Решение № 2181 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2013 г.

Решение № 2181 от 17.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11117/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Любомир Георгиев Димитров ( Грозданов) е подал касационна жалба срещу решението от 02.07.2013 г. по адм. дело № 1547/2013 г. по описа на Административния съд - София град с което е била отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ - 004 от 22.01.2013 г. на управителя на област с административен център София. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Областният управител на област София е поискал отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Любомир Георгиев Димитров подал до управителя на област с административен център София искане № 94-ЛЛ/31/15.10.2012 г. за заплащане на еднократно обезщетение за претърпяна от него незаконна репресия, изразяваща се във въдворяването му в лагери. Със заповед № РЛ-004/22.01.2013 г. областният управител отказал да уважи искането с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за политическа И гражданска реабилитация на репресирани лица, тъй като било подадено извън преклузивния срок по § 11 от преходните и заключителни разпоредби на закона, който изтекъл на 31.12.2011 г. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при правилно прилагане на правните норми. Съгласно § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г., могат да го предявят в срок до 31 декември 2011 г. Тъй като жалбоподателят не спазил този срок, основателно му било отказано обезщетение. С тези мотиви административният съд отхвърлил жалбата на Любомир Димитров. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно прилагане на материалния закон. При подаване на искането си до областния управител жалбоподателят е приложил декларация, че не е получавал обезщетение по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. С приетия със Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн. ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) § 11 от преходните и заключителни разпоредби е била дадена допълнителна възможност на лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г., да го направят в срок до 31 декември 2011 г. Любомир Димитров е подал искането си със закъснение от 10 месеца. Както административният съд законосъобразно е приел, правото му да се поиска обезщетение е било преклудирано поради неупражняването му в установения от закона срок - до 31 декември 2011 г. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд