неправилно. При подробно изложени доводи иска обжалвано решение да се отмени изцяло и както и да се отмени решение № РД-05-536/18.12.2017 г. на кмета на Община Трън. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, не взема становище по жалбата. Заинтересована страна - Общински съвет град Трън, не изразява становище по жалбата. Заинтересована страна - Кмет на община Трън, чрез процесуалния си представител адв. М. Георгиев, оспорва жалбата. Прави искане за оставяне в сила обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, както и да се остави без уважение жалбата. Представя писмено становище. Претендира присъждане на направените разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице основанията на чл. 178, ал. 3 ЗК, връзка с чл. 218, ал. 2 връзка с чл. 221, ал. 3, връзка с чл. 209, т. 2 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ за обезсилване, респективно за отмяна на обжалваното решение на КЗК и прекратяване на производството в частта му по т. 1 и за връщане на производството за ново разглеждане на КЗК в останалата му част. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в установения с чл. 95, ал. 1 от ЗК срок, поради което е допустима. След като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, настоящия състав, намери за установено следното: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба с вх. № ВХР-43/3.01.2018 година, подадена от Д. Кишкилова, срещу решение № 98, взето с Протокол от 26.06.2014 г. на Общински съвет гр. Трън за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост и Решение № РД-05-536/18.12.2017 г., с което са одобрени обявлението за провеждане на откритата процедура, документация за участие в процедурата и проект за концесионен договор. Изложени са доводи, че задължително условия за провеждане на нова процедура по отдаване на концесия е предишната да е прекратена законосъобразно, като в конкретния случай са изложени доводи в обратния смисъл. В жалбата са изложени доводи, за наличие на пътни знаци, забраняващи преминаването на пътни превозни средства над 3, 5 т., което не позволява производствена дейност, както и че пътят е без банкет, маркировка и на места е тесен, както и че концедента не е изпълнил законовото изискване да осигури достъп до обекта на концесията съгласно Закона за общинската собственост. Изложени са още оплаквания за нередност в санитарно охранителните зони, които не са отстранени от общината, наличие на сметище за битови отпадъци, липса на осигурен директен достъп до каптажа, като се преминава през частния имот или през басейна. Твърди се че сроковете на търга не дават достатъчно време за получаване на изискуемите документи от различни институции, както и за наличие на дискриминационни условия. Релевирани са оплаквания в поска наличие на запазена търговска марка Трънска Банкя, както и че предмета на процедурата е опорочен, тъй като нито в съобщението, нито в обявлението до регистъра за концесии не се посочва за какво водно количество е обявена процедурата. Жалбоподателя твърди че има разминаване в посочените актове за публична общинска собственост, не е отстранено разминаването със заповед № СОЗ-07-16.03.2014 г. на МОСВ. Посочва се още, че не са ясни границите на СОЗ-2 и СОЗ -3, както име има разминаване в посочване дебита на извора в документацията и приложения сертификат на МОСВ, както и в нарушение на чл. 41 от ЗК няма описание на качеството на предмета на концесия. Комисията за защита на конкуренцията с обжалваното решение е възприела жалбата като подадена срещу всички решения, действия и бездействия на органите по ЗК съгласно разпоредбата на чл. 83 ЗК и отделно конкретно срещу Решение № 98 по Протокол 26.06.2014 г. на Общински съвет, гр. Трън за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" - публична общинска собственост и решение № РД-05-536/18.12.2017 г., с което са одобрени обявлението за провеждане на процедурата, документацията за участие и проект на концесионния договор. В обжалваното решение КЗК се е позовала на решение № 390 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 3371/2015 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на община Трън срещу Решение № 146/12.02.2015 г. на КЗК по преписка № КЗК-1211/2014 г. в частта, с която е отменено решение № РД-05-273 от 8.07.2014 г. на кмета на община Трън, с което са одобрени обявлението за провеждане на открита процедура, документация за участие в откритата процедура и проект на концесионен договор за предоставяне на концесия и преписката е върната на концедента със задължителни указания. С решение № РД-05-560/17.10.2016 г. кметът на община Трън е прекратил процедурата по предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник. Решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано. С оглед прекратената процедура, са предприети последващи действия от кмета и с ново решение № РД-05-536/18.12.2017 г. са одобрени обявлението за провеждане на открита процедура, документация за участие в открита процедура и проект на концесионен договор за предоставяне, като е направено позоваване, че същото е във връзка с решение № 98 по Протокол от 26.06.2014 г. на Общински съвет гр. Трън. Комисия за защита на конкуренцията е възприела като неоснователен довода, че към датата на публикуване на обявлението в Държавен вестник, предишната концесия не е била прекратена. За да достигне до този извод Комисията се е позовала на представените по делото доказателства в частност писмо изх. № 712 от 15.02.2011 г., с което концедентът е уведомил предишния концесионер, че с влязло в сила решение № 173 от 15.12.2010 г. по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет гр. Трън, концесионния договор е едностранно прекратен от община Трън на основание чл. 17 във връзка с чл. 13. 2 от Договора за концесия. Комисията се е позовала и на обстоятелството, че решението не е обжалвано и същото е влязло в законна сила и е породило прекратителното си действие. На следващо място по релевирания довод за необходимост за вземане на ново решение за откриване на процедура по предоставяне на концесия, доколкото не е спазен срока по чл. 24 от Правилник за прилагане на Закона за концесиите /ППЗК/ и доколкото кметът няма право да промени посочените в решението на общинския съвет условия, Комисията е разгледала от нормативна гледна точка процедурата за откриване на концесия, както и че е съобразила спецификата на обстановката обосноваваща взетото решение № РД-05-536 от 18.12.2017 г., с което са одобрени обявлението за провеждане на процедурата, документация за участие в процедурата и проект на концесионен договор в следствие на решение № 390 от 14.01.2016 г. постановено по адм. д. № 3371 по описа на Върховния административен съд /ВАС/, с което е потвърдено решение на КЗК № 146/2015 г. по преписка № 1211/2014 г. с указания за прекратяване на процедурата по предоставяне на концесията. Комисията е приела, че решение № 98 на Общински съвет гр. Трън за откриване на процедурата за предоставяне на концесия не е отменено като незаконосъобразно, а решението за прекратяване на процедурата по предоставяне на концесията не е обжалвано, предвид което КЗК е достигнала до извода, че актовете са влезли в законна сила, поради което е следвало единствено да бъде издадено ново решение на кмета. Като в настоящия случай това е направено, макар и да не е издадено в рамките на срока по чл. 24 от Правилника за прилагане на закона за концесиите поради обективни причини, но същото е издадено при спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗК (отм.);. На следващо място Комисията е приела, че изложените оплаквания отнасящи се до процедурата по подготовка на концесията, в това число дали са извършени необходимите подготвителни действия, законосъобразно ли са извършени и какви са предвидените от закона правни последици при евентуално допуснато нарушение са извън обхвата на контрол, осъществяван от КЗК по ЗК поради което същата е приела, че не дължи произнасяне. По наведените доводи за наличие на дискриминационни условия в документацията, свързани с икономическото и финансово състояние на участниците и доказване на техническата им възможност, КЗК е приела, че заложените критерии отговарят на изискванията на ЗК (отм.); , тъй като същите са съобразени със спецификата на обекта и конкретната дейност по добив, засягаща природен ресурс и неговата екологосъобразна експлоатация, каквото е изискването на чл. 26, ал. 5 от ЗК (отм.);. Като заложеното изискване за сертификати, КЗК е счела, че същите имат за цел да гарантират на концедента участие от кандидата. За неоснователни са приети и доводите, че заложените критерии за подбор са дискриминационни и затрудняват участието на лица в процедурата, тъй като е предвидена възможността по чл. 26, ал. 6 от ЗК (отм.); , съгласно която участника може да докаже съответствието с критериите по ал. 1, т. 2 и т. 3, чрез възможностите на трети лица, като се представят съответните доказателства, както и възможността са участват в процедурата и обединение от лица. Неоснователно е прието и възражението за сроковете на търга, които не дават достатъчно време за получаване на изискуемите документи от различни институции. За да достигне до този извод КЗК е приела, че концедентът е спазил императивната норма на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗК (отм.); , като в обявлението е определен срок от 41 календарни дни, считано от обнародване на обявлението в "Държавен вестник". По направеното възражение, че нито в съобщението, нито в обявлението до регистъра на концесиите не се посочва за какво водно количество е обявена процедурата, Комисията е установила, че действително при извършен преглед на двата документа е установена липсата на тази информация, но същата не е основание за незаконосъобразност на процедурата по предоставяне на концесия поради факта, че информацията за размера на разрешеното водно количество е посочена в решение № 98 на Общински съвет гр. Трън по Протокол № 6 от 26.06.2014 г., с което е открита концесията, както и в решение № РД-05-536 от 18.12.2017 г. на кмета на община Трън за одобряване на обявлението, документацията за участие и проекта на концесионен договор, от което е видно, че жалбоподателя има възможност да получи информация за водното количество на концесията от два различни документа. Комисията е приела, че тази информация не следва да се съдържа в съобщението, тъй като същата има само оповестителен характер, а съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗК е определено минималното съдържание на съобщението, в това число обект на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник", в който е обнародвано обявлението, в което отново не се изисква посочване на обема на концесията, в случая водното количество, а според ал. 3 изрично се посочва, че в съобщението не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението. За неоснователно е възприето твърдението за липса на описание в обявлението, съобщението и документацията за концесията на качеството на предмета на концесия, т. е. не е посочен вида на водата в нарушение на чл. 41 от ЗК (отм.); , тъй като е приела за установено, че водата е описана в част II. "Техническа спецификация" от документацията за участие в процедурата. По отношение на изложеното разминаване в посочения в документацията и сертификат № 35 от 3.08.2016 г. на МОСВ дебит на извора, КЗК е установила, че е действително е налице такова, но е прието, че не е от категорията на съществените нарушения на ЗК, водещи до опорочаване на процедурата по предоставяне на концесия, тъй като не би могло да доведе до объркване на потенциалните кандидати относно действителния дебит на извора. По направеното посочване, че е налице разминаване в съобщението за процедурата за предоставяне на концесия и обявлението досежно посочения акт за публична общинска собственост, КЗК е установила наличие на същото, но мотивирано е приела същото за несъществено. КЗК мотивирано е приела, че не е налице съществено разминаване между границите на концесионната територия, определени в Акта за публична общинска собственост № 726/10.08.2017 г. и в Заповед № СОЗ-07/16.03.2014 г. на МОСВ. С оглед изложеното КЗК е приела, че обжалваните актове на концедента и органа по чл. 19, ал. 2 от ЗК (отм.); са законосъобразни и като такива следва да бъдат потвърдени, а жалбата на Д. Кишкилова е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение на Комисията за защита на конкуренцията в частта по т. 1 е недопустимо, а в частта по т. 2 е правилно и законосъобразно. С оспореното Решение № 540 от 17.05.2018 г., по преписка № КЗК-129/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с първа точка е оставена без уважение жалбата на Д. Кишкилова срещу решение № 98, взето с Протокол от 26.06.2014 г. на Общински съвет гр. Трън за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост. След извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че законосъобразността на процесното решение № 98, взето с Протокол от 26.06.2014 г. на Общински съвет гр. Трън, вече е било предмет на разглеждане и по отношение на него е налице произнасяне с решение № 146/12.02.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 1211/2014 г., с което първа точка е оставена без уважение жалбата на ДЗЗД "Торн Спринг енд Партнърс" срещу Решение № 98 на Общински съвет гр. Трън по Протокол от 26.06.2014 г., с което е открита процедура за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област 21 Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост и с втора точка е отменено Решение № РД-05-273/8.07.2114 г. на кмета на община Трън, с което са одобрени обявлението за провеждане на откритата процедура, документацията за участие в процедурата и проект за концесионен договор за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост и преписката е върната на концедента със задължителни указания, съобразно мотивите на решението. Същото решение е било обжалвано пред Върховния административен съд /ВАС/ от община Трън в частта, с която е отменено решение № РД-05-273 от 08.07.2014 г. на кмета на община Трън, като първата точка, не е била предмет на съдебен контрол. Върховният административен съд, по така подадената жалба се е произнесъл с решение № 390 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 3371 по описа на 2015 г., с което е отхвърлил като неоснователна жалба на община Трън. Въз основа на което следва да се приеме, че решението на КЗК в частта му, с която е оставена без уважение жалбата срещу Решение № 98 на Общински съвет гр. Трън по Протокол от 26.06.2014 година, е влязло в сила и е породило целените правни последици. За прецизност следва да се отбележи, че жалбоподателя ДЗЗД "Торн Спринг енд Партнърс" по преписка с № КЗК – 1211/2014 образувана пред КЗК, е представлявано и управлявано от Д. Кишкилова, която пък в развилото се по преписка № КЗК-129/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията производство, както и в настоящо съдебно производство е жалбоподател като физическо лице. Въз основа на гореизложеното може да се приеме, че Решение № 98 на Общински съвет гр. Трън по Протокол от 26.06.2014 г. е било предмет на проверка от страна на КЗК и жалбата срещу него е оставена без уважение. Предвид факта, че решението на КЗК в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 297 от ГПК, приложима според препращането на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид анализа на цитираните разпоредби следва, че влязлото в сила решение е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на оспорвания административен акт. С постановяване на процесното решение с първа точка Комисията се е произнесла по недопустима жалба на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, а именно произнесла се е по жалба по която има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Недопустимостта на производството води до недопустимост и на постановеното решение в частта по т. 1 с което е разгледана жалбата на Д. Кишкилова и същата е оставена без уважение. Това обстоятелство изисква обезсилване на обжалваното съдебно решение, а образуваното въз основа на него производство следва да се прекрати в тази част. Правилно КЗК, е приела за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че към датата на публикуване на обявлението в "Държавен вестник", предишната концесия с концесионер "ХИДРОКОМП-ТОРН СПРИНГ" ООД, не е прекратена. От представените по делото доказателства е видно, че с писмо с изх. № 712 от 15.02.2011 г. на кмета на община Трън, предишния концесионер "ХИДРОКОМП-ТОРН СПРИНГ" ООД е уведомен, че с влязло в сила решение № 173 от 15.12.2010 г., по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет гр. Трън, концесионният договор е едностранно прекратен от община Трън. Писмото е получено лично на 28.02.2011 г., като от тази дата е започнал да тече 10-дневния срок за обжалване на решение № 173 от 15.12.2010 г. по Протокол № 14 от заседание на Общински съвет гр. Трън, по реда на чл. 83, ал. 3 от ЗК (отм.);. Доколкото не са представени доказателства следва да се приеме, че същото не е обжалвано, поради което правилно е прието, че е влязло в законна сила и е породило прекратителното си действие. Позоваването на решение № 37/23.03.2011 г. на Общински съвет гр. Трън, проведено на 23.03.2011 г. – Протокол № 3, следва да се приеме, че е ирелевантно за настоящото производство. Неоснователни са възраженията в жалбата за неспазване на срока съгласно чл. 24 от ППЗК, както и необходимостта за вземане на ново решение от страна на Общински съвет гр. Трън и в законоустановения срок кмета да изготви съответните документи. Правилно КЗК е анализирала конкретния случай и е достигнала до извода, че решението макар и да не издадено в срока по чл. 24, поради обективни причини, е издадено при спазване на разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗК (отм.);. Също така следва да бъде посочено, че съгласно решение № 146/12.02.2015 г. на КЗК, потвърдено с решение № 390 от 14.01.2016 г. по адм. д. № 3371/2015 г. на ВАС, в частта, с която е отменено решение № РД-05-273 от 8.07.2014 г. на кмета на община Трън е съобразена и разпоредбата на чл. 91, ал. 1, т. 2 от ЗК (отм.); , с която се предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията в закрито заседание постановява решение, с което отменя незаконосъобразното решение и със задължителни указания връща преписката на органа за продължаване на процедурата за предоставяне на концесия от последното законосъобразно решение или действие. Следователно с предходно решение на КЗК, е прието, че жалбата срещу Решение № 98 по протокол № 6/26.06.2014 г. на ОС гр. Трън, следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустим, а Решение № РД-05-273/8.07.2014 г. на кмета на община Трън, с което са одобрени обявлението за провеждане на откритата процедура, документацията за участие в процедурата и проект за концесионен договор за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрита чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост е отменено и преписката е върната на концедента със задължителни указания съобразно решението. А и решението на Общинския съвет гр. Трън като необжалвано е влязло в сила и е породило целените правни последици. Въз основа на което административния орган е предприел действия съобразно указанията дадени с предходно решение. На следващо място по изложените в жалбата доводи за неизпълнение на указанията дадени в решението на КЗК и ВАС относно допуснатите нередовности по отношение на предоставеното водно количество и вида и качеството на водата в обявлението и съобщението следва да се приемат за неоснователни. Правилно КЗК е приела, че в съобщението и в обявлението до регистъра на концесиите не се посочва какво е водното количество, но същото не е основание за незаконосъобразност на процедурата по предоставяне на концесия, поради обстоятелството, че тази информация се съдържа в други два документа, а именно: в решение № 98 по протокол № 6/26.06.2014 г. на ОС гр. Трън, както и в решение № РД-05-536 от 18.12.2017 г. на кмета на община Трън за одобряване на обявлението, документацията за участие и проекта на концесионен договор, предвид което данни за водното количество е могло да се почерпи от тези документи. Също така следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗК (отм.); е предвидено минималното съдържание на съобщението, в което следва да се посочи обектът на концесията и номерът на обявлението в електронната страница на "Държавен вестник", в който е обнародвано обявлението, а в ал. 3 на чл. 43 от ЗК (отм.); е предвидено, че в съобщението не може да се включва информация, която не се съдържа в обявлението. Предвид което следва да се приеме, че съобщението по своята същност има оповестителен характер и същото следва да съдържа информация, каквато е налична в обявлението, следователно липсата на такава информация в обявлението не следва да е налична и в съобщението. По отношение на твърдението за неотстранени нередовност на вида и качеството на вода в обявлението и съобщението, следва да се приеме за неоснователен, тъй като правилно КЗК е установила, че на стр. 20 от документацията в част II. "Техническа спецификация" е вписано, че при изготвянето на разработките по отделните критерии следва да се има предвид информацията отразена в официалните документи, приложени към документацията. Като приложение е представен сертификат № 35 от 3.08.2016 г. на Министерство на здравеопазването, от което е видно, че минералната вода от каптиран естествен извор "Трънска Банкя" се характеризира като студена, слабоминерализирана, хидрокарбонатна калциево – магнезиева вода бедна на натрий. Налице е изпълнение на указанията дадени с решение на КЗК и ВАС. По твърденията наведени относно разминаване в посочения в документацията и сертификата дебит на извора, правилно КЗК е приела, че разминаването не е от категорията на съществените нарушения на закона. Тъй като от една страна информацията за дебита е въз основа на предоставени данни от проф. Пенчев въз основа на негово проучване, а от друга страна информация предоставена от официален документ - сертификат, въз основа на което правилно е приела Комисията, че следва да се приеме за по – достоверна информацията отразена в официалния документ. По отношение на твърденията за липса на нормална проходимост, поставени пътни знаци забраняващ преминаването на пътни превозни средства, както и че пътят е без банкет, маркировка и на места тесен, наличие на свлачища и др., липса на директен достъп до каптажа, както и наличието на запазена търговска марка, твърдения насочени срещу нередности в санитарно охранителната зона, настоящия съдебен състав на Върховния административен съд споделя изводите на КЗК, че същите не подлежат на оспорване пред КЗК. Правилно е възприето от Комисията, че не е налице съществено разминаване между границите на концесионната територия определена в акта за публична общинска собственост и в заповед на МОСВ. Това така, тъй като видно от доказателствата с акта за публична общинска собственост се определят границите на имота представляващ публична общинска собственост, съвпадащи с границите на санитарно-охранителна зона /С03/ - пояс I посочени в заповед № СОЗ – 07 от 13 март 2004 г. на басейнова дирекция дунавски район при министерство на околната среда и водите и в двата документа е вписана площ от 600 кв. м. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди е предвидено, че публична общинска собственост са земите на най-вътрешния пояс I на СОЗ на водоизточниците и съоръженията, с изключение на тези по ал. 1. Следователно правилен е извода на КЗК, че единствено пояс I на СОЗ е със статут на публична общинска собственост, предвид което е и съставения акт за общинска собственост № 726/10.08.2017 година. А по отношение на пояс II и пояс III се ползват с по–лек ограничителен режим на дейностите които могат да се извършват. По следващия довод изложен в жалбата, че условията са подчертано дискриминационния следва да се приемат за неоснователни. Комисия за защита на конкуренцията е извършила анализ на приложимата в конкретния случай разпоредба на чл. 26 и чл. 41 от ЗК (отм.); и съпоставяйки ги с доказателствата е стигнала до правилен извод, който се споделя от настоящия съдебен състав и счита, че не следва да бъде преповтарян. С оглед изложеното Върховния административен съд намира подадената жалба от Д. Кишкилова срещу Решение № 540/17.05.2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК- 129/2018 г. в частта по т. 2 с която е оставена без уважение жалбата й срещу решение № РД-05-536/18.12.2017 г. на кмета на община Трън, с което са одобрени обявлението за провеждане на открита процедура, документацията за участие в процедура и проект на концесионен договор за предоставяне на концесия за добив на минерална вода от находище "Трънска Банкя", община Трън, област Перник, разкрит чрез каптиран естествен извор "Трънска Банкя" – публична общинска собственост за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Решението е правилно и законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред КЗК, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем както се посочи по-горе в мотивите не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, своевременно заявеното от процесуалния представител на заинтересованата страна искане за разноски пред ВАС е основателно и доказано за сумата от 700 лв., съобразно данните от адв. пълномощно, списък на разноските, извлечение от получен банков превод по сметка, предвид което жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на община Трън разноски в размер на 700 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение