Решение № 6173 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2013 г.

Решение № 6173 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1109/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Ива Зарева, против решение № 169/22.11.2012 г., постановено по адм. дело № 249/2012 г. на Административен съд Перник, с което отменено уведомително писмо изх. № 02-140-6500/470/30.06.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Наведени са доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено от местно некомпетентен административен съд. Алтернативно се сочи неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, тъй като противоречи на заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Претендира се обезсилване или отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение с което да бъде оставено в сила процесното писмо. Ответникът - Александра Любомирова Колева, чрез процесуалния си представител адвокат Румен Кирилов, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Александра Любомирова Колева, срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-140-6500/470/30.06.2012 г. на ДФЗ - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 14/10611/29661, с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е претендирана сума от 6178.40 лв, а по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ е поискана сумата от 7012.33 лв. Административният орган е установил части от всички четири декларирани БЗС, общо в размер на 5.64 ха за недопустими за подпомагане по СЕПП. По втората схема /НР1/ са констатирани несъответствия, който напълно съвпадат по размер с установените по СЕПП - 5.64 ха. Въз основа на тези данни е отказано подпомагане в размер на 7012.33 лв. по СЕПП и на 6178.40 лв. по НР1. или в общ размер на 13190.73 лв. Първоинстанционният съд е дефинирал приложимите за случая нормативни актове, като е посочил, че към момента на издаване на оспорения акт Република България е пълноправен чл. на Европейския съюз и е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ на съюза, в частност относно схемите и правилата за единно плащане. Преценил е, че процесния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но не и съдържание. Посочил е, че от издадения акт не може да се направи категоричен извод какви са били правните основания за издаване на акта и в този смисъл актът противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Констатирал е, че в мотивите на процесното писмо има записи, които внасят неяснота относно обстоятелствата, при които са установени несъответствията, налагащи санкциониране. Посочил е, че ДФЗ е следвало да представи доказателства за твърдените несъответствия, преди да обективира отказа си от подпомагане в процесното писмо, което не е направил. Административният орган не е конкретизирал как са осъществявани проверките по заявлението на Александра Любомирова Колева, дали са извършвани такива по документи или на място, както и не е изяснено дали жалбоподателката е имала възможност да се запознае с резултатите от тези проверки. С оглед констатациите е преценил, че са нарушени материалноправните разпоредби на закона, като не са съобразени относимите факти към спора. В мотивите си е изложил съображения поради които не кредитира заключението по изготвената експертиза посочвайки, че заключението на вещото лице не придава доказателствена тежест на констатациите на административния орган, тъй като за изготвянето на експертизата са послужили единствено документите, представени от ДФЗ - РА. Посочено е, че към заявлението за подпомагане и към заключението на вещото лице е използван един и същ снимков материал, което лишава данните от таблицата данни от достоверност. С оглед всичко изложено е приел, че е нарушено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Не е изпълнено и задължението на административния орган, съобразно чл. 34, ал. 3 от АПК, да осигури възможност на страната да изрази становище по събраните доказателства, както и да представи обяснения или възражения и нарушаването им представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Обжалваното решение е неправилно. На първо място следва да се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите в касационната жалба за недопустимост на атакуваното решение, като постановено от местно некомпетентен административен съд. Правилата на местната подсъдност уреждат разпределението на първоинстанционните дела между административните съдилища, като възникналите в тази връзка спорове се решават от Върховния административен съд /чл. 135, ал. 3 АПК/, но в случаи като процесния, в които не е повдигната препирня за подсъдност от административния съд, постановеният съдебен акт не е недопустим по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК. Следва да се отбележи, че законодателят изрично урежда хипотези на разглеждане на делото от съседен административен съд /чл. 133, ал. 3 АПК/ и затова произнасянето на съд, различен от визирания в чл. 133, ал. 1 АПК, не съставлява основание за обезсилване на постановения съдебен акт. Неправилен е извода на първоинстанционния съд за липса на правни основания за издаване на процесния административен акт. Това е така, защото от текста на процесното уведомително писмо е видно, че за да постанови отказа си за финансово подпомагане по СЕПП в размер на 6178,4 лв. и по НР1 в размер на 7012,33 лв. е вписал като правни основания чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се стопанисват, чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП - заявени повече площи от установените при проверката и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - заявени по-големи площи в сравнение с реално ползваните, както и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за извършени административни проверки, посочени в чл. 29 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. - при административни проверки са установени недопустими площи. Настоящият съдебен състав счита, че няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания, посочените площи на всеки един имот, които са приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неправилен е също така и извода за липсата на данни относно реда на извършваните проверки, доколкото в колона 5 на приложените таблици са посочени площите на парцелите след извършените административни проверки Неправилен е и извода за допуснати съществени процесуални нарушени в хода на административното производство. Съгласно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г. административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи. Съгласно същата разпоредба формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. Същия извод се извежда и от чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 /изм./ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Целта на тези разпоредби е да бъде осигурена възможност обективно да бъдат индивидуализирани заявените за подпомагане имоти въз основа на графичния материал, ползван от административния орган. В случая след подаване на заявлението за кандидатстване на 3.05.2011 г. от страна на ДФ "Земеделие" са извършени административни проверки, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП с които проверки жалбоподателката е била запозната и е подала възражение до МЗХ от 19.01.2012 г., от което е видно, че е запозната с площите, които попадат извън слоя за подпомагане и е възразила срещу изключването и, без да посочи конкретни доказателства в подкрепа на своето възражение. Възражението не е прието за основателно, не е довело до промяна на статута на площите и с писмо с вх. № 02-0400/533 от 28.02.2012 г. на МЗХ на ДФЗ са предоставени официално данните на "Слой площи допустими за подпомагане за кампания 2011 г.", като в него изрично е посочено, че това е окончателният слой за 2011 г., след разглеждането на всички постъпили възражения по него. Тези констатации на органа са подкрепени и от заключението на вещото лице при допуснатата в хода на производството СТЕ, приета и неоспорена от сраните. В нея вещото лице е посочило, че недопустимата за подпомагане площ е определена след кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Резултатите са отразени на компютърна графика, която е наложена на съответния картен материал, като установените недопустими площи съответстват на площите, посочени в колона 7 "недопустими площи" в таблиците на стр. 2 и стр. 3 от оспореното уведомително писмо. Недопустимата площ за подпомагане възлиза на 25,71 %, поради и което правилно административния орган е отказал плащания за тези площи. Съгласно правило на чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки" административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното следва, че теренната проверка е една възможност, но не и задължение на административния орган. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане. След като при дистанционната проверка, административния орган е констатирал, че площите заявени за подпомагане по двете мерки, не отговарят на условията за подпомагане, е приложил чл. 58, абзац втори от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, според който ако разликата е по-голяма от 20 % от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури. От така изложените съображения следва, че уведомителното писмо на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" РА е съответно на материалния закон, като по същество, жалбата срещу него е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение