Решение № 13300 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8318/2024 г.

Производството е по повод касационна жалба, подадена от директор на ТП на НОИ София - град, срещу решение 11712 от 12.07.2024 г. по адм. д. 2548/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното съдебно решение: 1. отменено решение 2153-24-9/11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/86 от 22.11.22 г. на длъжностно лице Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ София-град; 2. връща преписката на Директора на ТП на НОИ София град за произнасяне по молбата на заявителя от 20.10.2022 г., адресирана до ТП на НОИ, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението; 3. осъжда ТП на НОИ да заплати на Б. Б. деловодни разноски в размер на 3200 лева. Според касационен жалбоподател, по отношение обжалваното съдебно решение са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде уважена жалбата му и да се отмени съдебния акт, постановен от първоинстанционния съд като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноваността му. Претендира присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност за размера на адвокатското възнаграждение от ответника по касационната жалба. Ответник по касационната жалба Б. Б., чрез пълномощник в приложен към касационната жалба отговор и поддържано пред този съдебен състав становище оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Няма спор за възникнало правоотношение между ответник по касационната жалба и орган по Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ във връзка с подадено заявление за отпускане на ЛПОСВ 2113-21-1068/04.02.2019 г. както и хронологията на фактически установени обстоятелства в развилите се административни и съдебни производство. Безспорни са обстоятелствата, че настоящото производство е следствие от касационно оспорване на съдебно решение, постановено от Административен съд - София-град в изпълнение указанията, дадени със съдебно решение, постановено по предходно касационно производство. Спорният въпрос, по отношение изложеното в касационната жалба е несъгласието на административният орган да приеме, че трудовия стаж на ответника за периода от 01.09.1980 г. до 28.02.1981 г. и от 30.04.1983 г. до 31.12.1996 г. вкл., следва да бъде признат за такъв от първа категория. По отношение правното основание, по което следва да има произнасяне съдът в този състав се съобразява с обвързващият съдебен акт, а именно, че развилото се административно производство следва да е такова по реда на чл. 99 от КСО във връзка с молба на ответника от 20.10.2022 г., ведно с приложените към нея преписи от влезли в сила съдебни актове. Съдът връща преписката на директора на ТП на НОИ София-град за произнасяне по жалбата на ответника по касационната жалба, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадено в мотивите на решението по адм. дело 2548/2024 на АССГ, последното съобразено със задължителните указания и мотивите на Решение на ВАС 2791 от 8 март 2024 г. по адм. дело 11691/2023 г. на VI-то отделение. Противно на това безспорно обстоятелство, касационен жалбоподател прави оплакване, че след връщане на делото на първостепенния съд, последният неправилно е изтълкувал решението на ВАС и неправилно е върнал преписката за произнасяне по молбата на Б. Б. от 20.10.2022 г., по която вече има произнасяне. Подобно оплакване е несъвместимо с указанията на ВАС, както и с процесуалните действия на съда при второто разглеждане на спора. На самостоятелно основание, неправилни са оплакванията в касационната жалба, доколкото първостепенният съд е изложил съображение, във връзка с доводите на представителят на административния орган, че с решението на директора на ТП на НОИ София град, по същество се оспорва правилността на постановеното решение по гражданското дело и достоверността на доказателствата, събрани в неговия ход, на които то е основано. В обжалваното пред този съдебен състав на ВАС решение на административния съд, са изложени правилни изводи, че влезлите в сила решения на общите съдилища удостоверяват факти, които изцяло са били пренебрегнати от специализираната администрация при разглеждане заявлението за отпускане ЛПОСВ от 04.02.2019 г. по отбелязване на трудов стаж за относими към това заявление периоди и място на полагане на труд. По безспорен начин е установено последното с влязлото в сила решение, с което са признати за установени твърдените периоди на заетост от ответника по касационната жалба, за които е прието, че са доказани, така както са претендирани. В конкретиката на спора, производството по чл. 99 от КСО е пряко обвързано от съдебните решения, с които е признат по време трудов стаж. Това от една страна се признава от касационен жалбоподател, но необосновано се оспорва доказателствената сила на съдебни актове и на относими писмени доказателства, установяващи професионалната длъжност, заемана от ответник по касационната жалба и трудовата дейност, удостоверена с тези доказателства. Неспоримо и доказано обстоятелство са процесните периоди от 01.06.1980 г. - 31.12.1996 г., с прекъсване за отбиване на редовна военна служба през периода 26.03.1981 г. - 31.03.1983 г., взети предвид като трудов стаж, положен от Б. при работодател, който се реорганизирал и сменял наименованието си, както следва: ППРЧНО Бусер - гр. София, Оптичен завод - гр. София, ДСО Металокерамика, ПМК Люлин, ДФ Бусер София, Бусер София ЕООД, при условията на трета категория труд. В тази връзка, правилно и в съответствие с дадените от състав на Върховния административен съд указания, при постановяване на оспорваното в настоящото производство решение на АССГ, решаващият съдебен състав е изследвал относимите фактически обстоятелства, при определяне категорията труд, полаган от ответника за сочените периоди и по местата на полагането му. Правилни са процесуалните действия на съда и във връзка с дадените указания за достоверността на представени писмени доказателства - двата официални документа, каквито представляват трудовата книжка на ответника и издадените му от Бусер София ООД удостоверения УП-2 и УП-3. Както правилно сочи първостепенният съд, сочените документи са обсъждани и обективирани като неспорни писмени доказателства при постановяване на решението по приключилото производство по чл. 3, ал. 1 от ЗУТОССР, по което е налице формирана сила на присъдено нещо. Не се споделя оплакването на касационен жалбоподател, ведно с цитирана съдебна практика, че първостепенният съд в производството по адм. дело 2548/2024 г. е нарушил принципа на истинност по чл. 7 от АПК. Спазвайки процесуалната дисциплина, решаващият съдебен състав стриктно изпълнява указанията, дадени с негативното за касационен жалбоподател решение на ВАС, постановено по адм. д. 11691/2023 г., което е правилно, а изводите му като краен резултат са правилни и законосъобразни. В интерес на ответник по касационната жалба е да се възобнови производството по първоначалната молба, във връзка с установен трудов стаж с влязло в сила съдебно решение на СРС, за което административният орган не е издал надлежен акт, като органът се произнесе по претендираните права съгласно изискванията на КСО, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО по искане на заявителя. Подаденото ново заявление от заинтересуваното лице за отпускане на пенсия се квалифицира като искане за издаване на разпореждане по реда на чл. 99 от КСО. Затова правомощието на пенсионните органи по чл. 99, ал. 1 от КСО не е ограничено с преклузивен или с давностен срок. Това предполага, че материалноправната доказателствена сила на влезлите в сила разпореждания се разпростира до момента, в който бъдат изменени или отменени в хипотезите на чл. 99, ал. 1 КСО. Спорният въпрос по настоящето производство е относно това, дали установеният по съдебен ред трудов/осигурителен стаж е от първа категория труд, което подлежи на установяване по съответния ред, като се направи преценка на заеманите длъжности в предприятието, в които е положен стажът, както и характерът на полагания труд. По делото е доказана категорията трудов стаж на положения труд, а именно - труд отговарящ на първа категория според условията, при които той е бил положен и според тежестта на този труд за целия период, през който ответникът по касационната жалба е полагат труд като леяр-формовчик. Претендираните периоди и заеманите длъжности са установени както от вписванията в трудовата книжка на Б. Б., така и чрез свидетелските показания на тримата изслушани свидетели. Същите се доказват и чрез постановеното въззивно решение 1996 от 22.07.2022 г. на СГС, IV Г състав по гр. дело 325/22 г., с което е потвърдено решението на СРС, 78 състав по гр. дело 48570/2020 г. Относно условията на труд, в обжалваното решение са изложени подробно факти, свързани с типичната леярска дейност. Първостепенният съд е обсъдил доказателствата в тази връзка и касационният състав на Върховен административен съд не приема възраженията на жалбоподателя за отграничаването на това дали на мястото на полагане на труд е извършвана леярска дейност на черни или цветни метали, в потвърждение на което съдът е обосновал изводите си. Правилни саизводите на съда, относно приетото по делото заключение на вещо лице с доказана компетентност по специалността металургия на черните метали, че положеният от ответника труд за периода 1980-1996 г. се характеризира със същата вредност и тежест като за лицата, свързани с леярското производство на черни метали. Наред с кредитираните свидетелски показания, съдът е установил, че работата на Б. Б. за периода 1980 1996 г. като леяр-формовчик се е характеризирала със същите като за лицата по т. 4а, буква н от Правилника за категоризация на труд и пенсиониране . вредност и тежест. Относно достоверността на удостоверителните документи - УП-2 и УП-3 08/06.02.2013 г. издадено от Бусер София ЕООД, преди предаване на архива, не се споделя възражението на касационен жалбоподател, предвид доказаната им доказателствена сила, както се посочи и косвената относимост на мотиви на съдебни актове на общите съдилища. Административният съд е отразил съответствието на труда по характер и тежест като такъв по чл. 4а, б. н ПКТП който е от значение за изхода на спора.