Решение № 5494 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2020 г.

Решение № 5494 от 29.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10619/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби против решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г.,. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 253/20.07.2020 г. постановени по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд - С. З.. С касационната жалба на "ИТМ груп – 2015" ЕООД се оспорва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) П., в частта относно установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 18 038. 80 лева и прилежащите лихви в размер на 3 789. 50 лева. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваната от него част на съдебното решение е неправилна, поради противоречие с материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според него по време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи въз основа на които се установява, че доставките са реални. По време на ревизията е установено, че стоките са налични в склада на ревизираното лице. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Посочва, че транспортни документи не са представени, но също се дължи на факта, че предаването на стоките е станало заедно с пренаемането на склада, в който се съхранява същото оборудване. Счита, че изложените от съда съображения касаят действия на прекия доставчик, за които действия не следва да носи отговорност ревизираното лице. Позовава се на практиката на СЕС - Решение на Съда на ЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и С-142/11/, Решение на СЕС от 18 юли 2013 година по дело С-78/12 и др. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част, както РА. Заявява искане за отмяна на решението и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски по делото на Националната агенция за приходите (НАП). Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - П., оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. С касационна жалба на директорът на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - П. се обжалва същото решение в частта, с която е отменен РА № Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П., относно установените задължения за данък върху добавената стойност в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 43 245 лева, от които отказано право на приспадане на данъчен кредит по 15 броя фактури за доставки с предмет наем, издадени в периода 01.06.2016 - 31.08.2017 г. от "ИВА 1-П. И. " ЕООД, в размер на 9 675 лева и отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от "СИСИ ХРИС 88" ЕООД, в размер на ЗЗ 570 лева. Касационният жалбоподател твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че седалището и адреса на управление на "Ива 1-П. И. " ЕООД и "Кемкос" ЕООД е в гр. К., който съвпада и със седалището на ревизираното лице, което поставя под, сериозно съмнение дали действително управителите на въпросните дружества са пътували до Студенски град в гр. С.. Счита, че по делото не са представени доказателства, че доставчикът е разполагал с отдадените под наем имот и парко места на задълженото лице. Предмет на доставките от "Сиси Хрис 88" ЕООД са: бенмари със система за загряване, страници и чадъри за палатки, ел. табла и ел. инсталация, найлон и платнище за покриване на палатка, фризери, плотове за маси, климатици, палатки с декоративни подпори и вътрешни чадъри, маси за кетеринг, скара за барбекю, бидони, решетки, хладилен агрегат, хладилен фургон, витрина за топло и студено съхранение, витрина "Кока Кола" и тента. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел въз основа на представените доказателства, че доставките са реални. По отношение на осъщественият транспорт на стоките, съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на синът на жалбоподателя, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално твърди прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ревизираното лице. Ответникът по тази касационна жалба "ИТМ груп – 2015" ЕООД я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Поддържа твърдение, че решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. По делото е подадена и частна жалба от директорът на Дирекция ОДОП - гр. П. при ЦУ на НАП срещу определение 540 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. по описа на Административен съд – С. З., с което е отхвърлено искането му за изменение на решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд - С. З., в частта му за разноските. Ответникът по частната жалба - "ИТМ груп – 2015" ЕООД я счита за неоснователна. "ИТМ груп 2015" ЕООД е подал касационна жалба и срещу последното решение за подправка на очевидна фактическа грешка № 253/20.07.2020 г. постановено по делото. След поправката на решението неправилно е коригиран диспозитива на решението, като не е отчетено обстоятелството че същият следва да бъде променен и по отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 43 245 лв. по издадени фактури от "Сиси Хрис 88"ЕООД и "Ива 1 – П. И. " ЕООД. Моли решението да бъде отменено като бъде отчетена частта, в която РА е бил отменен. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, приема за установено следното следното: С обжалваното решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд - С. З. е отменен РА № Р-16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-П., поправен с РА № П-16002418198916-003-001 от 13.11.2018 г., потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" П., в частта му за установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 43 245 лева, от които отказано право на приспадане на данъчен кредит по 15 броя фактури за доставки с предмет наем, издадени в периода 01.06.2016- 31.08.2017 г. от "ИВА 1 - П. И. " ЕООД, в размер на 9 675 лева и отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 15/20.11.2017 г., № 16/23.11.2017 г., № 17/27.11.2017 г., № 18/30.11.2017 г., № 19/04.12.2017 г., № 21/11.12.2017 г., № 32/10.01.2018 г., № 33/11.01.2018 г., № 34/12.01.2018 г., № 35/14.01.2018 г., № 36/15.01.2018 г., № 37/16.01.2018 г., № 38/17.01.2018 г., № 39/18.01.2018 г., № 40/19.01.2018 г., № 41/21.01.2018 г., № 42/22.01.2018 г., № 43/23.01.2018 г., № 44/24.01.2018 г., № 45/27.01.2018 г. и № 46/28.01.2018 г., издадени от "СИСИ ХРИС 88" ЕООД, в размер на ЗЗ 570. 00 лева, като незаконосъобразен. В останалата част е отхвърлена е жалбата на дружеството, в частта, относно установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 18 038. 80 лева и прилежащите лихви, по фактури № 59/01.06.2016 г. и № 61/20.07.2016 г., издадени от "ИВА 1 - П. И. " ЕООД, като неоснователна. Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД, сумата от 2 568 лв., представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата, а "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД, е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, сумата от 711 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Административният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му органът по приходите е спазил процесуално-правните разпоредби. По касационната жалба на "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД: Касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА, относно установените задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 18 038. 80 лева и прилежащите лихви в размер на 3 789. 50 лева в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 038. 80 лв. по фактури № 59 от 01.06.2016 г. и № 61 от 20.07.2016 г., издадени от "ИВА 1-П. И. " ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че поради липса на индивидуализация на стоките - предмет на фактурираните доставки, не може да се приеме за несъмнено установено, че тези стоки са били налични в склада на ревизираното дружество към момента на извършената в хода на ревизията инвентаризация. В тази насока съдът е кредитирал и заключението на вещото лице по ССЕ. Съдът е обсъдил приемо-предавателните протоколи и въз основа на тях е приел, че не се доказва твърдения от ревизираното лице механизъм, по който се извършило приемо-предаването - без вещите да бъдат фактически местени от склада, в който ги е съхранявал доставчика на територията на бивш "Винпром" - Казанлък. От друга страна е приел, че не се доказва и че дружеството - доставчик - "ИВА 1-П. И. " ЕООД, е разполагало или е ползвало под каквото и да е било форма склада, в който се твърди че са били съхранявани стоките до тяхната доставка. Съдът е посочил, че по делото не са представени документи доказващи транспорт на стоките до посоченото в протоколите за приемо-предаване място, съответно не се установява от кои лица и по какъв начин са били доставени стоките "пред склад № 1 на бившия Винпром в гр. К.. По изложените съображения съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по тези фактури. Решението в обжалваната част е неправилно. Неправилен е извода на съда, че стоките по процесните фактури не са достатъчно индивидуализирани. Фактура № 59 от 01.06.2016 г. е с предмет на доставка "маси - 20 бр.; палатки 200 кв. м - 16 р; фризер - 1 бр.; газов фритюрник 40 л, неръждавейка - 1 бр.; бар плот неръждавейка - 2 бр.; ел. табло с прилежаща инст. осветл. и ел. захранване - 1 бр.; хладилник - 1 бр. и пейки - 40 бр. ". Фактура № 61 от 20.07.2016 г., е с предмет на доставка "пейки - 40 бр; маси - 20 бр; палатки 200 кв. м. - 1 бр.; фризер - 1 бр.; газов фритюрник 40 л неръждавейка - 1 бр.; бар плот неръждавейка - 2 бр.; ел. табло с прилежаща инст. осветл. и ел. захранване - 1 бр.; бенмари от неръждаема стомана- 2 бр. и фризер - 2 бр. ". Във фактурите стоките - предмет на доставките са посочени по наименование, брой, единична и обща цена. По време на ревизията са представени приемо-предавателни протоколи и са дадени обяснения за начина на предаване на стоките. Заключението на вещото лице по ССЕ е изготвено въз основа на проверени счетоводни данни на задълженото лице. Основателно е оплакването на касатора, че оборудването предмет на спорните фактури е налично в наетия от ревизираното лице склад. Последното се потвърждава от извършената в хода на ревизионното производство инвентаризация приключила с Протокол КД 73 № 1474111/19.07.2018 г. и от заключението на вещото лице в което е посочено, че не може да даде категоричен отговор дали намерените стоки отговарят на фактурираните, тъй като при продажбите оборудването - предмет на сделките, не е подробно идентифицирано. Настоящият състав намира за съотвестващо на събраните по делото доказателства, обяснението на ревизираното лице, че оборудването е предадено от доставчика на "ИТМ ГРУП – 2015" ЕООД в склад на бивш "Винпром" в гр. К.. Действително по делото не са представени доказателства, че складът, в който е извършено предаването е използван от доставчика, но поведението на доставчика не може да се вмени във вреда на добросъвестното задължено лице. По делото са представени доказателства, че след закупуване на оборудването от "СИСИ ХРИС 88" ЕООД, "ИТМ ГРУП – 2015" ЕООД задълженото лице е наело от "КРОНОС – 23" ЕООД съседен склад в сградата на бивш "Винпром" в гр. К. и цялото закупено оборудване е преместено за съхранение там. Настоящият състав намира, че при наличие на преки доказателства за прехвърляне на стоката от прекия доставчик към ревизираното лице, не може да бъде отказано право на данъчен кредит поради това, че се предполага, че доставчикът е възможно да не е разполагал със собствеността върху стоките. Този извод е съобразен и с тълкуването на Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (Шеста Директива) и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112) и тълкуването им в практиката на Съда на Европейския съюз, съдържащо се в множество решения на СЕС, например Решение от 03.06.2010 г. по дело С-237/09 и Решение от 21.11.2013 г. по дело С-494/12, според които член 5, параграф 1 от Шеста директива "доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик" (вж. и Решение от 29 март 2007 г. по дело Aktiebolaget NN, C-111/05, Сборник, стр. I-2697, точка 31). Понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка операция на прехвърляне на материално имущество от една страна, която овластява другата страна фактически да се разпорежда с това имущество като че ли е негов собственик (вж. в този смисъл Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, стр. I-285, точки 7 и 8, Решение от 4 октомври 1995 г. по дело Armbrecht, C-291/92, Recueil, стр. I-2775, точки 13 и 14, Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, C-185/01, Recueil, стр. I-1317, точки 32 и ЗЗ). В случая е установено по категоричен начин, че ревизираното лице е получило възможността да се разпорежда като собственик с вещите, предмет на спорните фактури, поради което следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на облагаема доставка на стоки. Аргументи в подкрепа на тези изводи е и друга практика на СЕС, който в решението си по съединени дела С-80/11 и С-142/11 е тълкувал чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право е разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. А в решението си по дело С-285/11 ги тълкува в смисъл, че не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне данъка върху добавената стойност за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с данък върху добавената стойност, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. Поради изложеното обжалваното решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА е неправилна и решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови отмяна на РА в съответната част. Решението следва да се отмени и в частта, с която "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, сумата от 711 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП: Касационната жалба е неоснователна. За да отмени РА, в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 43 245 лева, от които отказано право на приспадане на данъчен кредит по 15 броя фактури за доставки с предмет наем, издадени в периода 01.06.2016- 31.08.2017 г. от "ИВА 1-П. И. " ЕООД, в размер на 9 675 лева и отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 15/20.11.2017 г., № 16/23.11.2017 г., № 17/27.11.2017 г., № 18/30.11.2017 г., № 19/04.12.2017 г., № 21/11.12.2017 г., № 32/10.01.2018 г., № 33/11.01.2018 г., № 34/12.01.2018 г., № 35/14.01.2018 г., № 36/15.01.2018 г., № 37/16.01.2018 г., № 38/17.01.2018 г., № 39/18.01.2018 г., № 40/19.01.2018 г., № 41/21.01.2018 г., № 42/22.01.2018 г., № 43/23.01.2018 г., № 44/24.01.2018 г., № 45/27.01.2018 г. и № 46/28.01.2018 г., с предмет на доставка различни видове стоки, издадени от "СИСИ ХРИС 88" ЕООД, в размер на ЗЗ 570. 00 лева, съдът е приел, че РА в тази част е незаконосъобразен, защото от събраните по делото гласни и писменни доказателства се доказва, че доставките на стоки и услуги са реални. Решението е правилно, в обжалваната част. Правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото е извода на съда за реалност на осъществените доставки по спорните фактури за наем, издадени от "Ива 1–П. И. "ЕООД. По делото е представен договор за наем от 01.06.2016 г., сключен между "ИВА 1 – П. И. " ЕООД, в качеството на наемодател и "ИТМ ГРУП 2015" ЕООД - като наемател, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване своите недвижими имоти, подробно описани в договора срещу определената в договора наемна цена, както и паркоместа. Според договора наетият имот ще се ползва от наемателя за офис и паркоместа. Правилно е прието от съда, че наетото помещение е използвано за офис, което обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания свидетел. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е развивало търговска дейност и с чуждестранни контрагенти, като в този офис са провеждани бизнес –срещи и са се договаряли сделки с клиенти, което води до извод, че имотите са използвани от фирмата във връзка с дейността й. Правилно е прието от административния съд, че обстоятелството, че "ИТМ ГРУП 2015" ЕООД е регистрирано на адрес на управление в гр. К., в което населено място е седалището и на други негови контрагенти, не опровергава възможността за ползване и на офис в различно от гр. К. населено място във връзка с администриране на търговската му дейност. В процесните фактурите стоките са описани подробно по вид, размери, брой, единична и обща цена. Индивидуализиращите белези на стоките, посочени във фактурите, съответстват на тези в приемо-предавателните протоколи, съставени към фактурите. Съставените приемо-предавателни протоколи, удостоверяват предаването на стоките от представител на дружеството – продавач и съответно тяхното получаване от представител на дружеството – купувач. Налице са доказателства за транспортирането на стоките, от кои лица и с какви транспортни средства са били осъществени превозите. В тази съдът е обсъдил съвкупно всички гласни и писменни доказателства и въз основа на тях правилно е приел, че доставките са реални. От извършената проверка по време на ревизията и от заключението по ССЕ, по несъмнен начин е установено, че цената на стоките – предмет на фактурираните доставки, е била платена в брой от купувача и получател по доставките - "ИТМ ГРУП 2015" ЕООД и спорните стоки се намират в склада на ревизираното лице. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че по отношение на осъщественият транспорт на стоките, съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на синът на жалбоподателя, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Свидетелските показания кореспондират на всички събрани по делото доказателства и съдът правилно ги е кредитирал. Относно доставките от "СИСИ ХРИС 88" ЕООД, съгласно заключението по ССЕ стоките, закупени по фактура 20 от 11.12.2017 г., са били транспортирани от "Девиал" ЕООД. По делото е представена фактура № 162 от 14.12.2017 г. и товарителница за извършения превоз. За доставките по останалите фактури е представен сключен договор за услуга с Т. М. от 13.11.2017 г. за транспорт на стоки от обекти на "СИСИ ХРИС 88" ЕООД до базата на "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД в гр. К.. Решението е валидно, допустимо и правилно в горепосочената част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора решението е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта, с която на ревизираното лице са присъдени разноски по делото. По подадената касационна жалба срещу определение № 253/20.07.2020 г. за поправка на очевидна фактическа грешка: Обжалването на решението за поправка е свързано с установеното според касатора несъответствие в съдебния акт след поправката му, между частта, с която е уважена жалбата на дружеството и тази, с която е отхвърлено обжалването. По изложените по- горе мотиви настоящият състав намира, че задълженията по РА №№ Р- 16002418001009-091-001 от 18.09.2018 г. са определени незаконосъобразно и същият следва да бъде отменен и в частта, в която обжалването е отхвърлено. Ето защо, твърденията за несъответствие между отменените и потвърдени данъчни задължения на ревизираното дружество не следва да се обсъждат. По частната жалба: С определение 540 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. по описа на Административен съд – С. З., е отхвърлено искането на директора на Дирекция "ОДОП" П. за изменение на решение № 220 от 27.06.2019 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 396 от 27.09.2019 г., постановено по адм. дело № 706/2018 г. на Административен съд – С. З., в частта му за разноските. Подадената частна жалба е неоснователна. С решението за поправка на ОФГ е коригирано първоначално постановения съдебен акт, като е посочен размерът на лихвите. От поправения диспозитив на решението е била ясна волята на съда, че са отменени задължения в размер на 43 245 лв. и съответните лихви, а за задълженията в размер на 18 038. 80 лв. главница и лихви в размер на 3 789 лв. жалбата е отхвърлена. Искането за допълване на решението е било неоснователно. С оглед крайния изход по делото и мотивите за реалност на доставките по фактури № 59 от 01.06.2016 г. и № 61 от 20.07.2016 г. изложени в настоящето решение, основното решение следва да бъде коригирано и в частта за разноските, но поради промяна в резултата от обжалването. Пред настоящата инстанция и двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора разноски следва да се присъдят единствено на "ИТМ ГРУП - 2015" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "Г." ..№..., вх. "...", ет. ..., ап. ..., представлявано от И. М.. Пред първоинстанционният съд са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 3 668 лв. С обжалваното решение на дружеството са присъдени разноски в размер на 2 568 лв., поради което с настоящето решение следва да му се присъдят допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 100 лв. Пред касационната инстанция са представени доказателства за направени разноски в общ размер на 2 602 лв. Въз основа на гореизложеното на ревизираното лице следва да се присъдят допълнителни разноски в общ размер на 3 702 лв., за двете съдебни инстанции. С оглед фактическата и правна сложност по делото, заплатеният адвокатски хонорар не е прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение