Решение № 5921 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2014 г.

Решение № 5921 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13947/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Филко Ников Щерев от гр. София срещу решение № 5630 от 5.09.2014 г., постановено по адм. дело № 1538/2014 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед рег. № 57/8.01.2014 г., издадена от полицейски орган при 05 РУП при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответникът счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е заповед, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.), с която е осъществено полицейско задържане на жалбоподателя на 8.01.2014 г., за срок от 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 и при наличието на фактическото основание на приложимия материален закон по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.). Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правно релевантните за спора фактически обстоятелства - противоправни действия на жалбоподателя, обуславящи правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на жалбоподателя за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Доказателствата по делото сочат на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер - за лице, което с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда - измама по чл. 209 НК. От приложените към административната преписка материали е установим факта, че задържаното лице има участие /чрез фактически действия, подробно описани/ в механизма при създаването на неверни представи у чужди граждани, търсещи квартира в град София, че срещу определена сума - такава ще им бъде предоставена. В заповедта е посочено правното основание за задържането, което кореспондира с приетите и задълбочено обсъдени от първоинстанционния съд доказателства, което опровергава доводите в касационната жалба за нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за законосъобразност на заповедта на полицейския орган предвид противоправното поведение на жалбоподателя по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По тези съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Водим от горното, Върховният административен съд, Пето отделение