Решение № 1199 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2010 г.

Решение № 1199 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7933/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 484/06.04.2010 г., постановено по адм. д. № 1334/2009 г. Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на Окръжен съюз на ТПК- Пловдив, представляван от председателя Христо Георгиев Караманов заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-гр. София за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър, в частта относно имоти с идент. № 56784.519.140.1 и 56784.519.140.2. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Дойчин Стоянов Дойчинонов с молба да бъде отменено като неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Ответникът - Окръжен съюз на ТПК- Пловдив, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна и допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за нeоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран да се произнесе по жалбата на Окръжен съюз на ТПК- Пловдив, представляван от председателя Христо Георгиев Караманов против заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-гр. София за одобряване на кадастрална карта и кадастрален регистър, в частта относно имоти с идент. № 56784.519.140.1 и 56784.519.140.2. Първоинстанционният съд е отменил заповедта в обжалваната част, като е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Решението на Административен съд - гр. Пловдив е правилно. Правилен е извода на съда, че обжалваният акт е незаконосъобразен, тъй като в нарушение на чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР в одобрената кадастрална карта и кадастрален регистър са отразени процесните сгради. От заключението по назначената, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че отразените в КК сгради с иден. № 56784.519.140.1 и 56784.519.140.2 всъщност представляват една обща сграда, която е била надстроявана и пристроявана във времето, с обща конструкция под земята, а над земята помещенията са функционално свързани помежду си. Вместо това в КК и КР сградата е отразена като две отделни сгради, което обстоятелство безспорно обуславя извода за издаване на обжалваната заповед в нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество не са били допуснати в процесното решение Така мотивиран, настоящият съдебен състав счита, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направени съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,