Решение № 8774 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2009 г.

Решение № 8774 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3648/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Асен Райков Анастасов от гр. Монтана срещу решение от 20.11.2008 г., постановено по адм. д. № 596 по описа за 2008 г. на Административен съд-Монтана. С него е отменена заповед на кмета на община Монтана, с която е признато правото да се придобие собственост върху предоставен за ползване имот и вместо административния орган, съдът е решил спора по същество, като е постановил отказ да се придобие правото на собственост. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за необоснованост и нарушение на материалния закон. Отделно от това се правят възражения срещу констатациите на съда относно доказателствената сила на удостоверението, което е издадено без дата и месец. Приложено е копие от подобно удостоверение, също без дата и месец, издадено на друго физическо лице. По изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се признае правото да се придобие собствеността върху предоставения за ползване имот. Ответните и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Намира, че съдът правилно е установил липсата на една от предпоставките по § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., поради което правилно е отменил заповедта на кмета. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за основателна, по следните съображения: Административният съд-Монтана е бил сезиран с жалба, подадена от адвокат-пълномощника на Юлка Борисова Георгиева срещу заповед № 1714 от 3.07.2008 г. на кмета на община Монтана. С оспорената заповед кметът на общината на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. и на основание протокола на комисията по ал. 2 е признал правото на ползвателя Асен Райков Анастасов да придобие собствеността по реда на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1161 по помощния план на зона "Парта", местност "Над Младост", землище Монтана. Възложил е извършването на оценка върху 976 кв. м. Жалбоподателката е наследник на Георги Иванов Петров според удостоверение за наследници. Правният си интерес е обосновала с представеният препис от протоколно решение № 26Н от 23.12.1992 г., с което на наследниците на Георги Петров е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността върху имоти, по причина че попадат в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В жалбата се е твърдяло, че както комисията, така и кметът на общината, издал заповедта, неправилно са възприели, че Асен Анастасов притежава документ, удостоверяващ предоставено право на ползване, издаден въз основа на актовете, посочени в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Следващото възражение в жалбата е било, че заповедта не е мотивирана, поради липсата на фактически и правни основания за издаването й. По така наведените доводи съдът, след като е описал фактите по спора, на първо място е възприел, че правото на собственост е признато на основание § 4а, а след това на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. От правна страна е направил изводи, че със заповедта административният орган е извършил нарушения на материалноправни разпоредби - релевирания в жалбата довод. Решението на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. според съда, не съдържа мотиви за конкретния случай, а представлява общо решение под формата на списък. Следващият правен извод е, че административният орган дори и да не е извършил това нарушение, то представеното удостоверение № 2041 от 1985 г., за предоставено право на ползване върху лозе от 1000 кв. м, при описаните граници, не е имало качеството на удостоверителен документ, защото в него няма дата на издаването му. Липсата на дата в удостоверението е приравнена на липса на удостоверение, а липсата на удостоверение - на липса на елемент от фактическия състав, необходим за придобиване на правото на собственост, визиран в § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. На следващо място съдът не е възприел направеното възражение в жалбата за липсата на мотиви при издаването на акта, като е приел, че заповедта е издадена при спазване на установената от закона форма. Но според съда, актът е издаден при липсата на материалноправна предпоставка - отсъствие на един от елементите на фактическия състав на § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., или актът е издаден в противоречие с материалноправна разпоредба, поради което е възприет като незаконосъобразен и заповедта е отменена. Постановеното решение е неправилно и е в нарушение на съществени процесуални правила, които задължават съда да направи правните си изводи въз основа на правилно установените и релевантни за спора факти. Мотивите на съда са противоречиви. Изискването за формата на издадения индивидуален административен акт е визирано в чл. 59, ал. 2 АПК. От една страна съдът приема, че решението на комисията не е мотивирано и има формата на списък, а от друга страна възприема, че заповедта на кмета, издадена въз основа на решението на комисията е мотивирано. Както и да се чете протоколът на комисията, който няма дата, месец и година на издаването, а съдържа заповедта на кмета за назначаването й, не може да се установи какво е становището й с оглед реквизитите на § 62, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. При списъчното изброяване на физическите лица не може да се направи извод кои от тях имат правото да придобият собствеността при условията на § 4а и кои при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Комисията е помощен орган на кмета на общината и е задължена да даде становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и наличието на другите условия по § 4а и § 4б. Условията за придобиването на правото на собственост върху предоставен за ползване имот при двата различни параграфа са различни, поради което следва да се посочат фактите и обстоятелствата при наличието на които се придобива или не правото на собственост върху ползвателския имот. Протоколът или решението на помощния орган е основание за издаването на заповедта на кмета, която е индивидуалният административен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност. При оспорване на заповедта на кмета съдът проверява решението или протокола на комисията, защото в него се съдържат фактическите основания за признаването или не на правото да се придобие собствеността. В заповедта на кмета, предмет на оспорването, не са посочени фактическите основания за придобиването на правото на собственост при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ от Асен Анастасов. Това е така, защото такива основания не са посочени и в протокола на комисията. При тези данни по делото в решението липсват обосновани изводи относно спазването на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта на кмета на общината. На следващо място съдът сам се е сезирал с проверка на доказателствената сила на представеното удостоверение № 2041 от 1985 г. Това удостоверение не е било оспорено от жалбоподателката, нито относно неговото авторство, нито относно валидността му или истинността му. Въпреки това, съдът е приел, че при липсата на дата на издаденото удостоверение, то няма качеството на удостоверителен документ, поради което е приел, че всъщност няма удостоверение - необходим елемент от § 61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. Съдът няма задължение служебно да проверява доказателствената сила на представените документи. Ако е считал, че удостоверението не съдържа някой от необходимите реквизити за издаването му, е могъл в изпълнение на служебното начало в чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на страната да посочи доказателства. По този начин съдът в грубо нарушение на съществени съдопроизводствени правила е направил правни изводи, без да спази изискването на цитирания текст от кодекса. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд, при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да постанови обосновани мотиви относно спазването на нормата на § 62, ал. 2 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. от комисията, назначена от кмета и изискването за форма на заповедта на кмета, според установените факти и обстоятелства, в тяхната логическа връзка. Съобразно установеното да направи и правните си изводи по предмета на жалбата - заповедта на кмета на общината. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение