Решение № 7192 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2016 г.

Решение № 7192 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4570/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. Р. Енева, в качеството й на пълномощник на Национална агенция по приходите гр. П. срещу Решение № 2532 от 15.12.2015 г. постановено по адм. дело № 295/2015 г. от Административен съд П. с доводи за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалния, на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са налице основанията за ангажиране на отговорност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт. Депозирана е и частна жалба от ст. юрк. Р. Енева, в качеството й на пълномощник на Национална агенция по приходите гр. П. срещу Определение № 226 от 5.02.2016 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, с което е допълнено Решение № 2532 от 15.12.2015 г., постановено по адм. дело № 295/2015 г. в частта за разноските и ТД на НАП - П. е осъдена да заплати на "Ф. м." ООД със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя Р. К., сумата от 1 000 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в производството. Ответната страна - на "Ф. м." ООД със седалище и адрес на управление гр. П., не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Настоящата инстанция намира касационната и частната жалба за подадени в законоустановения срок, срещу подлежащи на касационен контрол съдебни актове, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Производството по делото пред АС П. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от "Ф. м." ООД срещу НАП за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 700 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, представляващи заплатено от търговското дружество адвокатско възнаграждение за защита във връзка с обжалване на наказателно постановление № 99846-F103693 от 31.03.2014 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П., отменено с Решение № 1878 от 11.07.2014 г., постановено по НАХД № 2712/2014 г. по описа на Пловдивски районен съд. Съдът е уважил претенцията и е осъдил ТД на НАП - П. да заплати понесените от страната разноски в размер на 700 лева, както и заплатената държавна такса в размер на 50 лв., или общо 750 лева. С допълнително определение, постановено в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът е присъдил и направените от ищеца, в хода на производството по ЗОДОВ, разноски в размер на 1 000 лева и е приел възражението за прекомерност за несвоевременно направено. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства. Въз основа на това е приел, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим и основателен. Претенцията на ищеца е за репариране на вреди, настъпили в резултат от отменено, по установения в закона ред, Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно-наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността е да се претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението в оспорваната част е постановено при наличие на съществено процесуално нарушение, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при следните съображения: Не е спорно, че с наказателно постановление № 99846-F103693 от 31.03.2014 г. на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - П. на търговското дружество, на осн. чл. 53 вр. чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 8 194. 40 лева за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 117 ЗДДС. Не се спори също, че с Решение № 1878 от 11.07.2014 г., постановено по НАХД № 2712/2014 г. Пловдивския районен съд отменил изцяло оспорения акт, като незаконосъобразен. Решението е оставено в сила с Решение № 2753 от 15.12.2014 г., постановено по КНАХД № 2657/2014 г. от АС - П.. За защитата си по образуваното и водено пред Пловдивски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, ищецът твърди, че е ангажирал адвокат. Това обстоятелство обаче не е доказано. По делото е представено копие от договор за защита и съдействие № 43575 от 11.06.2014 г., заверено от процесуалния представител на страната - адв. А. А., но не и пълномощното. Съдът не е изискал и приложил НАХД № 2712/2014 г. на Пловдивския районен съд, нито КНАХД № 2657/2014 г. от АС - П., а се е задоволил с представеното от адв. Асадурян копие на договор за правна защита и съдействие. Липсва пълномощното, подписано от страната, което легитимира процесуалния представител, съгласно чл. 33 ГПК, приложим субсидиарно и определя пределите на представителната му власт. При това положение изводът на съда, че страната е понесла разноски за упълномощен от нея процесуален представител са недоказани и съдът необосновано е направил извод в обратен смисъл. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдяните в исковата молба обстоятелства и факти, което в случая не е направено. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изиска и приложи НАХД № 2712/2014 г. на Пловдивския районен съд, нито КНАХД № 2657/2014 г. от АС - П., в кориците на които се намират доказателствата във връзка с твърденията на ищеца. Само след преглед на приложените там доказателства съдът, по безспорен и категоричен начин, ще установи основателността на претендираните за репариране имуществени вреди, факта, че те са реално претърпени от търговското дружество, както и обстоятелството, че те се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. По горните съображения касационната жалба се явява основателна, а съдебното решение на Административен съд - П. - неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Определението, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 АПК също е неправилно. "Разноски" са направените от страните разходи по водене на делото. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК това са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, че разноските са заплатени. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ето защо в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Според чл. 80 ГПК обаче страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Представеното в производството доказателство за направен един разход не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. С оглед нормата на чл. 226 АПК съдът ще следва отново да се произнесе по искането за разноски при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение