Решение № 10120 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2017 г.

Решение № 10120 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14370/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. К. срещу решение № 433 от 03.11.2017 г., постановено по административно дело № 495/2017 г. от Административен съд Д., с което е обявена нищожността на нейна заповед № 864/10.08.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Ю. Г. И. в представена от процесуален представител писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния административен съд след надлежно сезиране с жалба срещу индивидуален административен акт от страна, чийто права и законни интереси са засегнати с него. За да обяви нищожността на акта - заповед № 864/10.08.2017 г. на Кмета на О. К., с която отказва да възстанови на длъжността "главен архитект" на О. К. по подадена от него молба с вх. № ЛС-01-430/28.04.2016 г., въз основа на влязло в сила на 20.07.2017 г. съдебно решение № 263/04.08.2016 г., постановено по адм. дело № 260/2016 г. по описа на АС Д. (оставено в сила с решение № 9703/20.07.2017 г. по адм. дело № 10391/2016 г. на ВАС) съдът приема, че същият е нищожен като постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е правилно. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № 355/25.06.2012 г. на Кмета на община К. жалбодателят Илиев е отстранен от заеманата от него длъжност "главен архитект" на О. К. на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). На 28.04.2016 г. същият подава заявление за възстановяването му на работа поради отпадане на основанието за временното му отстраняване - приключване с окончателен съдебен акт на образуваното срещу него наказателно производство, като по тази молба липсва постановен надлежен акт от Кмета на О. К.. С посоченото по-горе решение АС Д. отменя мълчаливия отказ на Кмета на О. К. да възстанови Илиев на заеманата от него длъжност и връща преписката за ново произнасяне със задължителни указания. При новото произнасяне Кметът на О. К. постановява отказ да възстанови Илиев на заеманата от него длъжност, която при извършената проверка за законосъобразност от АС Д. по адм. дело № 495/2017 г., образувано по жалба на Илиев срещу тази заповед съдът постановява обжалваното пред настоящата инстанция решение, с което обявява заповедта за нищожна. Настоящият състав намира, че този извод на първоинстанционния съд е правилен и обоснован, предвид така установените факти и разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, предвиждаща, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение са нищожни. Наведените доводи в касационната жалба са неотносими към правилността на обжалваното решение и не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение