Решение № 10203 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна и частна жалби на министъра на туризма против решение 328/19.01.2023 г., постановено по адм.д. 4608/2022 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) и жалба против допълнително решение 1297/28.02.2023 г., постановено по същото дело. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Министърът на туризма атакува и допълнителното съдебно решение, с което е отхвърлена молбата му за изменение на съдебното решение в частта относно разноските, като иска да бъде отменено и вместо него да бъде определено възнаграждение за един адвокат в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба/та) в редакцията на тази разпоредба към момента на подписване на договора за правна помощ и съдействие, съответно получаване на договорената сума. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответната страна А. Каишева оспорва и двете жалби по съображения, изложени в два отделни писмени отговора и в писмени бележки. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 328/19.01.2023 г., постановено по адм.д. 4608/2022 г. по описа на АССГ е отменена Заповед РД-02-33-68/04.05.2022 г. на министъра на туризма, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на А. Каишева за длъжността главен експерт в Дирекция Програми и проекти в Министерство на туризма (МТ) с ранг V старши поради съкращаване на длъжността. Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд обосновава извод, че не е налице реално съкращение на длъжността, защото същата е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания, а към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на А. Каишева е налице свободна щатна бройка за тази длъжност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства решаващият съд обосновава правилен извод, че приемането на нов Устройствен правилник (УП) на МЗ, въз основа на който е издадена заповед от министъра на туризма за закриване на всички административни звена и съкращаване на всички щатни бройки по отменения УП, не съставлява основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на А. Каишева за длъжността главен експерт в закритата Дирекция Програми и проекти , защото в новосъздадената Дирекция Програмиране и управление на проекти съществува вакантна позиция за главен експерт . След подробен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства АССГ приема, че е налице запазване на функциите, задълженията и отговорностите, посочени в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от А. Каишева. Налице както значително съвпадение между тази длъжностна характеристика и длъжностната характеристика за длъжностите старши експерт и главен експерт в новосъздадената Дирекция Програмиране и управление на проекти , така и съвпадение между функционалните характеристики на закритата Дирекция Програми и проекти и новосъздадената Дирекция Програмиране и управление на проекти . Налага се извод, че извършената трансформация не е в резултат от промяна на дейността на дирекцията, която е запазила възложените й функции и отговорности независимо от твърденията на касационния жалбоподател за извършени същностни изменения. С оглед установената от първата инстанция фактическа обстановка се явяват неоснователни и доводите в касационната жалба за намаляване на броя на служителите, които да продължат да изпълняват длъжността като една от възможните форми на съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не без значение е обстоятелството, че до приемането на нов УП Дирекция Програми и проекти се състои от 11 щатни бройки, а за новосъздадената Дирекция Програмиране и управление на проекти са предвидени 12 щатни бройки. Не е налице намаляване, а увеличаване на общата численост на персонала на дирекцията. Фактическите твърдения в касационната жалба относно изискванията към длъжността главен експерт в новосъздадената Дирекция Програмиране и управление на проекти не обуславят касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и не са подкрепени с допустими доказателства по чл. 219 от АПК. Пред първата инстанция са събрани всички ангажирани от страните доказателства, включително и заключение на съдебна експертиза, в което са сравнявани приетите по делото като писмени доказателства длъжностни характеристики. Фактическите установявания на АССГ са обосновани само въз основа на тези неоспорени от страните доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест и са логически издържани. Следователно и на основание чл. 220 от АПК, касационната проверка относно спазването на материалния закон трябва да се съобрази с установените от първата инстанция факти, а не с интерпретацията им в касационната жалба относно това доколко държавния служител е бил подходящ да продължи да изпълнява заеманата от него длъжност с оглед притежаваното от него образование и след промяна на наименованието на дирекцията, в която тя се намира. Правилен и обоснован е изводът, че не е налице реално съкращаване длъжността, заемана от А. Каишева. В случая е установено запазване на системата от функции, задължения и отговорности за длъжността главен експерт и е намален броя на щатните бройки за нея, което не е равнозначно на съкращаване на щата като основание за прекратяване на служебното правоотношение на някой от служителите, които я заемат. Тази ситуация би обусловила хипотезата на чл. 106, ал.1, т. 2 от ЗДСл само ако е намален броя на лицата, които заемат съответната длъжност, което в случая е установено от първата инстанция, че не е налице поради наличието на свободна щатна бройка за главен експерт и е увеличаване на общия брой на щатните бройки в дирекцията. При формиране на правните си изводи АССГ изрично се позовава на факта, че е налице една вакантна длъжност за главен експерт и две вакантни позиции за длъжността старши експерт в новосъздадената дирекция В случая доводите в касационната жалба, че липсата на задължение за подбор предоставя правомощие на органът по назначаването по целесъобразност да избере на кого от държавните служители да прекрати служебното правоотношение са напълно неотносими, защото липсва реално съкращаване на длъжността. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. Неоснователна е и втората жалба с характер на частна жалба против допълнителното решение, представляващо съдебен акт, постановен в производство по чл. 248 от ГПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК разпределя между страните по спора отговорността за реално направените по делото разноски. В определени хипотези е възможно на страната, която има право на разноски в зависимост от изхода на спора да не й бъдат възстановени направените от нея разноски в пълен размер. Своевременно направено възражение за прекомерност на договореното и заплатено възнаграждение за адвокат обуславя задължение за съда да прецени съответствието на направените разноски с фактическата и правна сложност на спора, а не предполага автоматично определяне на адвокатското възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредбата. Действително в случая АССГ е изложил мотиви за липсата на основание за намаляване на адвокатското възнаграждение като се е позовал на актуалната редакция на Наредбата, според която минималното възнаграждение за случая е 1000 лв. независимо, че договарянето и заплащането му е станало в по-ранен момент, но при преценката относно съответствието му с фактическата и правна сложност на спора, то не се явява прекомерно. По изложените съображения трябва да бъде оставено в сила и допълнителното съдебно решение, което е правилно като краен резултат. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер в обща размер от 1400 лв. (адвокатско възнаграждение за един адвокат по два договора за правна защита и съдействие за защита по двете жалби), които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в цялост от бюджета на МТ. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,