Решение № 11065 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8257/2025 г.

ВАСПето отделение06.11.2025 г.докладчик т Анна Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 18274/29.05.2025 г. по адм. дело 3251/2025 г. на Административен съд - София - град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите на решението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА /п/ ТИНКА КОСЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. К. М., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, против решение 18274/29.05.2025 г. по адм. дело 3251/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 1850/24.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и лично, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, навежда доводи и за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му. Ответникът - председател на ДАБ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, пето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение административният съд в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Д. К. М. срещу решение 1850/24.02.2025 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 и на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ e отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. К. М..За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен по силата на закона орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил доводи, че жалбоподателят е [етническа принадлежност] и като такъв не е имал проблеми с никого в страната си по произход, не е бил заплашван на основание етническа или религиозна принадлежност, не е бил член на политически партии, не е бил арестуван, тоест липсва основателни опасения от преследване на основа на признаците по чл.8 ЗУБ и правилно му е отказан статут на бежанец. Приел е , че липсват и предпоставките по чл.9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Развити са и съображения, че Сирия е сигурна страна на произход, а Турция, през която е преминал жалбоподателят, сигурна трета страна. Решението е необосновано и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение - частична липса на мотиви относно правнорелевантни за казуса факти. Необоснован е изводът, че М. е [етническа принадлежност]. Видно от събраните в административното производство доказателства, обжалвания административен акт и осъществения превод от кюрдски език, включително и в касационното производство, М. е [етническа принадлежност] и като такъв твърди преследване поради етническата си принадлежност в Сирия, както и упражнено спрямо него насилие от Свободната армия , включително и в съдебно заседание пред АССГ /л.102/. АССГ, като не е установил принадлежността му към етническото малцинство в Сирия и не е обсъдил твърденията за преследването и насилието срещу него поради етноса му, не е изпълнил задължението си по чл.172, ал.2 АПК да обсъди правнорелевантните факти и твърдения на страните. Частичната липса на мотиви в съдебното решение е основание за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който следва да се произнесе отново и по доказателствените искания в жалбата до съда. Това е необходимо, тъй като интервюто в административното производство на М., за което се твърди, че е непълно и съответно звукозаписът от него са годни доказателствени средства на основание чл.39, ал.1 АПК, докато твърденията му в съдебна зала имат доказателствена стойност само в хипотезата на чл.175 ГПК вр. чл.144 АПК, когато съдържат признание на неблагоприятен за страната факт. Отделно от това при преценка на сигурността на страната на произход и евентуално на третата страна - Турция също следва да се отчете етническата принадлежност на М. - [етническа принадлежност] и да се обсъдят относимите към конкретния спор факти. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение и необосновано следва да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за ново разглеждане с указанията от предходния абзац. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение