Решение № 1346 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2016 г.

Решение № 1346 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от "Б. В." ООД, с ЕИК *********, чрез адв. М. Д., срещу Решение № 4835 от 07.07.2016 г., постановено по адм. д. № 3104 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град (АССГ). С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Акт № ПТР-12-21-89 от 10.03.2016 г. за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден от директора на Областно пътно управление (ОПУ) - С.. Наред с това, "Б. В." ООД е осъдено да заплати на Областно пътно управление - С. сума в размер на 489,47 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба, релевират се доводи за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд зачел влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 10200 по описа на АССГ за 2011 г., 30 състав, без да отчете обективните предели на силата на пресъдено нещо. Затова съдът следвало да обсъди приетите по делото доказателства вместо да се позовава на мотивите към посоченото съдебно решение. В случай, че това беше сторено от него, съдът щял да достигне до извода, че "Б. В." ООД не дължи установените със спорния АУПДВ такси, тъй като през периода от 09.07.2008 г. до 06.10.2011 г. не е извършвало специално ползване на пътя по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Закона за пътищата (ЗП) чрез изграждане и експлоатация на бензиностанция в обслужващата зона на републикански път I - 806, доколкото по силата на § 11 от ПЗР на ЗИД на Закона за безмитната търговия (ЗБТ, редакция ДВ, бр. 52 от 2008 г.) е преустановило дейността си на 09.07.2008 г. Наред с това, "Б. В." ООД не е било длъжно да уведоми Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за прекратяване на дейността си, тъй като същата вече била преустановена по силата на законова разпоредба. По тези причини начислената с акта такса след 09.07.2008 г. била без правно основание. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Претендира разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът - директорът на ОПУ - С. оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд било образувано по жалба на "Б. В." ООД срещу АУПДВ № ПТР-12-21-89 от 10.03.2016 г., издаден от директора на ОПУ - С., с който било установено задължение на дружеството за такса за експлоатиране на търговски крайпътен обект, определена по реда на чл. 18, ал. 3 ЗП, считано от 25.02.2011 г. в размер на 2505,27 лв. (главница) и 1201,45 лв. законна лихва за периода 25.02.2011 г. - 19.02.2016 г., както и оставащата законна лихва до окончателното изплащане на сумата. Установено е от съда, че със Заповед № РД-11-1151 от 24.10.2011 г., издадена от директора на Дирекция "УПЕПОФБКИ" било прекратено Разрешение № 373 от 23.08.2002 г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътен обект на "Б. В." ООД. В заповедта било посочено, че таксата за експлоатация на търговския крайпътен обект и на пътната връзка към него е дължима до 06.10.2011 г. Заповед № РД-11-1151 от 24.10.2011 г. е обжалвана, като с влязло в сила решение, постановено от АССГ, жалбата била отхвърлена. В решението, постановено от Върховния административен съд, с което постановеното от АССГ било оставено в сила, било прието, че ефективната дата на прекратяване на дейността е 06.10.2011 г., а не датата на влизане в сила на ЗИД на ЗБТ. Въз основа на така установеното, съдът приел, че спорният АУПДВ е валиден акт като издаден в писмена форма и от компетентен орган. Като спорен е определил въпроса относно дължимостта на таксата, определена с АУПДВ с оглед твърдението на "Б. В." ООД, че за периода 09.07.2008 г. - 06.10.2011 г. не е извършвало специално ползване на пътя предвид § 11 от ЗИД на ЗБТ, с влизането в сила на който бил преустановил ползването на обекта. Като се е позовал на влязлото в сила Решение № 2863 от 28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 10200 по описа на АССГ за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на "Б. В." ООД срещу Заповед № РД-11-1151 от 24.10.2011 г. за прекратяване на Разрешение № 373/2002 г. и определяне на датата 06.10.2011 г., до която се дължи таксата за експлоатация на търговския крайпътен обект, съдът приел, че посочената заповед е стабилен административен акт и съгласно предписанието на чл. 177 АПК не би могъл да се разглежда отново спора относно датата, до която се дължат процесните такси. Тази дата, макар неупомената в спорния АУПДВ била посочена в справката към него и е предмет на заповедта от 24.10.2011 г., по чиято законосъобразност има съдебно произнасяне. По тези съображения съдът приел, че не следва да обсъжда възраженията на жалбоподателя, както и представените в тази насока доказателства. Размерът на таксата приел за законосъобразно определен, в това число размера на лихвата, като съдът отчел също така, че изчисленията в справката не били оспорени от "Б. В." ООД. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Обосновани са направените от първоинстанционния съд изводи, че въпросът относно датата 06.10.2011 г., до която се дължат таксите е предмет на стабилен административен акт - Заповед № РД-11-1151 от 24.10.2011 г., в която изрично е посочено, че таксите за експлоатация на търговския крайпътен обект и на пътната връзка към него на път I-8, км 0+400 по Тарифа за таксите, които се събират от АПИ е дължима до 06.10.2011 г. Именно това е датата, до която същите са начислени съобразно приобщената към делото като доказателство справка към спорния АУПДВ и спор по този въпрос между страните няма. Заповед № РД-11-1151 от 24.10.2011 г. е била оспорена пред съда с твърдения за нейната незаконосъобразност. Видно от предявената срещу нея жалба твърденията на "Б. В." ООД са били за нищожност и незаконосъобразност на заповедта. Наведени са изрични оплаквания във връзка с определената дата за дължимост на таксата за експлоатация на търговския обект и на пътната връзка към него до 06.10.2011 г. На същите, като част от спорния предмет, е даден подробен и мотивиран отговор, както в Решение № 2863 от 28.05.2012 г., постановено по адм. д. № 10200 по описа на АССГ за 2011 г., с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена, така и в Решение № 13357 от 25.10.2012 г., постановено по адм. д. № 8826 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., с което първото е оставено в сила. Първоинстанционният съд правилно е зачел силата на пресъдено нещо на посоченото решение на АССГ при разрешаване на спорния по делото въпрос. П. липсата на спор досежно размера на таксата, съдът е направил краен правен извод за неоснователност на жалбата, който се споделя от настоящия състав. Силата на пресъдено нещо, като проява на държавната правосъдна власт, следва да бъде зачитана от всички съдилища, учреждения и общини в страната съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. Предвид гореизложените мотиви, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, "Б. В." ООД, с ЕИК ********* следва да бъде осъдено да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" сума в размер на 100, 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение