Решение № 12001 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9800/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 6938 от 12.08.2025 г., постановено по адм. дело 1416/2024 г., Административен съд (АС) - Хасково, VIII-ми състав е отменил по жалба на Канеса 2015 ООД Решение с рег. РТД-3000-1320/07.10.2024/32-1031218 от 07.10.2024 г., издадено от за директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив към Агенция Митници . С решението съдът е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 50,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници , чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Хасково е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд (ВАС) да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, като вместо него - да постанови друго, с което оспореният митнически акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество - Канеса 2015 ООД, с ЕИК: 203470943, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [улица], чрез своя процесуален представител адв. Д. Зафирова, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в молба, имаща характер на писмени бележки по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита, представен на л. 31. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АС Хасково е отменил по жалба на Канеса 2015 ООД Решение с рег. РТД-3000-1320/07.10.2024/32-1031218 от 07.10.2024 г., издадено от за директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници , с което: на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е приета МС на част от внасяната от дружеството стока 1, представляваща трикотажен плат памук смесен: 70% памук и 30% полиестер - 12695 кг от МД с MRN 21BG003010031386R8/18.10.2021 г., в размер на 99 317,05 лева; на основание чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена МС за стока 2 (прежда от синтетични щапелни влакна - 1325 кг) в размер на 14 389,50 лева и за част от стока 1 (трикотажен плат памук смесен: 70% памук и 30% полиестер - 471 кг) от МД с MRN 21BG003010031386R8/18.10.2021 г., в размер на 5 576,64 лева; променени са част от данните по МД, като в резултат на основание чл. 77, § 1, б. а във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС са определени допълнителни публични задължения за ДДС в размер на 2 489,19 лева. Със същото решение административният съд е осъдил Агенция Митници да заплати на дружеството разноски по делото в размер на 50,00 лева. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспореното митническо решение: извършения внос по посочената по-горе МД на стока 1/3 - трикотажен плат памук смесен: 70% памук и 30% полиестер - 13166 кг , с код по ТАРИК: 6006220000 и декларирана МС - 103 001,83 лева и на стока 2/3 - прежди от синтетични щапелни влакна, непригодени за продажба на дребно - 1325 кг , с код по ТАРИК: 5509990000 и декларирана МС - 3 835,38 лева; приложените към МД документи: транзитен документ Т1 с MRN 21TR34130002710721/15.10.2021 г., търговска фактура ESR2021000000005/15.10.2021 г., декларация за износ 21341300ЕХ815782/15.10.2021 г., сертификат за движение A.TR D1026471/15.10.2021 г., сертификат за произход D0466691/15.10.2021 г., пътна товарителница CMR от 15.10.2021 г., опаковъчен лист - 1 брой; взетите проби за лабораторен анализ, извършените митнически лабораторни експертизи от Централна митническа лаборатория и заключението от тях; издадените писма; внесеното обезпечение в размер на 2 655,60 лева; разменената кореспонденция между страните; предоставените от дружеството за нуждите на допълнителната проверка документи: фактури за продажби, договор 70/15.10.2021 г., декларация от 15.10.2021 г., разписка 302/15.10.2021 г. за плащане на сумата от 63 059,53 евро, както и фактура от 15.10.2021 г., и техния анализ; извършената с цел съпоставка на декларираната МС на стоките справка в системата THESEUS, в резултат на която било прието, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. МС за стоки 1 и 2 е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход; основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради невъзможност МС да бъде определена въз основа на идентични стоки по реда на чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй като не са намерени данни за внос на идентични стоки , същата е определена при прилагане на следващия по ред вторичен метод по чл. 74, § 2, а именно по б. б от същия Регламент въз основа на сходни стоки, по декларация на трето лице. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при липса на мотиви, което е в нарушение на изискванията за форма, както и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място съдът е обсъдил възражението на дружеството за изтекла погасителна давност, приемайки го за основателно. Изложил е мотиви, че доколкото МД е приета на 18.10.2021 г., то от този момент е възникнало съответното митническо задължение, като според съда тригодишният срокът за уведомяване на длъжника за митническо задължение според разпоредбата на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 е изтекъл на 18.10.2024 г., от която дата правомощието на митническия орган да извърши уведомяването се преклудира. Посочено е също така, че дружеството е било уведомено за размера на начисления с решението ДДС с връчването на митническото решение на 22.11.2024 г., като дори при съобразяване на осъщественото спиране на давностния срок на 17.08.2024 г. за 30 дни то същият е изтекъл на 17.11.2024 г. и съответно митническото задължение е било погасено. 2. Въпреки изложеното, съдът е приел, че съществен за изхода на спора е отговорът на въпроса дали митническите органи са обосновали наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, съответно - дали в решението са изложени фактически и правни доводи, установяващи наличието на основание за определяне на МС по метод, различен от този на договорната стойност. 3. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за методите за определяне на митническата стойност, при кои хипотези са налице основателни съмнения , кой носи доказателствената тежест и т. н. 4. В тази връзка, съпоставяйки правната рамка към фактите по делото е посочено, че в настоящия случай административният орган не е успял да докаже основателните си съмнения в декларираната договорна стойност на стоките. 4.1. Според съда приемайки, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки административният орган неправилно е интерпретирал тълкуването, дадено от СЕС с Решение 16 юни 2016 г., ЕURO 2004, С-291/15, тъй като нямало как от посочените статистически данни за количества и цени, да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени именно за сходни стоки липсват данни за търговската марка/производителя, качеството на стоките и търговското равнище обстоятелство, които не е било съобразено от органа, който не е изложил мотиви защо приема, че внесените от дружеството стоки са сходни или близки с използваните като база за сравнение. 4.2. Прието е на следващо място, че анализът на представените от страна на дружеството в подкрепа на декларираната МС документи е неправилен. Според първоинстанционния съд фактурата и товарителницата са достатъчни доказателства за извършената доставка, тъй като отразяват конкретните условия по извършената сделка и подлежали на преценка, докато изискването за допълнителна кореспонденция е прекалено формалистично, като освен това не е и задължително. Наред с това според съда изтъкнатото съвпадение на датите на договора, фактурата и товарителницата не представлява изключение, тъй като не е необичайно договорите да се сключват непосредствено преди доставката, особено при установени контрагенти и регулярни доставки. Що се касае до липсата на изрично посочване на мерната единица в договора съдът е приел, че това също не може да обуслови съмнение в договорната стойност, когато последната фигурира във фактурата. Въпреки че соченото от митническия орган несъответствие между условията по фактурата (СРТ Хасково) и договора (купувачът заплаща транспорта при получаване) е прието за противоречиво, то, обаче, не е само по себе си достатъчно доказателство за недостоверност на цената. 5. На следващо място е прието, че не е спазена и поредността за определяне на МС чрез преминаване към последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Според съда административният орган не е изложил конкретни аргументи относно неприложимостта на метода по чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като само посочването, че в системата МИС3А е направена справка, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на изключването на метода за определяне на МС въз основа на идентични стоки. Освен това е прието, че представената по делото справка от системата МИСIIIА не съдържала данни за периода на справката и съответно нямало как да бъде направен еднозначен извод дали същият е относим към процесната доставка. Във връзка с изложеното съдът е съобразил и мотивите, съдържащи се в Решение на Съда на Европейския съюз от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/2016, както и тези, съдържащи в Решение на Съда на Европейския съюз от 09 юни 2022 г. по дело С-187/21. 6. На последно място е прието, че в митническото решение не се съдържа анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г., като според съда базата за определяне на новата МС митнически декларации MRN 21BG003012012720R6 и MRN 21BG002005066971R1, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на Решение на Съда на ЕС по дело С-291/15, тъй като в конкретния случай липсва информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, както и стойността им, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. 7. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт, обуславящ неговата отмяна. Решението на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, както и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касационният жалбоподател излага подробни аргументи за законосъобразност на определената нова МС съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. На първо място счита, че съмненията на митническите органи са надлежно мотивирани, като в тази връзка се позовава на данните от допълнително представените от дружеството документи, както и на извършен сравнителен анализ на справедливата цена на ЕС на база наличната информация в митническа информационна система Тезей, от който е установена необичайно ниската МС на внасяните стоки. Посочва също така, че доколкото за приблизително същият период не са открити идентични стоки от същия износител, които да са еднакви във всяко отношение, правилно митническите органи са преминали към изследване на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Във връзка с последното е изложено, че са намерени резултати за декларирани и приети МС на сходни стоки , данните от които са послужили като база за определяне на митническата стойност на процесните стоки и които в съпоставка с внесените стоки, не са били необичайно ниски, предвид което според касатора неоснователно съдът е приел, че липсва аргументация досежно приложимостта на метода по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Отбелязано е също така, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. Предвид всичко изложено, са изложени аргументи, че съдебното решение е постановено без да са били изследвани всички факти и доказателства по делото. В допълнение е посочено, че не е била съобразена и съдебната практика на Върховния административен съд, касаеща приложението на разпоредбите на чл. 103, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно обосновали ли са митническите органи наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по процесния внос по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г. въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Административен съд - Хасково е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящия съдебен състав. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. По общото правило на чл. 22, § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В случая, основателните съмнения на митническия орган са обосновани от една страна с обстоятелства, свързани със съвпадение на датите на договора, фактурата и товарителницата, липсата на изрично посочване на мерната единица в договора, а също и несъответствие между условията по фактурата и договора, а от друга страна - че при извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ , е установено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. В тази връзка следва да бъде посочено, че доводите на административния орган във връзка с допълнително изисканите и представени от дружеството документи не са достатъчни, за да обосноват отхвърляне на декларираната договорна стойност, за да се премине към способите, предвидени в чл. 74, § 2 от МК. Наред с това, посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСIIIА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ , без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, също не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Законосъобразно и в съответствие с постоянната практика на Съда на ЕС, в обжалваното решение е прието, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно. В случая митническия орган не е изложил обстоятелства, които да изключват приложение на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. а от същия регламент въз основа на договорната стойност на идентични стоки. По този начин е допуснато нарушение и на изискването за последователното прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. На следващо място правилно първоинстанционният съд е приел и че оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 за определянето на митническата стойност на стоки 1 и 2. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящият състав приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки, както основателно посочва и първоинстанционният съд. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си относно декларираната от Канеса 2015 ООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение, след което незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013, изискващ вторичните методи по букви от а до г от § 2 да се прилагат последователно, е определена МС по реда на чл. 74, § 2 от същия регламент, без да е извършена съпоставка за сходство на внасяните стоки и тези, използвани като база за определяне на МС. След като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. В случая, процесуален представител на ответника не е присъствал в проведеното съдебно заседание, като е депозирана единствено молба, имаща характер на писмени бележки по съществото на спора с претенция за разноски в размер на 2 000,00 лева. При направено възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, отчитайки, че спорът е с нисък материален интерес, а вида и количеството на извършената работа не се отличават с проявена активност, Агенция Митници , в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество - Канеса 2015 ООД разноски за настоящата инстанция в размер на 550лв. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,