Решение № 15562 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2012 г.

Решение № 15562 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10348/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Светослав Атанасов Влахов от Благоевград за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 1001/02.07.12 г. по адм. д. № 287/12 г. по описа на Административен съд-Благоевград. Ответникът, кмет на община Благоевград, представляван от гл. юрк. Спасова, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна, респ. недопустимостта му, ако се счете, че е с характер на касационна жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение относно недопустимостта на производството. Върховният административен съд по допустимостта на производството, констатира: Първоинстанционното решение е постановено по жалба срещу индивидуален административен акт извън изключенията по чл. 215, ал. 7, предл. 2 ЗУТ и е окончателно. Анализът на съдържанието и посоченото правно основание определят молбата с вх. № 1180/23.07.12 г., по повод която е образувано производството по делото, като искане за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Като взе предвид, че искането е подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 АПК от надлежно легитимирана страна /чл. 238, ал. 1 АПК/, Върховният административен съд намира същото процесуално допустимо, по същество-неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна, Административен съд-Благоевград е отхвърлил оспорването на искателя Светослав Атанасов Влахов срещу отказ за допускане изработването на подробен устройствен план /ПУП/-план за застрояване /ПЗ/ за промяна предназначението на имот № 000384, м. "Тевино", землище с. Бистрица, общ. Благоевград, обективиран в писмо изх. № 0120-А-23/26.03.12 г. на кмета на община Благоевград. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган при спазване административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Отчетен е фактът, че по действащия общ устройствен план /ОУП/ имот № 000384 е със земеделско предназначение, без предвиждане за застрояването му, въз основа на което е възприет извода за законосъобразност на отказа за одобряване ПУП-ПЗ за същия имот. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, посочен като основание за подаване на искането за отмяна, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Към искането за отмяна е приложено писмо изх. № 0104-171/30.05.12 г., изпратено до искателя Влахов по преписка вх. № 0104/171/10.05.12 г., в което гл. архитект на община Благоевград е изразил становище относно липсата на предпоставки за издаване виза за проектиране на селскостопанска постройка до 35 кв. м. в имот 000384, м. "Тевнико" предвид липсата на достъп до имота. Това писмо няма характер на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като няма връзка с предмета на разрешения с влязлото в сила решение административноправен спор за законосъобразност на отказа за одобряване ПУП-ПЗ за имот 000384, м. "Тевнико", постановен в отделно административно производство, образувано по повод заявление вх. № 0120/А-23/08.03.12 г. Обединяващо двете изявления на общинската администрация е обстоятелството, че касаят един и същ поземлен имот. На практика двете писма - оспореният в първоинстанционното производство отказ и становището относно липсата на предпоставки за издаване виза за проектиране- представляват произнасяне по две искания, заявени на различни прави основания в отделни административни преписки. Докато пречка за уважаване на искането за одобряване на ПУП-ПЗ е несъответствието на това искане с предвижданията на ОУП, пречка за издаването на виза за проектиране на селскостопанска постройка е липсата на достъп до поземления имот- проблем разрешим според регулацията на специален закон. Изложеното определя разгледаното искане за отмяна неоснователно. Следва същото да бъде отхвърлено като на административния орган се присъдят разноски за настоящето производство в размер на 150 лв. юрисконсултско възнагреждание съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение