Решение № 2869 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2009 г.

Решение № 2869 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11103/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "М. К. Д" ЕООД гр. Банско против решение № 462 от 6.07.2009 г. по адм. д. № 258/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Благоевград не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна. С решение № 462 от 6.07.2009 г. по адм. д. № 258/2009 г., Административен съд - гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на "М. К. Д" ЕООД гр. Банско срещу Решение № 3 от 9.02.2009 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград, с което е потвърдено Разпореждане № 380 от 7.01.2009 г. на Началник отдел "КПК" при Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Благоевград. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон По първоначалното дело е било безспорно установено, че за периода 8.01.2007 г. до 31.12.2007 г. /с прекъсване/ на наетото от "М. К. Д" ЕООД гр. Банско лице Радка Димитрова Христова са били издадени 13 болнични листове с причина 25 и 26 "придружаване и гледане на болно дете до 18-годишна възраст", които са за общо 130 календарни дни. Съгласно чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО парично обезщетение при условията и в размера на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или надлежно придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в сраната или в чужбина на болно дете до 18 годишна възраст - до 60 календарни дни през една календарна година общо за всички осигурени членове на семейството. С оглед на тази разпоредба Христова е имала право на посоченото основание да получи обезщетение за периода 8.01.2007 г. до 11.03.2007 г., а за периода 12.03.2007 г. до 22.12.2007 г. /с прекъсване/ ползваните дни е следвало да се посочват от работодателя като дни без осигурителни вноски. В случая обаче за всички 130 дни са били изплатени обезщетения, което е в нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО. Несъмнено изплатените в повече от приетите от кодекса 60 календарни дни представлява щета за държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Въпросът е обаче дали тази щета е в причинна връзка само или основно с поведението на осигурителя. Отговорът на този въпрос е отрицателен. Това е така, защото осигурителят извършва предварителен първоначален контрол върху законосъобразността на болничния лист, правото на лицето на отпуск по КТ и на обезщетение по КСО, но компетентността за преценка на материалноправните основания за отпускане на обезщетението или отказ принадлежи на органа по чл. 40, ал. 3 КСО. Когато прецени, че няма право на обезщетения органът по социалното осигуряване издава разпореждане за отказ. В конкретния случай непрецизното попълване на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" по чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. не е основното неправомерно действие, обусловило допуснатото неправилно изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност за повече от 60 календарни дни в нарушение на чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО. Право и задължение за органите на НОИ е при липсващи или нередовни документи да изпратят уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, указвайки им в срок от 7 работни дни да отстранят нередовностите. Неизпълнението на визираните контролни функции е сред основните фактори, обусловили щетата. Преди изплащането на сумите осигурителният орган е длъжен да извърши служебна проверка за изплатените през същата календарна година суми и след като установи, че вече е изплатил обезщетение за 60 календарни дни, да откаже изплащането на суми по следващите болнични листове. В конкретния случай компетентният административен орган не е извършил цялостна проверка и контрол с оглед на нормативните изисквания по КСО, поради което е било осъществено неправомерно плащане на парични обезщетения за повече от 60 календарни дни в годината. Предвид изложеното по първоначалното дело е бил нарушен материалния закон - чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО във връзка с чл. 40, ал. 3 и чл. 45, ал. 1, т. 2 КСО. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като основателна, а обжалваното решение, както и актовете на органите на НОИ, с които е прието различно правно разрешение на въпроса се отменят като постановени в нарушение на материалния закон. Делото е изяснено от фактическа страна. Ето защо вместо отмененото решение се постановява ново по съществото на спора, с което обжалвания административен акт се отменя. Предвид направените разноски пред двете инстанции и на основание чл. 143 АПК във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на касатора се присъжда сумата 400 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,