Решение № 3139 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2010 г.

Решение № 3139 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Виолета Георгиева Дакашева, от гр. София, против решение № 1066 от 22.04.2010 г., постановено по адм. д. № 7277/2009 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - кметът на район "Младост" - Столична община, в писмено възражение, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Виолета Георгиева Дакашева против заповед № РД-10-8-8/14.09.2009 г. на кмета на район "Младост", с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДСл., като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на Административен съд София - град за материална законосъобразност на оспорената заповед са незаконосъобразни и необосновани. Съдът е приел, че ползвания от жалбоподателката отпуск по болест поради временна нетрудоспособст осъществява материалноправните предпоставки на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното й правоотношение. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Като фактически основания за постановяването й са посочени поради обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, изразяваща се в дълготрайно отсъствие поради заболяване, което не е довело до трайна нетрудоспособност, но затруднява изпълнението на служебните задължения. Обективната невъзможност е състояние, възникнало по причини, които стоят извън волята на страните по правоотношението и затова са непреодолими. За да е налице обективна невъзможност следва да са осъществени три правнорелевантни факти: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. За да е законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., посочените три правно релевантни факти трябва да са налице. В настоящия случай не е налице обективна невъзможност по смисъла на закона, а изводите на първоинстанционния съд за противното, са незаконосъобразни и необосновани. За приложимостта на посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение преди всичко трябва да е налице обективно съществуващо неизпълнение на служебните задължения. Фактическите основания, на които административния орган се е позовал - продължително отсъствие на държавния служител поради заболяване, което не води до трайна нетрудоспособност не съответства на посоченото правно такава. Изрично в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е посочено, че обективната невъзможност следва да е извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. С разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 3 законодателят е предвидил прекратяване на служебното правоотношение при невъзможност на държавния служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия, като прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме. Следователно прекратяването на служебното правоотношение може да бъде извършено само при трайна нетрудоспособност или с решение на ТЕЛК, като е предвидена и гаранция за заемане на друга държавна служба от такъв държавен служител, предвид осигуряване на правото му на труд при настъпилото заболяване. Временната нетрудоспособност не е основание за прекратяване на служебното правоотношение, както в хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 3, така и на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Ползването от страна на държавния служител на регламентираните в закона отпуски - платени, неплатени, по болест поради временна нетрудоспособност, не представлява обективна невъзможност по смисъла на закона и не е основание за прекратяване на служебното правоотношение. Поради това като е прекратил служебното правоотношение на Виолета Дакашева, органът по назначаването е нарушил материалноправната норма на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и целта на закона, което обуславя и незаконосъобразността на оспорената заповед. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Столична община да заплати на Виолета Георгиева Дакашева сумата 800 лв., представляваща направени разноски по делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие е, че посочената сума е уговорена и изплатена изцяло, за което е налице изрично отбелязване в договора. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,