Решение № 4618 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2012 г.
ВАСVIII отделение03.04.2013 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5196/2012 г. на Административен съд София - град, първо отделение, 15 състав, постановено по адм. дело 5196 по описа за 2012 г. на този съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4618 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14538/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Образувано е по жалба на "Рила Газ" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. Алабин № 36, ет. 5, притежаващо ЕИК *******, подадена чрез адв. Николай Бойков от САК, срещу Решение № 5436 от 15.10.2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, 15 състав, постановено по административно дело № 5196/2012 г. С влязло в сила Решение № 7050 от 18.05.2012 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Осмо отделение, по адм. дело № 9571/2011 г. е отменил изцяло Решение № 2692/03.06.2011 г. постановено по адм. дело № 9110/2010 г. по описа на АССГ, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 2001001479/11.05.2010 г., потвърден с Решение № 1616/28.10.2010 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ( ДОУИ). Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. При новото разглеждане АССГ, Първо отделение, 15 състав, е постановил Решение № 5436 от 15.10.2012 г., отхвърляйки жалбата на "Рила Газ" ЕАД, притежаващо ЕИК ****** срещу РА № 2001001479/11.05.2010 г. издаден от Гаврил Начков, инспектор приходи в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1606/28.10.2010 г. на Директора на дирекция "ОУИ". В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 2966 лева. "Рила Газ" ЕАД обжалва Решение № 5436 от 15.10.2012 г. на АССГ в законоустановения срок по чл. 211 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдебното решение в частта му относно фактурите, издадени за оказаните от "Сочиета Италиана Лайнинг" (С. И. Л.) услуги по договорите за газоразпределителни мрежи в Перник, Враца и Сандански, е необосновано и следва да бъде отменено. Твърди, че въпросните услуги по мониторинг, надзор и контрол за установяване на съответствие на изпълнението на строителни работи по изграждане на газоразпределителна мрежа не могат да се квалифицират като услуги от консултантско естество, респективно не се дължи данък при източника за възнаграждението за тях. Също така касаторът счита, че конкретните услуги за които е заплатено възнаграждение, са посочени в изготвените към всяка една от фактурите доклади за извършени дейности и нито една от реално указаните услуги не следва да бъде квалифицирана като такава с консултантско естество. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП), оспорва жалбата и изразява становище чрез гл. юрисконсулт Атанасова за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на съдебното решение на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка по делото, като относимите по спора факти и обстоятелства са последователно обсъдени в мотивите на обжалваното решение. Възприетата от съда фактическа обстановка кореспондира на събраните по делото доказателства. С РА № 2001001479/11.05.2010 г., потвърден с решение № 1606/28.10.2010 г. на Д "ОУИ" град София при ЦУ на НАП, е приключена ревизия на "Рила Газ" ЕАД. Ревизията е с предмет установяване на задълженията по чл. 194, чл. 195 и чл. 204 ЗКПО за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2009 г. Определени са публични задължения по реда на чл. 195 ЗКПО в размер на 51 663,00 лв., ведно със съответните лихви. Органът по приходите е констатирал, че предмет на дейност на ревизираното лице (РЛ) е изграждане и управление на газоразпределителни мрежи, разпределение и снабдяване с природен газ, включително всички свързани с това дейности, присъединяване, развитие и поддръжка на мрежите и всякаква второстепенна производствена дейност. "Рила Газ" ЕАД е титуляр на лицензия за обществено снабдяване с природен газ за обособена територия Запад. През ревизираните периоди "Рила Газ" ЕАД е изплатило на С. И. Л. възнаграждения за оказани услуги по пет договора, сключени за изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на Благоевград (2 договора), Перник, Сандански и Враца. Органът по приходите е счел, че съдържанието на договорите е недостатъчно за квалифициране вида на услугите, подлежащи на извършване по него и е приел, че те попадат в обхвата на чл. 12, ал. 5, т. 4 ЗКПО - "възнаграждения за технически услуги". Последните са дефинирани в § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Не са събрани доказателства дали получените доходи са обложени с данък в Италия. Не е подадено и искане за прилагане на Спогодба между Народна република България и Република Италия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО) и от българското дружество не е удържан данък при източника, съгласно чл. 195 ЗКПО. Правилно АССГ е установил липсата на фактически спор между страните по делото, а противоречивите им позиции се отнасят до естеството на осъществените дейности, извършени в изпълнение на услугите, така както са описани в договорите и издадените към тях фактури. Същността на спора е дали услугите съгласно описанието, съдържащо се в гореспоменатите договори, попадат в обхвата на 12, ал. 5, т. 4 ЗКПО, респективно дали трябва да се удържи данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. В сключените между двете дружества договори за изграждане на газоразпределителна мрежа е договорено, че С. И. Л. ще извършва дейности по контрол, мониторинг и надзор върху качественото изпълнение на СМР, осъществено от изпълнителя "КОНСТРУЦИОНИ ДОНДИ". По конкретно в чл. 2 и чл. 3 от договорите са посочени дейностите, които С. И. Л. се задължава да извърши. Ревизиращият орган е преценил, че част от услугите, които са описани в договорите попадат в обхвата на консултантски услуги, а други не. Въз основа на тези заключения, органът по приходите е достигнал до заключение, че трябва да бъде удържан данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. Неоснователни са възраженията на ревизираното лице, че услугите не трябва да бъдат квалифицирани като консултантски поради факта, че се касае за дейности по ръководство и контрол на работите, свързани с изграждането на газоразпределителна мрежа. Правилен е мотива на АССГ, че жалбоподателят не е опровергават констатациите на приходния орган, подкрепени с убедителните писмени доказателства. Касационната инстанция счита, че фактурираните разходи, обозначавани в отделни фактури като възнаграждение за ръководство и контрол на работите, попадат в обхвата на приложимата дефиниция - "всякакви услуги от консултантско и техническо естество" и съответно заплащанията за такива дейности могат да се определят като възнаграждения за технически услуги. Самият жалбоподател признава факта, че причината за сключване на тези договори, е наличието на опит у италианското дружество в строителството на газоразпределителни мрежи, тоест именно поради това негово качество същото е привлечено да осъществява мониторинг върху дейността на обектите. Административният съд законосъобразно е установил по делото, че консултантската услуга, като разновидност на престацията по договор за изработка, представлява възмездно предоставяне на интелектуален продукт /специално знание или умение в определена област/. Извършването на консултация по даден проблем обикновено изисква изготвяне на проучване, събиране, обработка на допълнителна информация. Обичайно резултатът от проучването се представя във формата на писмен доклад. В разглежданият случай се касае за договори за контролиране изпълнение във всеки един аспект на дейности по проектиране и изграждане на газоразпределителна мрежа които, формулирани твърде широко по обхвата си, са възложени на субект, разполагащ с опит, умение, експертиза да се произнася относно съответствията им с договорните и нормативно заложени параметри. Неоснователни са исканията на жалбоподателя от касационната жалба за частична отмяна на решението на съда относно фактури за оказани услуги по договорите за газоразпределителни мрежи в Перник, Враца и Сандански. Правилен е изводът на АССГ, че петте договора са идентични в частта си, визираща конкретните дейности, чрез които е възможно тяхното изпълнение. Макар да твърди, че услугите не могат да бъдат квалифицирани като такива с "консултантско естество" по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКПО, жалбоподателят не се ангажира с ясно становище какъв тогава е техният характер при положение, че услугите са насочени към контрол върху изпълнението на работите на обекта във всички аспекти - технически, счетоводен, административен. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд обосновано е обсъдил всички факти и доказателства от значение за делото. Обжалваното решение е правилно - при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и е обосновано. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съставът на ВАС установи, че решението на АССГ е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид гореизложеното, решението на АССГ не е засегнато от пороците, посочени в жалбата, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски в дължимия на дирекцията размер са присъдени по делото от първоинстанционния съд, поради което касационната инстанция не присъжда отново юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение