Решение № 7689 от 20.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, чрез процесуален представител Б. Пъдарски, против решение 1428/05 март 2024 г., постановено по адм. д. 11952/2023 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Б. Т., против заповед 40/20 септември 2023 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 108 ЗДСл му е прекратено служебното правоотношение на длъжност Главен секретар в Изпълнителна агенция за българите в чужбина, считано от 20 септември 2023 г. Съдът е прогласил нищожност на обжалваната заповед. За да обяви нищожността на оспорения административен акт, съдът се е позовал на процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно липса на компетентност на органа по назначаването по чл. 108 ал. 1 ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е нищожен именно поради липса на компетентност на органа, издал оспорения акт. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. Оспорената заповед не разкрива толкова тежък порок, който да доведе до нейната нищожност. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорен критерий за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е актът в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, когато e налице пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, актът е изцяло лишен от законово основание, има предходен акт със същото съдържание. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В настоящия случай безспорно заповедта е издадена от компетентен орган, спазена е процедурата по издаването му. Съдът неправилно в случая е приел, че не е доказана компетентността на органа по назначаването. Видно от представените по делото писмени доказателства, а именно: копие от трудов договор от 14 юли 2022 г. и допълнително споразумение към трудовия договор от 07 септември 2022 г. на Министерство на външните работи е, че към датата на издаване на оспорения административен акт 20 септември 2023 г., Р. М. е била назначена на длъжност Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция на българите в чужбина за неопределен срок от време. Предвид гореизложеното, първоинстанционният съд неправилно е приел, че компетентността на органа по назначаване не е доказана, обстоятелство водещо до извода, че оспорената заповед не е нищожна на това основание. Като е достигнал до обратния извод, Административен съд София град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. В касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав