Решение № 13577 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2012 г.

Решение № 13577 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7566/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна, срещу Решение № 949/6.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3557/2011 г., по описа на Варненски административен съд. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - Гешо Симеонов Любенов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 3408-7, по протокол № 35 от заседание, проведено на 22, 23 и 29 юни 2011 г. на Общински съвет Варна, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, вр. чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и по предложение на кмета на Община Варна вх. № РД11-9302/89/27.04.2011 г. е приет подробен устройствен план /ПУП/ - план за улична регулация /ПУР/ за к. к "Чайка" в частта, относно имот 10135.2571.366 от кадастралната карта на к. к "Чайка". Административният съд е изпратил преписката на Общински съвет Варна за преработване и одобряване на ПУП - ПУР за к. к "Чайка" в частта, относно имот 10135.2571.366 от кадастралната карта на к. к "Чайка". За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че решението на Общински съвет Варна е незаконосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд правилно приема, че за процесния имот оспореният ПУР е одобрен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУТ, въпреки че изрично не е посочено в решението на ОС - Варна. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25 % от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1 - 6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че ПУР в оспорената част е съобразен със съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа, с техническите характеристики, съгласно Наредба № 2/2004 г., за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии /ППКТСУТ/, съществуващото застрояване в преобладаващата му част и със съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура. При конкретното техническо задание не е възможен друг вариант, който да засяга по-малко имота. Оспореният план е законосъобразен, отговаря на изискванията за икономичност и целесъобразно устройство на територията /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му следва да се отхвърли. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва в полза на касатора да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, за което е направено искане в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,