Решение № 7407 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2018 г.

Решение № 7407 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1429/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Симеонова, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 6694 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 3361/2017 г. по описа на Административния съд – София–град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РКР17-РД48-1/28.02.2017 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображия, че съдът не е взел предвид образуваното съдебно производство с правно основание чл. 64, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), изходът от което е преюдициален за решаване на съдебно-административното производство. Моли за отмяна на оспорваното решение и произнасяне по съществото на спора, с произтичащите от това правни последици за отмяна на оспорваната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съобразно размера им по представен списък. Ответникът - кметът на район "Кремиковци", Столична община изразява становище чрез процесуален представител, считайки касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Симеонова срещу заповед № РКР17-РД48-1/28.02.2017 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община, с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено да се изземе общинско жилище, находящо се в [населено място], [район], [жк], [жилищен адрес] държано от С. Симеонова, И. Иванов и членовете на семействата им, без правно основание и без настанителна заповед. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му по закон материална компетентност, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Според първоинстанционния съд оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните и приети по делото доказателства съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена при наличието на всички, предвидени в разпоредбата на чл. 65 от ЗОС материалноправни предпоставки. Съдът е обосновал извод, че е налице започнала, но недовършена процедура по придобиване на процесното жилище от страна на С. Симеонова. Базирайки се на представените по делото доказателства, за извършени плащания по повод издадена Заповед № ДИ-03-95/95/22.03.1996 г. за продажба на имота, е приел за започнала, но недовършена процедурата по придобиване, тъй като последното плащане е направено на 25.02.1999 г. по сметка на Областна администрация, след шест месечния срок, определен в чл. 121, ал. 1 от Наредбата за държавните имоти (отм.); , респ. след срока по чл. 86 от ППЗДС (отм.); , във вр. с § 13 от ПЗР на ППЗДС (отм.);. От събраните писмени доказателства съдът е формирал извод, че към датата на издаване на оспорваната заповед - 28.02.2017 г., имотът е бил държан от жалбоподателката без правно основание, като към релевантния момент на издаване на заповедта за изземване, както и впоследствие, страните не са субекти на правоотношение с предмет отдаването на общинския имот под наем, което изключва и възможността процесният имот да се държи от адресата на заповедта на правно основание. По горните съображения съдът е заключил, че е осъществена и една от трите, алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС материалноправни предпоставки, които наред с обстоятелството, че изземваният имот съставлява общинска собственост, следва да са налице, за да се осъществи състава на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. По отношение на представените от Симеонова в съдебното производство писмени доказателства за образувано нотариално производство по реда на чл. 587 от ГПК, във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността, както и за образувано гражданско дело пред Софийски районен съд и двете във връзка с процесния имот, съдът е приел, че не обосновават незаконосъобразност на оспорената заповед. По горните съображения АССГ е отхвърлил жалбата на С. Симеонова срещу обжалвания от нея индивидуален административен акт с предвидените от това законни последици. Решението е неправилно. Производството по настоящото дело е спряно с определение № 1411 от 04.02.2019 г. до решаване на гр. д. № 67505/2017 г. по описа на Районен съд – София, образувано по исковата молба на Симеонова, за установяване с отрицателен установителен иск, че ответникът - Столична община не е титуляр на правото на собственост върху имота, предмет на спора. Производството е възобновено след влизане в сила на решение № 113678 от 13.05.2019 г. по гр. д. № 67505/2017 г. по описа на Районен съд – София, с което се признава за установено по предявения от С. Симеонова против Столична община иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № 68134.8360.1008. 1. 2 по КК на [населено място], представляващ жилище - находящо се в [населено място], [район] [община], [жк], [жилищен адрес]. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на неговото издаване – чл. 142, ал. 1 от АПК. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК обаче е предвидена възможност да бъдат съобразявани в рамките на съдебното производство нови факти с правно значение. Касае се за такива факти, които променят съществувалото към момента на издаване на акта правно положение. В съдебно-административното производство не може да се разрешават спорове за собственост. Установено е било по делото пред АССГ, че С. Симеонова е предявила иск за установяване, че Столична община не е титуляр на правото на собственост върху поземления имот, предмет на заповедта, която от своя страна е предмет на съдебноадминистративния спор. Решението по гражданското дело има съществено значение за правилното разрешаване на спора относно законосъобразността на издадената заповед, доколкото заповедта следва да се издаде за имот общинска собственост, поради което разрешаването на гражданския спор се явява с преюдициално значение относно разрешаването на спора по административното дело и административният съд е следвало да спре съдебното производство пред него до постановяване на влязло в сила решение по гражданскоправния спор. Като не е сторил това, административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се е отразило на крайния резултат от административноправния спор. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС по административен ред, със заповед на кмета на съответната община, респ. кмета на район, подлежи на изземване от граждани или юридически лица имот, ако са налице кумулативно предвидените по закон предпоставки една от които е имотът да е общинска собственост. В случая тази предпоставка не е налице, защото за имота, предмет на изземване, е установено с влязло в сила съдебно решение № 113678/13.05.2019 г., постановено от Софийски районен съд по гр. д. № 67505/2017 г., че Столична община не е негов собственик. От друга страна, по делото са направени твърдения, от ищцата, че е закупила имота като ведомствено жилище в качеството й на работник в "Кремиковци"АД като в тази връзка е представила и доказателства - заповед № ДИ-03-95/95/22.03.1996 г. на кмета на район "Кремиковци", с която на основание чл. 13 от Закона за собствеността (отм.); и чл. 120 от Наредбата за държавни имоти (отм., бр. 82 от 27.09.1996 г.) е заповядано държавният недвижим имот, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] да се продаде на С. Симеонова за сумата от 72 464 лева, уведомителни писма за плащане на към фонд "жилищно строителство" с вносител С. Симеонова и с основание частично плащане на жилище, както и едно уведомително писмо от 15.08.96 г. в което е посочено, че плащането е за закупуване на жилище в [квартал], [жилищен адрес]. Съдът е обсъдил така представените доказателства, формирайки изводи, че е налице започнала, но недовършена процедура по придобиване на процесното жилище от страна на Симеонова, както и за наличие на "презюмиран отказ" от нейна страна за придобиване на процесния имот. Твърденията на ищцата и представените от нея доказателства са индикирали на спор за собственост между страните. Правилният извод, който следва от тези данни е, че органите на общинската администрация незаконосъобразно са пристъпили към принудително изваждане на ищцата и домакинството й от жилището, преди да се разреши спора за собственост за това жилище. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, което следва да бъде отменено, а спорът решен по същество с отмяна на атакуваната заповед № РКР17-РД48-1/28.02.2017 г. на кмета на район "Кремиковци", Столична община, като незаконосъобразна. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно и следва да се уважи. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 11 от адм. д. № 3279/2017 г. по описа на АССГ), с който е договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 300 лева, са доказани направените в първоинстанционното производство разходи за адвокатска защита, както държавна такса в размер от 10 лева. За касационното производство не се претендират разноските за държавна такса, а само разноски за адвокат в размер на 300 лева (според списък на разноските, находящ се на лист 78 от делото), за които липсват доказателства по делото да са направени. С оглед изложеното, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски за двете инстанции в общ размер 310 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение