Решение № 9083 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2013 г.

Решение № 9083 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5469/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление Социално осигуряване - Кърджали против решение № 32 от 11.03.2013 г. на Административен съд Кърджали по адм. дело № 216/2012 г. С него се отменя решение № ПОВН - 14/16.11.2012 г. на директора на РУ "СО" Кърджали, отхвърляща жалба на Ажда Лятиф Ахмед срещу разпореждане № О-08-081-05- 00000024457/22.10.2012 г. на заместващ ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при РУ "СО" Кърджали. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, Ажда Лятиф Ахмед чрез адвокат Сунай Фаик Мехмед взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Шесто отделение касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ответницата срещу решение на директора на РУ "СО" Кърджали, с което е оставена без уважение нейна жалба срещу разпореждане, с което се отказва отпускане на обезщетение за отглеждане на дете. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението като е установил от доказателствата по делото, че са налице всички предпоставки за упражняване на правото на обезщетение за отглеждане на дете. Постановеното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Правото на обезщетение за отглеждане на дете е признато по чл. 52а от КСО на осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДРКСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква съгласно чл. 10 КСО от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според § 1, т. 5 от ДРКСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. Така посочените изисквания на закона не се установяват в настоящият случай. Установено е по делото че Ажда Лятиф Ахмед не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител с оглед на доказателствата, че не е пребивавала на територията на страната в спорния период. Внасянето на осигурителни вноски, без да е упражнявана трудова дейност, не е достатъчно за да се признае правото на исканото обезщетение. Спорният въпрос от фактическа страна къде се е намира Ажда Лятиф в периода след раждането и за който се иска обезщетение е разрешен от съда при необоснованост на изводите с оглед доказателствата. Съдът не е кредитирал безспорно установените факти по делото, че жалбоподателката е отсъствала от страната с оглед официалните данни за преминаване през ГКПП, а е кредитирал гласни доказателства за установяване на пребиваване в страната за същия период в разрез с правилата на правната логика за анализ на доказателствата във връзка едни с други и в тяхната съвкупност. Това нарушение е довело до нарушение и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението като неправилно. Тъй като не се налага събирането на нови доказателства и спорните въпроси са по приложението на закона, следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение