Решение № 1224 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13879/2015 г.

Решение № 1224 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13879/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА/ комисията) против Решение № 5992 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3839/2014 г. на Административен съд С.- град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че установяването и обявяването на принадлежност по глава трета от Закона за достъпа и разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА) (закона) е регламентирано като форма на разкриване и публично оповестяване на документи. Изразява несъгласие с извода на съда, за формална незаконосъобразност на решението, поради липсата на мотиви, като счита, че такова не се изисква, като не е и съвместимо с естеството на производството по глава Трета от закона, което съдебната практика трайно приема, като регистрационно. Моли за отмяна на съдебното решение и вместо него, да се потвърди Решение № 2-330/19.03. 2014 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Д. М. К. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Касационният жалбоподател КРДОПБГДСРСБНА в съдебно заседание, чрез юриск. Мутафчийска поддържа жалбата и моли за отмяна на процесното решение. О. Д. М. К., чрез адвокат В. Б. моли да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Счита, за неоснователна касационната жалба и иска същата да се остави без уважение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Посочва, че съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 5992 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 3839/2014 г. на Административен съд С.- град се ОТМЕНЯ Решение № 2-330 от 19. 03. 2014 г. в ЧАСТТА, в която се установява и обявява принадлежността на Д. М. К., към органите на Държавна сигурност в качеството на секретен сътрудник и е ОСЪДЕНА Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. К., сумата от 360 (триста и шестдесет) лева за разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, съдът счита, че със своето решение Комисията не обявява и не установява наличието на документи за конкретно лице, предоставени и от органите по чл. 16 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а дали въз основа предоставените такива приема за установена принадлежност на лицето към посочените в чл. 1 органи, в определено качество, като от съществено значение е излагането на мотиви за извършената преценка на доказателствената сила на документите, въз основа на които тя е приела за установена принадлежността към службите по чл. 1 от закона, което в случая не е направено. Достигнат е извод, че липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК и самостоятелно основание за отмяната на акта, тъй като води до невъзможност за съда да установи волята на Комисията, съответно да осъществи контрол за законосъобразност върху оспореното решение. За да е възможен такъв контрол, в административния акт следва да се съдържат както правни, така и фактически основания по всеки въпрос, относим към преценката на органа да издаде акта. На следващо място първоинстанционният съд, счита решението на Комисията за непълно. Посочва, че от Комисията е прието, че качеството, в което е осъществявано сътрудничеството от жалбоподателката е секретен сътрудник. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, това са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори. Според АССГ в обжалваното решение на адм. орган е налице само извод, че жалбоподателката е секретен сътрудник, но не е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ, също няма данни, които позволяват да се определи това качество от документите, на които Комисията се е позовала. Предвид на посоченото, от АССГ се стига до извода, че действително е допуснато нарушение, на изискванията за съдържание на решението, тъй като чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда изрично задължение за посочването на качеството на секретния сътрудник. В заключение от решаващия съд е прието, че посоченото обуславя незаконосъобразност на решението относно изискванията за съдържанието му, относимо към чл. 146, т. 2 АПК, доколкото формата на акта предполага и изрично, предвидено в закона съдържание. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд- III отделение намира съдебното решение за неправилно, поради което подадената касационна жалба срещу него е основателна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил необосновани изводи в противоречие с материалния закон. Неправилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено в противоречие с действащите материалноправни разпоредби. Административното производство по установяване и обявяване на определени от закона категории лица за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно- решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа е регистрационно, с оглед изпълняваните констативно- охранителни функции в обществен интерес. П. същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия. Неправилно в обжалваното решение е прието, че е налице незаконосъобразност на оспорения акт, поради съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Съдържанието на решението на Комисията, с което се обявява принадлежност на лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е определено в чл. 29, ал. 2, като необходимите реквизити са изброени изчерпателно. Съгласно относимата към настоящия казус т. 2 на чл. 29, ал. 2, за секретен сътрудник те са: трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. В случая са налице изложени фактически и правни основания, послужили за приемане на адм. акт, което е видно от съдържанието на Протокол № 82 от 19.03.2014 г. на комисията (л. 22- 23), съставен при приемане на процесното решение. С. Т. решение № 16 от 31.03. 1975 г. на ОСГК на Върховния съд на Р. Б. мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт- в съпътстващата документация по неговото издаване или най- късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Според установената съдебна практика в случаите, когато мотивите на един индивидуален административен акт се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с него документ, които административният орган е възприел, липсата на самостоятелни мотиви не представлява нарушение на изискването за форма на адм. акт. Не се споделят и доводите на адм. съд за нарушение на разпоредбата на чл. 9, т. 1, от закона, съгласно която при осъществяване на дейността си Комисията издирва, събира, проучва, анализира и оценява документи, съдържащи информация за дейността на органите по чл. 1. Видно от Протокол № 82 от 19.03.2014 г. на комисията (л. 22-23 от делото), при приемане на процесното решение са обсъдени, т. е. анализирани наличните данни от писмените документи, представляващи преписката към обжалваното решение. В разпоредбата на чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към службите, посочени в чл. 1 от Закона, като за секретен сътрудник, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. В случая оспореното пред съда решение на Комисията се основава именно на документи, визирани в тази разпоредбата на Закона, а именно: картон обр. 4 и обр. 6, и писмо с протокол за унищожаване. Правомощието на комисията за разкриване и обявяване на принадлежност на физическите лица към органите по чл. 1 е изрично регламентирано в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а редът за това е разписан в глава трета на закона. При наличие на документи, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона комисията следва да ги обяви. В случая от оспорващия не е оборена доказателствената сила на представените документи. Приобщените към административната преписка писмени доказателства съдържат непротиворечива информация. В тях липсват външни недостатъци, които да създават съмнения относно удостоверените данни. Неоснователен е развитият довод на АССГ за непълнота на решението на комисията, тъй като не е посочено в какво качество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, е оказвана негласната помощ. Видно от оспорения административен акт точното качеството на лицето като секретен сътрудник е посочено в решението на Комисията- агент, което изрично попада именно към секретните сътрудници. Решението на Комисията е постановено от компетентен адм. орган - КРДОПБГДСРСБНА- чл. 29, ал. 1 от закона, като е прието в предписаната от закона писмена форма, като с него се обявява формата на сътрудничество, съгласно п-ф 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Изложеното основава законосъобразността на обжалваното пред съда решение на Комисията. Като го е приел за незаконосъобразно и го е отменил, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, като вместо него Върховният административен съд, състав на трето отделение следва да постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата на лицето срещу решението на Комисията като неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение