Решение № 4797 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДМД Консултинг“ ООД, представлявано от управителя П. М., чрез адв. Стоилкова, срещу решение № 40144/02.12.2025 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 3770/2025 година. С последното е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение по т. 1.2 от Протокол № РД-15-401 от 17.02.2025 г. на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-697/04.10.2017 г., в обхвата на АМ „Хемус“ при км 12+225 - ляво. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора в нарушение на материалния закон съдът е приел приложимостта на Наредба № 02-20-02/28.08.2018 г. за проектиране на пътищата. Сочи, че приложима в случая е Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП), която се явява специален нормативен акт спрямо Наредба № 02-20-02/28.08.2018 г., като при противоречие между двете следва да се приложи НСПП и нормите и изискванията, заложени в нея. Обосновава, че досежно отстоянията от края на пътната настилка рекламното съоръжение отговаря на нормативните изисквания, предвидени в чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Според касатора първоинстанционният съд не е изложил обективни съображения в подкрепа на извода си, че двете наредби са едновременно приложими в конкретния случай, като не е изследвал и не се е произнесъл по изложеното от него изрично противоречие между техните разпоредби относно отстоянията на обектите и отстоянията от края на пътната настилка. Твърди, че рекламното съоръжение е вече изградено, като в периода на неговата експлоатация и поддръжка е понесъл множество разходи, като целите, преследвани с разпоредбите на Наредба № 02-20-02/28.08.2018 г. биха могли да бъдат постигнати чрез прилагането на по-лека мярка, а именно преместване на рекламното съоръжение. Сочи, че по този начин ще се осигури и спазване на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като при постановяване на решението си не е взел предвид констатациите в Писмото, в Констативния протокол № 1/15.01.2025 г. и в отговора на въпрос № 1 от заключението на експерта по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от които е видно, че разположението на рекламното съоръжение отговаря на изискванията за отстояние. Посочва, че съдът е допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК, като е възприел заключението на вещото лице, без да го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Твърди, че съдът не е отчел обстоятелството, че заключението на вещото лице не отговаря в пълнота на поставената задача. По подробни съображения, изложени в касационната жалба прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени административният акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък. На 22.04.2026 г. по делото са постъпили и писмени бележки от касатора, чрез адв. Кацарски.

Ответникът, Управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез главен юрисконсулт Маринова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „ДМД Консултинг“ ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез рекламно съоръжение № РСПП-697/04.10.2017 г., обективиран в решение по т. 1.2 на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно протокол РД-15-401/17.02.2025 г.

За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението на вещото лице е кредитирано като обективно, безпристрастно и съответно на останалите писмени доказателства представени по делото. Според състава на Административен съд – София-град, при издаване и съответно при отказ за издаване на разрешение са приложими разпоредбите на Наредба № РД-02-20-2 от 20.08.2018 г. за проектиране на пътищата. В случая видно от заключението на вещото лице рекламното съоръжение се намирало в границите на ЗБ от 16 м., тъй като било разположено до дясната ивица на автомагистрала „Хемус“ на 7.22 м. Според първоинстанционния съд процесното разрешение се явявало трета степен риск за пътуващите с МПС по пътя и се експлоатира в нарушение на чл. 26, ал. 7, т. 2 Закона за пътищата (ЗП), тъй като не са спазени изискванията на чл. 73, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 г. Посочва, че обстоятелството, че рекламното съоръжение отговаря на изискванията за отстояние по чл. 15, ал. 1, т. 4 НСПП, не е достатъчно основание за преиздаване на процесното разрешение. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че НСПП е специална по отношение на Наредба № РД-02-20-2 от 20.08.2018 г., доколкото и двете наредби уреждат обществени отношения, свързани с безопасното ползване на пътищата, като съответно едната не дерогира приложението на другата. В заключение е приел, че безспорно процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Възражението за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно:

Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички представени и приети по делото доказателства и не е обсъдил всички възражения, като по този начин не е осъществил цялостен контрол за законосъобразност на процесния административен акт. Касационната инстанция не споделя това възражение. Първоинстанционният съд е извършил контрол за законосъобразност върху оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е формирал изводите си след обсъждане на становищата на страните във връзка с установените факти.

По отношение на изложените с касационната жалба възражения срещу мотивите на съда във връзка с приетата съдебно-техническа експертиза, следва да се отбележи, че в хода на проведеното на 21.10.2025 г. открито съдебно заседание заключението е било прието след изслушване на вещото лице, като от страна на процесуалния представител на „ДМД Консултинг“ ООД са били зададени допълнителни въпроси към вещото лице, на които същото е отговорило. Възражението на касационния жалбоподател, че заключението на вещото лице не отговаря в пълнота на поставената задача и същото не е следвало да бъде кредитирано по делото се явява неоснователно. Заключението не е оспорено по надлежния ред. Административният съд не е основал решението си единствено на експертното заключение. Първоинстанционният съд го е обсъдил ведно с останалите доказателства в съответствие с чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Заключението на съдебно-техническа експертиза правилно е възприето, тъй като то е дало отговор на поставената задача, изготвено е компетентно и безпристрастно. Съдът следва и да посочи, че кредитирането или не на заключението на вещото лице като компетентно и обективно дадено не представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.

2. Страните не спорят, че:

В полза на „ДМД Консултинг“ ООД е издадено разрешение № РСПП-697/04.10.2017 година за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение в обхвата на АМ „Хемус“, при км 12+225 ляво, с площ 32 кв.м. Разрешението е с валидност до 21.01.2025 година.

Със заявление вх. № 53-00-71/10.01.2025 г. с приложени към него доказателства „ДМД Консултинг“ ООД е поискало преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата с № РСПП-697/04.10.2017 г. в обхвата на АМ „Хемус“, при км 12+225 ляво, с площ 32 кв.м.

На 15.01.2025 г. е съставен Констативен протокол № 1, в който е посочено, че рекламното съоръжени отстои в целия си габарит на 3, 10 м. от ръба на пътната настилка и 5 м. до центъра на крака (колоната), 5,60 м. от водещата ивица и 7,50 м. до центъра на крака (колоната), както и че липсва изградена ОСП. Посочено е също така, че рекламното съоръжение попада в обхвата на обслужващата зона, като не са представени документи по чл. 13, ал. 3, т. 2 НСПП.

На 22.01.2025 г. с Доклад от директора на Областно пътно управление (ОПУ) – София преписката е изпратена на АПИ.

На 17.02.2025 г. въз основа на решение по т. 1.2 от Протокол № РД-15-401 от 17.02.2025 г. от заседание на Управителния съвет на АПИ е отказано преиздаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-697/04.10.2017 г., в обхвата на АМ „Хемус“ при км 12+225 – ляво, собственост на „ДМД Консултинг“ ООД, по реда на чл.17б от НСПП.

3. Поставеният пред касационната инстанция спор е в това: Налице са предпоставките за преиздаване разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение по подаденото искане на дружеството?

Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. В чл. 18, ал. 5 ЗП е посочено, че специалното ползване на пътища се извършва при условията и реда, определени с наредба на Министерския съвет. Такъв подзаконов акт е Наредба за специално ползване на пътищата. Този нормативен акт има за цел да уреди правоотношенията, свързани с условията и реда за специално ползване на пътища. В конкретния случай правоотношенията, свързани със специалното ползване на пътища, се отнасят до изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони.

Съгласно чл. 17б, ал. 2 НСПП, разрешението за експлоатация се преиздава за нов 10-годишен период, когато са спазени условията на чл. 15 и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението. Според чл. 15, ал. 1 т. 1 НСПП, разрешение за изграждане на рекламни съоръжения се издава, когато не са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1. Чл. 6, ал. 1 от същата Наредба предвижда, че администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от ЗП.

Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, разрешенията се издават при условие, че са спазени изискванията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), този закон, подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и нормите за проектиране на пътища.

Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища е издадена на основание чл. 36 ЗП, съгласно който проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от изложеното, съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, при издаването на РСПП следва да са спазени и разпоредбите от посочената наредба. Двете наредби уреждат различни, но взаимно свързани обществени отношения и съдържат кумулативно приложими изисквания, доколкото специалното ползване на пътищата не може да се осъществява в нарушение на правилата за безопасност на движението, поради което е неоснователно възражението на касатора, че НСПП е специална спрямо Наредба № РД-02-20-2 и при противоречие следва да се прилага НСПП, както и че е налице противоречие изключващо тяхното едновременно приложение.

В конкретния случай следва да намери приложение и Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища, в сила от 26.10.2018 г., независимо от обстоятелството, че същата не е била действаща към момента на изграждане на процесното рекламно съоръжение през 2017 г. С подаването на ново заявление за преиздаване на разрешение за специално ползване на рекламното съоръжение дружеството е инициирало ново административно производство. В рамките на това производство приложение намират действащите към момента на произнасяне на административния орган правни норми, с които следва да бъде съобразено исканото разрешение. Административният орган е длъжен да съобрази приложимото право към момента на постановяване на акта, а не това, действащо към момента на издаване на първоначалното разрешение, чийто срок е изтекъл.

На следващо място в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. е дадено легално определение на понятието зона за безопасност (ЗБ), съгласно което, това е хоризонталната зона на пътя, която започва от десния край на дясната водеща ивица по посока на движението съгласно фигура 32а. За предотвратяване на пътнотранспортни произшествия или намаляване на последствията от тях при напускане на платното за движение от МПС в ЗБ се предприемат мерки съгласно класификацията на опасностите в чл. 74. В чл. 73, ал. 2 НПП е предвидено, че основните параметри на ЗБ са: във височина - светъл габарит, широчина на зоната за безопасност (ШЗБ), увеличена широчина на зоната за безопасност (УШЗБ) и максимално допустима скорост на движение (Vдоп) на леките автомобили. Вертикалното разстояние за безопасност h (фигура 32а) е съгласно чл. 71, ал. 5. От своя страна, чл. 73, ал. 5 табл. 18 НПП предвижда широчина на зоната за безопасност на автомагистрала, където максимално допустимата скорост за движение на МПС е 140 kм/ч (каквато е в процесния участък на АМ „Хемус“, при км. 12+225 – ляво) e 16,00 м. Чл. 74 ал. 1 от НПП класифицира зоните за безопасност по степени, като съгласно чл. 74, ал. 4, т. 2, намиращите се в зоната за безопасност стълбове на билбордове се класифицират като опасност от трета степен и са свързани с риск за пътуващите в МПС.

Предвид относимата законова регламентация обоснован е изводът на административния орган, потвърден и от първоинстанционния съд, че процесното рекламно съоръжение не отговаря на изискванията на чл. 17б, ал. 2 НСПП. В случая изискването, регламентирано в чл. 15, ал. 1, т. 1 НСПП, не е изпълнено, доколкото са налице основанията за отказ по чл. 6, ал. 1 - администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато не са налице условията по чл. 26, ал. 7 ЗП. В случая е безспорно установено, че процесното рекламно съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, доколкото не са спазени изискванията на чл. 73 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища.

В случая видно от представените по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническата експертиза, се установява безспорно, че конкретното рекламно съоръжение се намира в границите на ЗБ от 16 м., тъй като е разположено до дясната ивица на АМ „Хемус“ на 7.22 м. Процесното рекламно съоръжение се явява трета степен риск за пътуващите с МПС по пътя, предвид което правилно е прието, че то попада в зоната за безопасност. Рекламното съоръжение се експлоатира в нарушение чл. 26, ал. 7, т. 2 ЗП, доколкото не са спазени изискванията на Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища. Този факт е достатъчен, за да обоснове правилността на извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ. Изискването на закона е въведено с цел осигуряване сигурността на движението по пътя и в защита на здравето и живота на гражданите, и тази цел има преимущество пред целта да се осигури търговската дейност и инициатива чрез разрешаване на специално ползване на пътя, чрез експлоатация на рекламно съоръжение.

Неоснователни са наведените от касатора доводи, за неправилно тълкуване на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018 г. за проектиране на пътища от първоинстанционния съд, поради това, че рекламното съоръжение е вече изградено, като в периода на неговата експлоатация и поддръжка е понесъл множество разходи и целите, преследвани с разпоредбите на Наредба № 02-20-02/28.08.2018 г. биха могли да бъдат постигнати чрез прилагането на по-лека мярка, а именно преместване на рекламното съоръжение.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 7 от Наредба № РД-02-20-2/28.08.2018 год. е указано, че при наличие на опасност в зоната за безопасност се предприемат действия в следната последователност: премахване, преместване, модифициране чрез промяна на конструктивните характеристики, така че същата да не представлява опасност, и обезопасяване чрез мерки, посочени в наредбата по чл. 14, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата изрично предвижда предприемане на действия в определена последователност.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъждат разноски за касационна инстанция в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,