Решение № 12846 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуален представител срещу решение 1604 от 11.04.2024 г., постановено по административно дело 56/2024 г. от Административен съд Хасково, с което е отменено негово Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания с изх. 02-260-6500/1981#11/04.01.2022 г. (УП). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу УП бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените деловодни разноски вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. Р. Г. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. По делото не е спорно, а и правилно в решението на АС Хасково е прието, че актът е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма. При описание на фактическата обстановка, която приема за установена съдът е описал подробно приетото за установено в решенията на АС Хасково и ВАС, образувани по повод подадените жалби от Г., както срещу процесното УП, така и срещу отмененото с влязло в сила съдебно решение Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания с изх. 02-260-6500/1981/14.02.2019 г., както и дадените от тях указания но липсва изложение относно приетите за установени от съда конкретни факти по делото, послужили за формиране на правните му изводи, но предвид факта, че настоящата е инстанция е втора по ред касационна инстанция следва те да бъдат установени от нея. По делото е установено, че по подаденото от Г. заявление с 26/120617/68089 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г. е постановен отказ за изплащане на заявената от него сума в размер на 2947,79 лева с процесното УП. В акта органът приема, че са налице площи с неспазени изисквания - парцел с 07315-91-16-1 с площ 0,6 ха, заявен през 2017 г. код БРП 1(за биологично растениевъдство в преход за полски култури, включително фуражни т.2 от Приложение 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.(Наредба 4/2015 г.) за този парцел е посочено, че същият е одобрен за кампания 2015 с култура люцерна, при което 2017 г. се явява трета година, а същият отново е заявен в преход, въпреки, че съгласно списък, изготвен от МЗХ и представен в ДФЗ, при спазване разпоредбите на Регламенти (ЕО) 889/208 и 2007 преходният период за тази култура е две години, при което не са налице предпоставките по чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г. В УП е прието също, че при извършена проверка на стопанството от контролиращата фирма, с която има сключен договор Кю сертификейшън АД, за парцели 07315-91-16-1 и 62832-476-5-1 са установени нарушения, за които е наложена мярка 5.3 от Приложение 3 от Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (която е влязла в сила на 12.11.2018 г. (Наредба 5/2018 г.), като са посочени предпоставките по част Б от посоченото приложение за налагане на посочената мярка без да е конкретизирано кое от тях е налице в случая. Посочено, че е изискана информация от контролиращото лице, което в писмо от 07.10.2021 г. потвърждава въведената от него информация в СВДВИ (Системата за въвеждане на данни от външни институции) и по-конкретно наложената мярка за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., с пояснение, че операторът е предприел действия по отстраняване на несъответствието, но същевременно тези действия не отменяли наложената санкция. Посочено е също, че на сайта на ДФЗ на 09.11.2017 г. е публикувано съобщение до кандидатите по мярка 11Биологично земеделие, че за кампания 2017 г. могат сами да проверят резултатите от извършените от контролиращите лица проверки и ако установят разминавания в данните могат да се обръщат към контролиращото лице, с което имат сключен договор, но от Кю сертификейшън не е постъпвало допълнително уведомление. Въз основа на така констатираното неспазване на биологичните изисквания по Регламент (ЕО) 889/2008 по направление Биологично растениевъдство е наложена 100% санкция върху установената за получаване сума, съгласно Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със Заповед РД09-233/12.03.2018 г. на МЗХГ. Отделно от това в УП в Таблица с изчисления на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство в колоните, включени в Санкции и редукции на субсидията в лева, в колона 15 Изискването по чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015г. по отношение на заявените площи в код БРП1 е посочена сума в размерна 333,27 лв., като в обяснението по отношение на нея органът сочи, че в случая не са изпълнени предпоставките на цитираната разпоредба в редакцията ДВ бр. 15/2015 г., а именно, че плащания по ал. 1 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 на Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.). В колона 16 на същата таблица Неспазени изисквания за управление е посочено, че по отношение на площи с код БР 12 (биологично растениевъдство трайни насаждения, лозя и маслодайна роза) е санкционирана сума в размер на 2614,51 лв., като в обясненията към нея е посочено, че същата е наложена съгласно раздел V Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11БЗ от ПРСР 2014-2020 г. а направление Биологично растениевъдство, буква Б. Изисквания за управление от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 БЗ от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед РД09-233/12.03.2018г., издадена от МЗХГ на основание чл. 13 от Наредба 4/2015 г. От приложената административна преписка са установява, че след последната редакция на подаденото от Г. заявление същият е уведомен срещу подписа за резултата от извършените автоматични проверки на въведените данни в заявлението му за подпомагане по директни плащания за кампания 2017 г., че е заявил парцел 07315 -91-16-1в преход по мярка 11, за който след изтичане на минималните периоди на преход към биологично производство не се получава подпомагане ( л. 149 от адм. дело 74/2022 г. на АС Хасково, приложено към дело 56/2024 г. на същия съд). Към преписката са приложени и Таблица на предоставени документи, доказващи изискуем минимален добив на основание чл. 32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, както и таблица с отразени реализирани количества на реализирана култура круши, в която са посочени номер и дата на фактури и количество по всяка от фактурите, които също са приложени към преписката. Само в една от тях - 81/14.09.2017 г. е посочено, че са продадени био круши. По адм. дело 570/2019 по описа на АС Хасково, също приложено към адм. дело 56/2024 г. на същия съд се установява, че на 12.07.2017 г. при извършена проверка от експерт на Общинска служба по земеделие Харманли на парцел 62832-476-5-1, засаден с круши с площ от 2,4 ха е установено в резултат на неблагоприятни климатични условия градушка е унищожена 60% от реколтата (л. 13). По това е дело е представен и договор за контрол и сертификация, съгласно регламент (ЕО) 834/2007 между контролен орган Кю Сертификейшън АД и В. Р. Г. с предмет извършване на контрол и сертификация на дейностите на оператора (Г.), съгласно Регламент ЕО 834/2007 на дейностите, посочени в заявлението за сертификация от 2013 г. Представени са и сертификати за съответствие 01/BG192/00024/16 от 25.02.2016 г., валиден до 24.02.2017 г. за биологично производство на 11950 кг. Круши и на 1800 кг. люцерна, като за последната е посочен край на преходния период 25.06.2017 г., 01/BG192/00029/17 от 25.02.2017 г., валиден до 24.02.2018 г. с дата на последна инспекция 23.06.2017 г. за биологично растениевъдство 6000 кг. круши и люцерна 1800 кг. с начало на преходния период 25.06.2015 г., както и 02/BG192/00029/17, издаден на 01.09.2017 г., валиден до 24.02.2018 г., с дата на последна инспекция 22.08.2017 г. за биологично производство на 1200 кг. круши и 205 кг. люцерна. Приложени са и инспекторски доклади от извършени проверки на 23.06.2016 г., 04.05.2017г., 22.08.2017 г. , като последния е посочено, че не са установени несъответствия с приложимите регламенти, като са проверени биологични полета с круши и люцерна и конвенционални такива, при което е установено, че операторът е добил 1200 кг. люцерна, която е използвал за собствени нужди, а от полето с круши към момента на инспекцията не е добивана продукция По това дело е приложено и писмо от Кю Сетификейшън АД до Г. с изх. 141917/02.07.2018 г., в което е посочено, че потвърждават, че при извършена документална проверка на стопанството му на 21.09.2017 г. е установено несъответствие с код 2.3, за което е наложена мярка 5.3, което след предприемане на необходимите коригиращи действия е закрито. Доклад за тази проверка не е приложен по делото, както при постановяване на първия акт, така и при постановяване на процесното УП. По това дело е приложена и заповед РД 09-144/23.02.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11Биологично земеделие по ПРСР за периода 2014-2020, която се прилага по заявления, подадени през кампания 2016 г., както и самата методика, както и заповед РД 09-233/12.03.2018 г. на същия орган, с която е разпоредено приложението на посочената Методика и за кампания 2017 г. Въз основа на посочените доказателства, както и на приетите без възражение от страните експертизи по делото е прието за установено, с влязло в сила съдебно решение, че наложената от контролиращото лице мярка 5.4 от Методиката по отношение на културата круши е била временна и същата е била отстранена към 10.11.2017 г., въпреки че това обстоятелство не е отразено в СВДВИ и въпреки посоченото от контролиращото лице, че е наложена мярка по Наредба 1 от 7.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, която е временна и различна от мярката 5.4. от Методиката. Предвид посочените доказателства, приети по надлежния ред по делото настоящия състав намира, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която е отменено обжалваното пред АС Хасково УП в частта, в която е отказано изплащане на финансово подпомагане за култура с код БРП 11- люцерна в размер на 33,27 лв. поради следното: На първо място по отношение на тази част на акта липсват конкретни мотиви в решението. На следващо място по делото безспорно е установено, че люцерната, предмет на заявлението с искане за заплащането на финансова помощ като култура в преход е с начало на преходния период 25.06.2015 г. и е с край на същия 25.06.2017 г., след което същата е биологично производство, при което неправилно е заявена като култура в преход, тъй като същата е преминала преходния период, при което правилно и обосновано в акта на ДФЗ е прието, че в случая не са налице предпоставките на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г., тъй като парцел 07315-91-16-1 е с изтекъл срок на преход. Поради това обжалваното решение в тази му част е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Г. против УП, в частта, с която му е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 333,27 лв., поради установено неспазване изискванията на чл. 11, ал. 5 от Наредба 4/2015 г., предвиждащ, че подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 10, параграф 4, буква "б", Приложение II, част I, т. 1.7, подточка 1.7.1 и част II, т. 1.2, подточка 1.2.2 от Регламент (ЕС) 2018/848 т.е. две години, следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата му в тази част следва да бъде отхвърлена. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на културата круши, заявени като биопродукция по делото е установено, че през 2017 г. операторът е разполагал със сертификати за производство за биопродукция за периода, а именно 01/BG192/00029/17 от 25.02.2017 г., валиден до 24.02.2018 г. с дата на последна инспекция 23.06.2016 г. за биологично растениевъдство 6000 кг. круши и люцерна 1800 кг. с начало на преходния период 25.06.2015 г., както и 02/BG192/00029/17, издаден на 01.09.2017 г. От инспекторския доклад за извършена проверка от 22.08.2017 г. от контролиращото лице не се установява да са открити нарушения, като по делото липсва доклад за извършена проверка след тази дата до края на валидността на сертификат 02/BG192/00029/17,. При тези данни наличие на валиден сертификат и липса на протокол за извършена документална проверка от контролиращото лице, посоченото като установено обстоятелство, че на 21.09.2017 г. е извършено нарушение на изисквания за управление е необоснован. От писмо изх. И21062/07.10.2021 г. се установява, че контролиращото лице Кю Сертификейшън АД твърди, че на стопанството на Г. за периода 01.01.2017 31.12.2017 г. е наложена мярка 5.3 от Приложение 3 на Наредба 1 от 07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм., в сила до 12.11.2018 г.), която е временно ограничаване (частично или пълно) на документа (сертификата) по чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007 и налагане на забрана за предлагане на съответната партида на пазара като биологична и премахване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство съгласно чл. 30, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО) 834/2007 до отстраняване на несъответствието, със задължително писмено уведомяване на клиентите на оператора от негова страна, относно наложената мярка. Същевременно в писмо изх. 141917/.2.07.2018 г. Кю Сертификейшън АД уведомява оператора, че при установено несъответствие по документална проверка на 21.09.2017 г. с код 2.3, за което е наложена мярка 5.3, което след предприемане от негова страна на необходимите коригиращи действия е закрито, като не се спори по делото, че несъответствието е отстранено към 10.11.2017 г. Така посоченото в писмото нарушение в Приложение 3, Б. Специална част от действалата към момента Наредба 1/2013 г. е определено като продажба/покупка на продукти без писмено доказателство по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) 834/2007. При това следва да бъде посочено, че така наложената мярка е била с определен срок, който се установява, че е до 10.11.2017 г. При това неправилно в обжалваното писмо е посочено като основание за отказ да се изплати финансиране за тази култура наложена санкция, съгласно раздел V. Намаление при неспазване на базови и и други изисквания по управление за направленията от мярка 11БЗ от ПРСР 2014-2020, буква а направление Биологично растениевъдство, буква Б) Изисквания за управление от Методика за намаляване и отказване на плащанията по м. мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020 г., тъй като такава санкция не е била налагана, а наложената по Наредба 1/2013 г. е временна, със срок до отстраняване на нарушението, без определен минимален срок, и е за отделна партида, като към момента на постановяване на УП действието ѝ е било прекратено. От изложеното следва, че органът се е позовал на несъществуващо обстоятелство наложена мярка по Методиката, каквато не е била налагана, което е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. При това неправилно органът е приложил и разпоредби на Наредба 5 от 3.09.2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, с приемането на която е отменена Наредба 1/2013 г., въз основа на която е наложена временната мярка. В тази насока следва отново да бъде посочено, че макар в акта да са посочени фактическите и правни основания за издаването му същият, обичайно за този орган, е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК - без да се изяснени относимите за конкретния случай факти и и обстоятелства, а конкретно при постановяване на процесния акт и без да са съобразени събраните доказателства и приложимите в случая правни норми. При постановяване на обжалваното УП органът не е изяснил вида, характера и срока на наложената мярка, като произволно, въпреки писмата на контролиращото лице и приел, че на земеделския производител е наложена мярка по т.5.3 от Методиката временно пълно ограничаване на писменото доказателство за минимален срок от 5 месеца и не-по-рано от отстраняване на несъответствията и/ или нарушенията, като се твърди, че това е обусловено от констатации от извършена документална проверка на 21.09.2017 г., което обуславя извод, че извършената проверка в СВДВИ е повърхностна и непълна. Освен това не е изяснено и съобразено, че от доказателствата по преписката се установяват факти, които са противоречиви по преписката, а и по съдебните дела липсват доказателства и конкретни установявания относно извършена документална проверка на 21.09.2017 г. от контролиращото лице, а още по малко за констатациите му, обусловили налагане на мярка по Наредба 1/2013 г. Липсват и доказателства към 21.09.2017 г. да е наложено ограничаване на действието на сертификат (писмено доказателство) 02/BG192/00029/17, издаден на 01.09.2017 г., валиден до 24.02.2018 г. При това, освен, че не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в пълнота органът, при постановяване на акта в тази му част, не е съобразил приложимите в случая норми. В случая неправилно е приложена Методиката, но не защото не е била действащ акт, тъй като същата е утвърдена със заповед РД-09-144/23.02.2017 г. на МЗХГ, а със заповед РД-09-453/10.05.2018 г. е разпоредено приложението ѝ за следващата кампания 2018 г., а защото наложената санкция е по реда на Наредба 1/2013 г., която е различна по вид , срок и последици от тази в Методиката. При това неправилно са приети като приложими и нормите на Наредба 5/2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба 4/2015 г. ДФЗ - Разплащателна агенция (в което качество е постановен оспореният пред АС Хасково акт от ДФЗ) одобрява, намалява или отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за подпомаганите дейности (а не оторизира суми, както е посочено в УП), при което обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че доколкото разпореденото в акта не кореспондира с посочените правомощия на органа, които са посочени по подобен начин и в разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 9 от Закона за подпомагане на земеделските производители затруднява установяването на действителната му воля. Предвид изложеното настоящия състав намира, че правилно обжалваният акт е отменен в тази му част и преписката е върната на органа за ново произнасяне, като при същото органът следва да съобрази, установените в хода на цялото производство административно и съдебното производство факти и съответно приложи относимите правни норми. При този изход на делото, на основание чл. 143, ал.1 АПК и предвид обстоятелството, че разноските, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат, определено към минималния му размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на производството и причините за това намира, че администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в пълен размер от 1000 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение