Решение № 5683 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 805/2009 г.

Решение № 5683 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 805/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Минера ЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Лагера", ул. "Хайдушка поляна" № 6, представлявано от управителя Любен Анастасов Янков, чрез адв. В. Славчев, против решение № 789 от 30.10.2008 г. на Софийски градски административен съд, постановено по адм. д. № 1772 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 20002761/06.02.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП с Решение № 83/18.01.2008 г., в частта му, с която на ревизираното лице било отказано право на данъчен кредит общо в размер на 12 806,80лв. за данъчни периоди м. 05.2004г., м. 01, 02, 04., 07, 08 и 09. 2005 г. и м. 01.2006г. по доставки на преки доставчици "Есен-17" ЕООД и "Агролес" ЕООД и са определени съответни лихви. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на административния съд е неправилно като постановено при необоснованост, в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК , изразяващи се в това, че съдът решил делото при неизяснена фактическа обстановка, като отказал на жалбоподателя възможност да представи актуални адреси на фирмите - преки доставчици, които да бъдат проверени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юристконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК , от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, Софийският градски административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против посочения по-горе РА, в обжалваната му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по спорните фактури, издадени от цитираните по-горе преки доставчици, ДДС не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), нито са представени доказателства за реалността на доставките, поискани от ревизиращите органи и на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС на касатора е следвало да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставките, по отношение на които са налице обстоятелства по ал. 4 и РА, в обжалваната му част, е законосъобразен. По делото е установено с Искания за представяне на документи от значение за определяне на данъчни задължения, връчени по реда на чл. 32 ДОПК на спорните доставчици, че последните са поканени да представят поисканите документи по повод процесната ревизия и установяване на предпоставките за признаване на данъчен кредит на касатора по спорните фактури. Установено е, че в дадените срокове, доставчиците не са представили исканите документи и следващата от това невъзможност за установяване на начисляване на ДДС по тези доставки, както и реалността на доставките като посочените доказателства са послужили и като документална опора на констатациите на обжалвания РА. За да се признае право на данъчен кредит на получателя по фактура за облагаема доставка е необходимо да бъде установено данъчната регистрация на доставчика към момента на издаване на фактурата, начисляването на ДДС и естествено реалното извършване на фактурираната доставка. Административният съд, в качеството си на съд по същество (чл. 160, ал. 1 ДОПК), е бил длъжен на реши по същество въпроса за определяне на данъчните задължения на касатора за спорните периоди и при липса на доказване на посочените по-горе положителни факти от страна на касатора в съдебната фаза на процеса пред първоинстанционния съд, с право последният е счел РА, в обжалваната му част, за законосъобразен. Основното и единствено оплакване на касатора за нарушено право на защита поради не даване на възможност да представи актуални адреси на фирмите-преки доставчици би било основателно ако пред съда не беше спорна реалността на фактурираните доставки или е необоснован изводът на първоинстанционния съд относно посочения факт. По фактурите на "Агролес" ЕООД и "Есен 17" ЕООД са фактурирани "товаро-разтоварна дейност", "транспорт" "получена комисионна по договор". С молбата си от 15.07.2008г., представляващият жалбоподателя не е представил никакви доказателства относно реалното извършване на описаните доставки. При това положение, дори да му е била дадена възможност да установи счетоводното начисляване на ДДС от страна на доставчиците, обосновано съдът щеше да потвърди отказа на правото на данъчен кредит по тези доставки. Съществено е само онова нарушение на процесуалните правила, което ако не беше извършено, това би могло да доведе до друг резултат. По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в касационната жалба отменителни основания и като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за юристконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Воден от гореизложеното и на чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение