Решение № 5765 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 917/2011 г.

Решение № 5765 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 917/2011 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Денислав Панайотов Кехайов и Пламен Панайотов Кехайов, двамата със съдебен адрес в гр. Бургас, срещу решение № 1322/17.11.2010 г., постановено по адм. д. № 474/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, непълнота на доказателствата и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени оспорената Заповед № РД-14-143/21.12.2009 г. на зам. н-к на ДНСК гр. София. ДНСК, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Денислав Панайотов Кехайов и Пламен Панайотов Кехайов срещу Заповед № РД-14-143/21.12.2009 г. на зам. н-к на ДНСК гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "тавански етаж на жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-83, кв. 28 по плана на гр. Несебър - старинна част, с административен адрес ул. "Хан Аспарух" № 9, изпълнен от жалбоподателите. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за строеж, за който не са издавани строителни книжа, както и че за същия е налице влязъл в сила мълчалив отказ за узаконяването му. Решението е правилно. По съществото си касационната жалба е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че за процесния строеж не са издавани строителни книжа - не е одобряван проект, не е издавано разрешение за строеж и пр. Правилно административният съд е приел, че не е налице висяща процедура за узаконяване на строежа по реда на § 184 ПЗР от ЗИДЗУТ от 2003 г. От една страна по делото не е представено заявление по този ред с искане за узаконяване на строежа, като не се споделя, че издадената скица виза може да се приеме за такова искане. Но дори и да се приеме, че съдът правилно е приел, че издадената скица-виза за проектиране сочи на подадено в срок заявление, то законосъобразно и обосновано е прието, че по него е настъпил мълчалив отказ за узаконяване на процесния строеж, след като не е налице произнасяне по искането в сроковете по § 184, ал. 3 и 9 ПЗР от ЗИДЗУТ, който е влязъл в сила далеч преди датата на издаване на процесна заповед за премахване му. С оглед на това правилно е прието, както от административния орган, така и от съда, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Дали е имало или не съгласувани проекти от НИПК, то писмата и данните за това са от 2004 г., от което също не може да се направи извод, че е налице висяща процедура по узаконяването на строеж. Без значение за извода, че строежът е незаконен, е и обстоятелството, че същият е изграден в по-късен момент от приетото от административния орган, а именно през 2003 - 2004 г., тъй като от това не произтичат никакви правни възможности за жалбоподателите, нито пък е в противоречие на извода, че не е налице висяща процедура по § 184 ПЗР от ЗИДЗУТ. Освен това непълнотата на доказателства не е касационно основание за отмяна на решението, в каквато насока са оплакванията, а пред касационната инстанция не се представят нови писмени доказателства, сочещи на други правни изводи. Правилно, както административният орган, така и административният съд определят строежа като незаконен по ЗУТ, тъй като процедурата за установяването на това е именно по реда на ЗУТ, поради което правилно е приложен материалния закон в тази насока. Като се има предвид изложеното, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК