Решение № 15502 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16346/2010 г.

Решение № 15502 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16346/2010 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална Ветеринарномедицинска служба (РВМС) гр. Стара Загора, против решение № 352 от 11.11.2010 г., постановено по адм. д. № 118/2010 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - Веселин Денчев Гернилов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 155/18.03.2010 г., издадена от директора на РВМС -Стара Загора, в частта й, с която постановен отказ за сключване на договор с Веселин Денчев Гернилов по чл. 46г от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалноправната норма на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на жалбоподателя са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 46г, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗВМД за сключване на договор за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма. Налице е изискването съответното лице да е регистрирано като ветеринарен лекар в съответния участък, за което обстоятелство са представени доказателства, както и това лице да е предложено за сключване на договор от общото събрание на Областната колегия на Българския ветеринарен съюз в срока по чл. 17, ал. 4, т. 7 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България, като по делото са представени доказателства, че и това законово изискване е спазено. Съгласно правилото на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД директорът на РВМС не може да откаже сключване на договор с изпълнител, предложен от БВС, отговарящ на изискванията на закона и годишния рамков договор. Нормата е императивна и безусловно задължава административният орган при наличие на тези предпоставки да сключи договор, т. е. административният орган проверява само наличието на законовите предпоставки и след тяхното констатиране е длъжен да постанови административен акт по предвидения начин. В случая по отношение на ответника по касация са били налице материалноправните предпоставки на посочената правна норма за сключване на договора. Описаните в заповедта фактически основания за издаването й са основание за постановяване на друг вид административен акт съобразно правилото на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, но не и за отказ да се сключи договор. Правилно първоинстанционния съд е счел, че позоваването в административния акт на чл. 46д, ал. 1, т. 2 от ЗВМД е незаконосъобразно, тъй като тази законова разпоредба е относима при прекратяване на договорите, а за да е приложима следва да е налице сключен договор. Недопустимо е административният орган да се позовава на хипотези, регламентиращи прекратяване на договорите, при положение, че такива не са сключени. Ето защо, като е направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните норми на ЗВМД Административен съд гр. Стара Загора, е постановил съдебен акт съответен на материалния закон. Обстоятелството дали изпълнителят по договора е допускал груби или системни нарушения на изискванията на ЗВМД и актовете по прилагането му е относимо към реализиране на административната и административно-наказателната отговорност на ветеринарния лекар, което би могло да има за последица и прекратяването на сключен договор за изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма, но не и към отказа да се сключи договор при липса на издадени актове за реализиране отговорността на изпълнителя по договора. В касационната жалба се цитират всички основания за неправилност на съдебния акт, но изложените по същество съображения сочат единствено на оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е дал стеснително тълкуване на нормата на чл. 46г от ЗВМД, като е приел, че административният орган може да прекрати сключения договор по чл. 46г, но не и да откаже неговото сключване. Твърди се още, че въпросът за сключване на договора, макар и да съдържа административни елементи, по своето естество е облигационно - правен и се урежда от облигационното право, а един от основните принципи на последното е принципът на свободното договаряне и сключване на договори при постигане на съгласие във взаимен интерес на страните. Тези доводи са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е изтълкувал фактическия състав на нормата на чл. 46г от ЗВМД за сключване на индивидуален договор с изпълнител. Наведените в касационната жалба доводи, че този договор по своето естество е облигационно - правен и се подчинява на разпоредбите на облигационното право, не намират подкрепа в закона. Предвидената в нормата на чл. 46г, ал. 6 от ЗВМД възможност отказът от сключване на договор да се обжалва по реда на АПК, сама по себе си води до извода, че при сключването на договора директорът на РВМС не действа като гражданско-правен субект, а като административен орган и отказът на същия да сключи договор по своето естество съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. С оглед на това административният съд е дал правилно тълкуване на нормата на чл. 46г, ал. 5 от ЗВМД, т. е. че след като са налице положителните законови предпоставки, съответно липсват отрицателни такива, то за административния орган не съществува друга възможност освен да сключи договора, като в случая е налице законово установена обвързана компетентност. След като по делото са ангажирани доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 46д, ал. 1 вр. чл. 46в от ЗВМД, съответно не са ангажирани такива, установяващи, че изпълнителят не отговаря на изискванията на закона и годишния рамков договор, то първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че са налице условия за сключване на договор по чл. 46г и постановеният отказ се явява незаконосъобразен. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми на ЗВМД. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от Административен съд гр. Стара Загора решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,