Решение № 2439 от 7.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството e по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Хаджиславчева за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК на влязлото в сила решение 10328 от 12.10.2021 г. по адм. дело 5478/ 2021 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение 485/17.03.2021 г. по адм. дело 807/2020 г.на Административен съд Благоевград. С последния съдебен акт е отхвърлена жалбата на Хаджиславчева против решение 2153-01-1/20.01.2020 г.на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Благоевград, потвърждаващо разпореждане [номер]-2140-01-511/ 05.11.2019 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Подателката на искането за отмяна се позовава на чл. 239, т. 1 АПК и представя като нови доказателства разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Благоевград 5303020150- 2140-01-276 от 09.06.2022 г. , с което е отменено цитираното по- горе разпореждане на същия орган от 05.11.2019 г., както и влязло в сила решение 134/24.03.2022 г. по гр. дело 44/ 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е признато за установено, че е работила по трудово правоотношение през периода 01.07.1990г. 23.03.1992г. Поддържа също, че решенията се основават на акт на държавно учреждение, който впоследствие е отменен - основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК, тъй като разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване, предмет на решенията, чиято отмяна се иска, е отменено с представеното ново разпореждане [номер]- 2140-01-276 от 09.06.2022 г. на същия орган. Ответникът директорът на ТП на НОИ Благоевград оспорва искането за отмяна. Излага съображения за недопустимост на искането поради подаването му след изтичане на установения в чл. 240,ал.1, т. 1 АПК едногодишен срок. По същество поддържа, че искането е неоснователно. Моли производството по делото да бъде прекратено или евентуално- искането за отмяна да бъде отхвърлено. Като взе предвид доводите на подателя на искането за отмяна, възраженията на ответника и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е недопустимо. Според цитирания текст влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, като искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска (чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК). Тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 АПК, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. В случая при подаване на искането за отмяна преклузивният едногодишен срок е изтекъл. Съдебните актове влизат в сила на 12.10.2021г. с постановяване на решение 10328 от 12.10.2021 г. по адм. дело 5478/ 2021 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, а искането за отмяна е подадено на 28.10.2022 г., т.е. след изтичане на установения в чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК едногодишен срок. Пропускането на срока преклудира правото да се иска отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК. Поради това искането на Хаджиславчева на основание чл. 239, т. 1 АПК като недопустимо следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК е допустимо с оглед чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, но неоснователно. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Втората хипотеза на разпоредбата се отнася за случаи, когато решението е обусловено от задължителната сила на съдебен акт или на административен акт по преюдициален въпрос. Отмяната на тези актове с обратна сила, се отразява на правилността на решението и е основание за неговата отмяна. В случая предпоставките на цитирания текст не са изпълнени, тъй като отмененото разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване не е с преюдициален характер, а е предмет на влезлите в сила съдебни решения, чиято отмяна се иска. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 3 от АПК. Искането е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,