Решение № 9360 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2017 г.

Решение № 9360 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9063/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Т. Т." АД със седалище в гр. Т., против решение № 80 от 15.06.2017 г. по адм. д. № 131/2016 г. на Административен съд - Л., в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД № 1659/18.12.2015 г., издаден от главен експерт отдел "Местни приходи" в О. Т., в потвърдената с решение № И-МП-14/18.03.2016 г. на началника на отдел "Местни приходи" в О. Т. част. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора доказателства; не е съобразил обстоятелството, че за посочения в АУЗД период дружеството не е било собственик на описания в акта недвижим имот, а е възстановило собствеността си след влизане в сила на съдебно решение, с което е разрешен гражданскоправен спор за собствеността върху имота. Повторно навежда доводите си за незаконосъобразно определяне на дължимия размер на такса битови отпадъци. Излага съображения и за нищожност на административния акт поради издаването му в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което АУЗД бъде прогласен за нищожен или, алтернативно, отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началникът на отдел "Местни приходи" в О. Т. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че с АУЗД № АУ001659/18.12.2015 г. главният експерт в отдел "Местни приходи", О. Т. е определил задължения за ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. и лихви върху тях, изчислени към 18.12.2015 г., съгласно приложена таблица, неразделна част от акта. С решение № И-МП-14/18.03.2016 г. на началник-отдел "Местни приходи" при О. Т. актът е потвърден в частта за дължимия ДНИ: за 2010 г. - 16,77 лв., за 2011 г. - 295,72 лв., за 2012 г. - 295,72 лв. АУЗД е потвърден и по отношение определените размери на ТБО: за 2010 г. - 146,72 лв., за 2011 г. - 2439,72 лв., за 2012 г. - 2439, 72 лв. Горестоящият административен орган е отменил АУЗД в частта за лихвите по определените задължения. По отношение на задълженията за 2013 г. съдебното производство е прекратено поради оттегляне на жалбата. Съдът е установил по безспорен начин, че "Т. Т." АД е декларирало недвижим имот, находящ се в гр. Т., ул. "В. Л." № 334, представляващ търговски обект - магазин, с декларация вх. № ДК 14002587 от 26.11.2015 г. Не е било спорно, че през 2010 г. между "Т. Т." АД и "Общински пазари" ЕООД е сключен договор за покупко-продажба на описания недвижим имот. Не е било спорно също, че за имота е подадена декларация от приобретателя по договора "Общински пазари" ЕООД. С решение № 22 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 10/2010 г., влязло в сила на 26.11.2012 г., Окръжният съд - Л. е прогласил нищожността на този договор. От данните по делото е видно, че с решение 09.04.2014 г. по адм. д. № 313/2013 г. на Административен съд - Л., влязло в сила на 30.04.2014 г., съдът е отменил АУЗД № АУ000317/23.08.2013 г. издаден от старши експерт в отдел "Местни приходи" при О. Т., потвърден с решение № 0502-107/07.11.2013 г. на началник-отдел "Местни приходи" О. Т., с който на "Т. Т." АД е определено задължение ДНИ за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. и ТБО за същия период и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Оспореният пред първоинстанциониня съд АУЗД е издаден в изпълнение на влязлото в сила решение по адм. д. № 313/2013 г. на АС - Л. и подадената от дружеството декларация. Съдът е установил, че за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. ДНИ и ТБО са били заплатени от "Общински пазари" ЕООД. На това дружество е издаден АПВ № 28/08.05.2013 г., с който органът му е възстановил платените задължения за ДНИ и ТБО за периода 01.01.2010 г. - 08.05.2013 г. за недвижими имоти в гр. Т., декларирани от "Общински пазари" ЕООД през 2010 г., сред които и процесния недвижим имот. Приел е за безспорно, че при издаването на акта ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не са платени за конкретния НИ, тъй като на "Общински пазари" ЕООД са възстановени сумите като недължимо платени поради прогласяване нищожността на покупко-продажбата. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че след връщане на недължимо платеното, вземането на О. Т. за ДНИ и ТБО за процесния период е станало отново изискуемо. Тъй като към датата на издаване на акта е била подадена декларация от "Т. Т." АД, задължението не е платено и ревизия не е извършвана, са били налице предпоставките по чл. 107, ал. 3 ДОПК за издаване на АУЗД. По отношение размера на задълженията за ДНИ е приел, че същият е законосъобразно определен от административния орган, предвид доказателствата по административната преписка, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и приложимия Закон за местните данъци и такси. По отношение на определения размер на ТБО, съдът е приел, че актът е законосъобразен, тъй като задълженията са доказани по основание и размер предвид събраните по делото доказателства, приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т., относимите решения на ОбС - Т., заповеди на кмета на О. Т. на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. По делото не е било спорно, че "Т. Т." АД не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци. Това право няма как да е било упражнено, предвид добросъвестно декларирания собственик за процесния период. Не е било спорно и обстоятелството, че "Общински пазари" ЕООД е подавал декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци през процесния период и е заплащал ТБИ на основание чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Т.. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че дължимите ТБО са правилно определени на основание чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, тъй като, при липса на заявени от "Т. Т." АД вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци през процесния период, действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Като е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на "Т. Т. АД. Решението е неправилно. "Общински пазари" ЕООД е декларирало процесния недвижим имот през 2010 г., позовавайки се на договор за покупко-продажба, сключен с "Т. Т." АД на 10.02.2010 г. До закриване на неговата партидата за имота това дружество е данъчно-задължено лице като собственик на недвижимия имот. Партидата на "Общински пазари" ЕООД е закрита, след като "Т. Т." АД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 160/17.01.2013 г., на основание влялото в сила съдебно решение. Собственикът е задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и по чл. 64 ЗМДТ. Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ са регламентирани в чл. 11 ЗМДТ и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Следователно, за времето, през което имотът е бил прехвърлен в собственост на "Общински пазари" ЕООД, то дължи ДНИ и ТБО. Обявената впоследствие нищожност на сделката не променя този извод. Ефектът на отмяната на правното основание за покупко-продажбата поражда правото на дружеството-несобственик да предяви иск за неоснователно обогатяване или получено без основание, или на отпаднало основание, изразяващо се в стойността на недължимо платените ДНИ и ТБО. Възстановяване на платеното в полза на друг правен субект следва да се реализира по гражданскоправен ред. За административния орган е без значение кой е платил публичните задължения. Ето защо в конкретното производство е ирелевантен фактът, че на "Общински пазари" ЕООД е издаден АПВ. Действията на администрацията по връщане на редовно платените данъци и такси от "Общински пазари" ЕООД за периода, в който това дружество е било собственик на конкретния недвижим имот, са неотносими за това дали "Т. Т." АД е имала такива задължения за периода 2010 г. - 2012 г. Данъкът е публично задължение и е проява на териториалния суверенитет на държавата, затова разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ сочи, че с данък недвижими имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти. Таксата битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на общината. Тези публични задължения следват имота, а не собственика. В този контекст решението на гражданския съд по чл. 26 ЗЗД не засяга административното правоотношение между "Общински пазари" ЕООД и общината. За посочения в АУЗД период 2010 г. - 2012 г. "Общински пазари" ЕООД е бил деклариран собственик на имота, поради което е бил данъчно задължено лице за този период. Действително, последиците от прогласената нищожност на договора между двете дружества за процесния недвижим имот засягат права. Съобразно разпоредбата на чл. 298 ГПК решението на Ловешкия окръжен съд не обвързва общината, тъй като тя не е била страна по делото. За целите на данъчното облагане от значение са единствено представените от дружеството-приобретател на имота документи за собственост, съгласно които за обхванатия от АУЗД период същото се е легитимирало като собственик на имота. Обстоятелството, че установената от съда нищожност на сделката има за правна последица връщане на имота в патримониума на касатора, не произвежда ефект в отношенията между жалбоподателя и данъчната администрация, защото за процесния период носител на задължението по ЗМДТ е бил приобретателят по сделката в качеството му на деклариран собственик. В този контекст решението на съда по чл. 26 ЗЗД не засяга административното правоотношение между данъчнозадълженото лице и общината за процесния период. За целите на фиска публичните задължения през процесния период са изпълнени - ДНИ и ТБО за конкретния недвижим имот са били платени. Предвид изложеното, правомощията на органа по приходите по установяване на публични задължения за ДНИ и ТБО са упражнени в противоречие с материалноправните разпоредби. За посочения в АУЗД период жалбоподателят не е бил данъчно задължено лице и неправилно са му начислени местни данъци и такси върху имота за този период. Като е формирал извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУЗД бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното искане от касатора за заплащане на направените разноски за двете съдебни инстанции е основателно. То е доказано и по размер, предвид представените по делото договор за правна защита и съдействие /стр. 148 от първоинстанционното дело/ за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300 лв. и доказателства за внесена държавна такса общо от 75 лв., както и допълнителен адвокатски хонорар за касационната инстанция в размер на 400 лв. /стр. 22-23/. На основание чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 228 АПК О. Т. следва да бъде осъдена да заплати на "Т. Т." АД разноски в размер на 775 лв. Воден от горното, Върховният административен съд