Решение № 1400 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2017 г.

Решение № 1400 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6733/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на община Ц. К., област Р. чрез пълномощника му юрисконсулт Е. Х. срещу решение № 19 от 21 април 2017 г., постановено по адм. дело № 14/2017 г., по описа на Административен съд Р., с което са отхвърлени жалбите на Главния архитект на община Ц. К. и на Р. А. К. от гр. Ц. К. против заповед № ДК -10-СЦР-01 от 06 януари 2017 г. на Началника на регионална дирекция - С. Ц. район. В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакуваното решение. Ответникът - Началникът на регионална дирекция - С. Ц. район не изразява становище по касационната жалба. От другия ответник - Б. А. К. от гр. Ц. К., област Р., чрез пълномощника му адв. М. Н. е изразил становище за неоснователност на касационната жалба, в писмен отговор от 25 май 2017 г. В него е изложил и претенция за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на Главния архитект на община Ц. К. против заповед № ДК - 10-СЦР-01 от 06 януари 2017 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район, с която на осн. чл. 216, ал. 6 от ЗУТ е отменено разрешение за строеж № 16 от 02 октомври 2014 г., издадено от главния архитект на община Ц. К., заедно с одобрения на 02 октомври 2014 г. инвестиционен проект за строеж "Пристрояване и преустройство на част от жилищна сграда (след доброволна делба)", находящ се в УПИ VI - 1488, кв. 119, по ПР на гр. Ц. К., с административен адрес ул. "М." ..№..., гр. цар К., община Ц. К., област Р., на името на Р. А. К. Срещу същата заповед е постъпила и жалба от Р. А. К. Съдът е приел, че не са нарушени чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, тъй като Р. К. е осъществил без знанието на съсобственика на недвижими имот - Б. К. и неговото съгласие, строителство в съсобствения им имот като е разширил и значително изменил южната част на сградата в същия имот. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че братята Б. А. К. и Р. А. К. са съсобственици на дворно място, находящо се в Ц. К., ул. "М." ..№..., представляващо УПИ VI - 1488, кв. 119, по ПР на гр. Ц. К.. В подкрепа са представени съдебно решение № 305 от 26 октомври 2006 г., постановено по гражданско дело № 10/2000 г., по описа на Районен съд Р. и договор за доброволна делба на жилищна сграда от 07 ноември 2013 г. като изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда е разделена на два самостоятелни жилищна обекта при съобразяване архитектурен проект за преустройство на жилищна сграда, одобрен главния архитект на община Ц. К. Обособени са вертикално две самостоятелни жилища с помещения на двата етажа от сградата. При тези данни законосъобразно, както в заповедта на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район, така и в обжалваното решение е прието, че строителното разрешение на главния архитект на община Ц. К. е издадено в противоречие с чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. С разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ (изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) е уредено, че в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. В следващата ал. 2 от същата норма - надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация - съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост. Липсата на изискуемото съгласие, визирано и двете хипотези на цитираната норма са довели до незаконосъобразността на процесното разрешение за строеж, ведно със строителните книжа. Двамата братя са собственици на самостоятелни обекти в двуетажната жилищна сграда, но са съсобственици на дворно място, поради което тези норми конкретизират изискването, следващо от чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Ето защо, предвиждането на нов строеж без съгласието на всички съсобственици на поземления имот нарушава чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ и правилно инстанцията по същество е установила по безспорен начин, че законосъобразно началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район е отменил разрешението за строеж на главния архитект, ведно с одобрения инвестиционен проект за строежа, тъй като същите са подлежали на отмяна с установеното нарушение на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Неоснователно е и оплакването за приложимост на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ, предвиждаща изключение от правилото на чл. 183, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Предвиждането на нов строеж следва да се осъществи след съгласието на другия съсобственик на недвижимия имот. С оглед изложеното, релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и решението следва да се остави в сила като правилно. Предвид изхода на спора, единствено пълномощникът на ответника -Б. А. К. е заявил претенция за присъждане на сторените от доверителя й разноски за настоящата съдебна инстанция. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 22 май 2017 г., с който е уговорена и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000, 00 лв. (хиляда лева) между страните. Тази сума следва да се възложи в тежест на община Ц. К. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,