Решение № 849 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2019 г.

Решение № 849 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "Виктория Туристик" АД, ЕИК 102880358, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против решение № 831/11.04.2019 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 542/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-51-0379116/23.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не е спазен принципът на съразмерност, регламентиран с чл. 6 от АПК, като се позовава на практика на Върховния административен съд. Искането от съда е за отмяна на оспорения съдебен акт и отмяна на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор, чрез упълномощения процесуален представител юрк. Първанов, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-51-0379116/23.01.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Виктория Туристик" АД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – лоби бар в хотел "Пампорово", находящ се в к. к. "Пампорово", община Чепеларе, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 19.01.2019 г. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в лоби-бара на хотел "Пампорово", при която посредством контролна покупка и скрито наблюдение за периода от 12: 30 ч. до 13: 20 ч. е констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. В случая при извършената контролна покупка на обща стойност 9, 40 лв., заплатени в брой, е издаден служебен бон № 0064273/19.01.2019 г. в 13: 12 ч., но не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. Отделно, на същата дата - 19.01.2019 г. в 20: 00 ч., е извършено повторно скрито наблюдение и контролна покупка на стойност 20, 60 лв., също заплатени в брой. След легитимация от страна на проверяващите органи е изведен дневен отчет, от който е видно, че не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или ръчна касова бележка от кочан в момента на извършване на плащането. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Съдът е счел, че наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН, както и че предприетите мерки от страна на акционерното дружество след извършване на нарушението не преодоляват факта на извършването му. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от "Виктория Туристик" АД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на напитки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на наказателно постановление. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК са неоснователни. При налагането на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Цитираната от касатора съдебна практика за отмяна на принудителни административна мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС поради нарушение на принципа за съразмерност е формирана при факти, различни от установените в настоящото производство и е неотносима към предмета на спора. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съгласно чл. 186, ал. 4 от ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,