Решение № 7902 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2011 г.

Решение № 7902 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5063/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба от Юсеф Флейх Хасан, гражданин на Ирак, против Решение № 127/29.03.2011 г., на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ и хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и противоречие с материално правните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат Савова в съдебно заседание и поддържа жалбата на посочените в нея основания, като представя и нови писмени доказателства. Ответникът - председателят на ДАБ, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като не е изразил и писмено становище по оспорването на издаденият от него административен акт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да я отхвърли, тъй като оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при издаването му са спазени всички административно производствени правила, съобразен е материалният закон и са постигнати неговите цели. Върховният административен съд, в настоящият състав на трето отделение, като извърши на основание чл. 168 от АПК цялостна проверка на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка и в съдебно заседание писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните намира, че жалбата е неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при провеждане на административното производство административният орган е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила на ЗУБ и АПК - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. В хода на административното производство жалбоподателят е бил неколкократно интервюиран с помощта на преводач от родния му език, като при всяко интервю са му били разяснявани правата и задълженията. Няма каквито и да е данни, а и жалбоподателят не сочи, върху него да е оказван натиск от каквото и да е естество или принуда по време на провеждането на интервютата, които да са му попречили да разкаже достоверно и точно бежанската си история, или разказът му да не е бил вярно записан. Административният орган е събрал и достатъчно писмени доказателства, отразени в няколко "справки", в които достатъчно подробно е бил отразен обществено-политическият живот в Ирак, обстановката в страната и състоянието на човешките права и европейските практики. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност от административния орган и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Всичко изложено дотук сочи, че при провеждането на административното производство административният орган не е допуснал съществени нарушения на административно производствените правила, за каквито твърди оспорващият, поради което и жалбата му на това основание следва да се отхвърли. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че оспореният административен акт противоречи на материално правните разпоредби на ЗУБ - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК. От събраните по делото доказателства Председателят на ДАБ е достигнал до правилният правен извод, че не са налице материално правните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ, за да се даде на жалбоподателя статут на бежанец. Правилно и законосъобразно административният орган е преценил, че за оспорващия не е налице "основателен страх от преследване", тъй като макар и да има заявени опасения за сигурността и правата му поради работата му, то те не са поради расова принадлежност, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. От проведените интервюта и от събраните и други писмени доказателства не се е установило жалбоподателя да е арестуван или осъждан, или спрямо него да е упражнено физическо насилие или да е бил обект на репресии само за това, че членува в политическа партия, че изразява някакво политическо убеждение, или поради причина на неговата раса, религия или принадлежност към определена социална група. Правилно и законосъобразно Председателят на ДАБ е отказал на жалбоподателя да му предостави и хуманитарен статут, тъй като не са налице условията на чл. 9 от ЗУБ. От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се е установило жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изложеното до тук сочи, че при формирането на решението си административният орган не е допуснал твърдяните от оспорващия нарушения, а е спазил изцяло материално правните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отказал на жалбоподателя да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, поради което жалбата му и на това основание следва да се отхвърли. При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и съответства изцяло на целта на закона, и съответно не са налице никое от основанията на чл. 146 от АПК за неговата отмяна, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,