Решение № 149 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 116/2009 г.

Решение № 149 от 27.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 116/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационни жалби от подсъдимия Д. И. С. и частните обвинители и граждански ищци Т. Б. Б. и Х. В. В. против решение № 302 от 16.12.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 553/2008 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се прави довод за явна несправедливост на наказанието и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и се иска намаляване срока на наложеното наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство, както и размера на обезщетенията за неимуществени вреди. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата. В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се правят доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, явна несправедливост на наложеното наказание и несправедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане, алтернативно - увеличаване размера на наложеното наказание и уважаване изцяло на предявения граждански иск за неимуществени вреди. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура намира жалбата на частните обвинители и граждански ищци за изцяло неоснователна, а жалбата на подсъдимия за основателна само в частта й относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които предлага да бъдат намалени. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: С. окръжен съд с присъда № 19 от 16.09.2008 г. по н. о. х. д. № 55/2008 г. е признал подсъдимия Д. И. С. за виновен в това, че на 23.02.2008 г. до с. М., обл. С. при управление на моторно превозно средство - мотоциклет "Я." е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 47, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Х. В., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. "б" вр. чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК го осъдил на "пробация" включваща следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от осем месеца и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от осем месеца. На основание чл. 343г НК съдът лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Т. Б. и Х. В. обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 50000 лв. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2008 г. като исковете в останалата им част до предявения размер от по 80000 лв. са отхвърлени. Пловдивският апелативен съд с решение № 302 от 16.12.2008 г. по в. н. о. х. д. № 553/2008 г. е изменил присъдата в гражданската й част, като е увеличил размера на обезщетенията от по 50000 лв. на по 70000 лв. на всеки един, признал е подсъдимия за невинен да е допуснал нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата й част. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. И. С. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, касаят само наложеното на подсъдимия наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от една година и шест месеца. Възражението, че това наказание е явно несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, е неоснователно. Такова възражение е правено и пред въззивната инстанция, която правилно го е отхвърлила . При определяне размера на наказанието, съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства имащи значение за индивидуализацията му, и тази преценка е извършена в съответствие с изискванията на чл. 36 НК. В достатъчна степен е отчетено обстоятелството, че подсъдимият работи като шофьор, поради което и с лишаването му от правото да управлява моторно превозно средство той по същество е лишен от възможността да упражнява трудовата си дейност. Относителната тежест на това обстоятелство обаче, не може да се преценява изолирано от останалите такива, които са взети предвид от съдебните инстанции, а именно- тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, както и наличието на налагани по административен ред наказания за допускани нарушения на правилата за движение. Последните са установени от приложената на досъдебното производство справка на Столична дирекция полиция, отдел "Пътна полиция", в която са посочени нарушенията, за които подсъдимият е санкциониран с влезли в сила наказателни постановления. Видът на допуснатите нарушения обосновава по- високата степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство, която налага и лишаването му от права за един по-дълъг период от време, през който да се постигне превъзпитателния ефект от наказанието. ПО ЖАЛБАТА НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Съображенията, изложени в касационната жалба във връзка с направените доводи за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, се свеждат до неправилното разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, както и до налагането на явно несправедливо наказание. Възраженията са неоснователни. Решението за предварително изслушване на страните по делото е взето по искане на подсъдимия и съдът не е имал процесуалната възможност да го отхвърли, след като са били налице предвидените в чл. 371, т. 2 НПК предпоставки, които се свеждат единствено до признаване изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Видно от протокола на съдебното заседание проведено на 16.09.2008 г. съдът е изпълнил задълженията си по чл. 372, ал. 1 НПК и е дал възможност на конституираните частни обвинители и граждански ищци да изразят становището си по искането на подсъдимия. За съда обаче изразеното от тях становище няма задължителен характер, то се преценява единствено с оглед наличието или не на предпоставките по чл. 371, т. 2 НПК. Правилно съдът е приел, че самопризнанието е подкрепено от надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, поради което и оставил без уважение искането на частните обвинители и граждански ищци за разглеждане на делото по общия ред. За да се вземе решение за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие не е необходимо изключителна еднопосочност на доказателствения материал. Достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК е надлежно приобщените и проверени доказателства убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Настоящият състав намира, че след като по делото не са налице съществени противоречия в доказателствата, които създават съмнения относно съставомерните признаци на деянието, решението на първоинстанционния съд за реда по който следва да се разгледа делото е законосъобразно. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наказанието. Разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие води задължително до определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК, дори и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. След като за престъплението, предвиденото наказание лишаване от свобода е без минимум, то определеното при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК такова, се заменя с наказание "пробация" и именно това е сторил съдът. Определените пробационни мерки, наред с наложеното наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от една година и шест месеца в своята съвкупност биха постигнали предвидените в чл. 36 НК цели, поради което и не се налага завишаване на наказателната санкция. ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ И ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ В ЧАСТТА ИМ ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК Жалбите са неоснователни. Възраженията, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД, са неоснователни. Несъмнено в резултат на загубата на дъщеря си гражданските ищци са претърпели и ще продължават да търпят болки и страдания, които подсъдимият следва да обезщети. Размерът на това обезщетение настоящият състав намира, че е съобразен с изискванията по чл. 52 ЗЗД. Не са налице обстоятелства, които да дават основание както за неговото занижаване, в каквато посока е жалбата на подсъдимия, така и за увеличаването му до пълния предявен от гражданските ищци размер. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение същото следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение