Решение № 3803 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2012 г.

Решение № 3803 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5936/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производство е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Гарант Сиси-Костурски и сие" СД моли да бъде отменено решение № 422/20.02.2012 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, XI с., постановено по адм. д. № 744 по описа за 2011 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 161003036/22.11.2010 г., потвърден с Решение № 106/03.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Твърди, че са допуснати касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон, необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. Пловдив), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, не е изразил становище по касационната жалба, но е представил писменa защита в подкрепа на поддържаната теза пред първата инстанция за законосъобразност на РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Представя становище, че при наличието на всички установени факти и обстоятелства, съдът правилно е приел, че доставките направени от двете дружества не са реално осъществени по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, поради което ДДС по издадените от тях фактури е неправомерно начислен в хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211 АПК поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на настоящото обжалване е Решение № 422/20.02.2012 на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 161003036/22.11.2010 г., потвърден с Решение № 106/03.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. На "Гарант Сиси - Костурски и сие" СД ЕИК ******* не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 30 818.80 лв. и лихви в размер на 5 595.14 лв. С Ревизионният акт, индивидуализиран по-горе, на ревизираният субект е отказано да се признае право на данъчен кредит по фактури № 1162/28.11.2008, № 1166/28.11.2008, № 46/29.12.2008 г., № 74/29.01.2009 г., издадени от "Еко гарден фрукт" ЕООД и фактура № 6/15.06.2008 г., издадена от "Цитрон" ЕООД. Фактическите констатации на органите на приходите са, че доставчиците не са извършили реално доставката поради факта че към съответният момент не са притежавали материална и кадрова обезпеченост да извършат доставката. Въпросните дружества не са представили документи за транспортни разходи, приемно-предавателни протоколи и други документи, не е дадена информация относно всеки закупен мобилен апарат касателно фабричният му номер, производител, клиент - име, а така също и справка относно налично количество и местонахождение на съответната стока. Установено, че през процесният период дружеството "Еко Гарден Фрукт" ЕООД е разполагало с две лица на длъжност "склададжия", а "Цитрон" ЕООД не е имало назначени лица. "Еко Гарден Фрукт" Еоод не е депозирало ГДД и ГФО за 2008 и 2009 г., прекратило е дейността си през 2009 г. Дружеството "Цитрон" ЕООД е дерегистрирано на 29.10.2009 по инициатива на приходният орган. На базата на всички тези събрани доказателства органът на администрацията е констатирал, че доставка на мобилни апарати от "Еко Гарден Фрукт" ЕООД И "Цитрон" ЕООД, реално не е извършена. С Решение № 106/03.02.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, с което е потвърден ревизионният акт, са обосновани допълнително съображения за неоснователност на жалбата. Представени са документи от спедиторски услуги, които не са кредитирани от органа по приходите, поради факта, че са издадени на името на други дружества и са неотносими към делото. Депозирани са обяснения от управителя на дружеството според които транспортирането на стоката е ставало с личният му автомобил. Осигурена е възможност за събиране на доказателства относно извършената доставка, като приемно - предавателни протоколи или други документи, удостоверяващи реалността на доставката, но такива не са приложени по делото. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА като недоказана и неоснователна. Прието е, че въпреки извършената и кредитирана СТЕ и показанията, дадени от свидетеля по делото, това не е достатъчно за да може безспорно да се определи, че въпросната доставка е извършена реално. Административният съд е установил, че на базата на представените от ревизираното дружество счетоводни документи (спорните фактури), и при липсата на всякакъв друг вид документи касателно осъществената търговска сделка, (приемно - предавателни протоколи, транспортни разходи, договори за гаранционен сервиз, в който мобилните апарати да бъдат ясно индивидуализирани), не може да се докаже реалност на доставката. На базата на събраните доказателства, не се установява изпълнението на законоустановените предпоставки по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС относно възникване правото на данъчен кредит. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно. От мотивите към решението се установява, че съдът е преценил и анализирал всички събрани по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Изводите на съда са логични и следват от данните по делото, поради което са обосновани и верни. Твърдението в жалбата, че първоинстанционният съд изцяло се е присъединил към мотивите на данъчният орган, и че решението е лишено от мотивна част са несъстоятелни, поради факта, че при изготвяне на своето решение, първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото. Както правилно е отбелязал административният съд в решението си, в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно доказване, да установи наличието на законоустановените предпоставки във връзка с твърдените от дружеството положителни факти, за възникване на правото му на данъчен кредит. В хода на производството многократно е осигурявана възможност на ревизираното лице да ангажира доказателства, които да потвърдят реалността на доставката, но такива не са представени. Основополагаща предпоставка е извършената, а не само фактурирана облагаема доставка. В конкретния случай е останало недоказано обстоятелството по извършването на фактурираните доставки. Липсват косвени доказателства за извършването на тези доставки, каквито биха били установената материална и кадрова обезпеченост на доставчика към момента на фактурирането им, транспортни документи за транспортирането на стоките от обекта на доставчика до обекта на жалбоподателя и приемно - предавателни протоколи. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е нарушил един от основните принципи в данъчното право - "служебното начало", като не е събрал необходимите доказателства. Изводът за недоказана обезпеченост на доставчика за изпълнението на доставките е направен от органа по приходите още с РА. Всички събрани доказателства от органите на данъчната администрация и пред първоинстанционният съд са изследвани и кредитирани според тяхната тежест. Мотивите на Административен съд Пловдив са правилни и следва да бъдат кредитирани и от настоящият състав. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на административния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се потвърди. Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение