Решение № 7201 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2013 г.

Решение № 7201 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4461/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Иван Тодоров Златев, Тодор Иванов Тодоров и Станка Господинова Златева, всички от гр. Сливен, чрез пълномощника им - адв. Даниел Петров, против Решение № 12/8.02.2013 г. по адм. дело № 309/2012 г. на Административен съд - Сливен, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на СГКК - гр. Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Сашо Христов Симеонов, Емил Милчев Мечков, Елисавета Милчева Мечкова и Венцислава Райкова Тодорова, редовно призовани, също не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отменил Заповед № КД-14-20-685 от 4.12.2012 г. на началника на СГКК - Сливен, издадена на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, с която е отменена Заповед № КД-14-20-612/30.10.2012 г. на същия началник, ведно със скица - проект за нанасяне на имотната граница по заявление до СГКК - Сливен от 12.10.2012 г. на Емил Милчев Мечков - съсобственик на имот с идентификатор 67338.418.233, като незаконосъобразна. За да направи този извод съдът е приел, че оспорената заповед е без мотиви, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Съгласно чл. 91, ал. 1 от АПК правото на отзив може да бъде упражнено от органа в срок от 7 дни от подаване на жалбата до административния орган, а в случая е налице възражение от Иван Златев срещу друг акт, а не отменения и 7-дневният преклузивен срок за произнасяне е пропуснат. Съдът е приел още, че отзивът е по отношение възражението, подадено от Иван Златев, съгласно съдържанието на отзивната заповед, а не и по отношение възражението на Тодор Тодоров, което също няма характер на жалба до по-горестоящия административен орган. Решението е правилно. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК не е някакъв вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки: жалба от заинтересованата страна/и/ и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзивът е свързан с наличието на жалба, независимо от адресата й /по-горестоящия административен орган или съда/. В случая, видно от съдържанието й, оспорената заповед от 4.12.2012 г. на началника на СГКК - Сливен е издадена само по жалба /възражение/ до началника на СГКК - Сливен от Иван Тодоров Златев, с вх. № 94-7871/22.11.2012 г. Макар и адресирано до началника на СГКК - Сливен това възражение представлява жалба по административен ред срещу първоначално издадената заповед от 30.10.2012 г., поради което началникът на СГКК е могъл да преразгледа въпроса и да издаде процесната отзивна заповед в 7-седмодневен срок от получаване на възражението - жалба, т. е. до 29.11.2012 г. вкл., който е бил присъствен ден. Налице е приложимост на краткия 7-дневен преклузивен срок за произнасяне по чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като органът е едноличен, а не колективен. В този срок, съдът правилно е приел, че няма произнасяне от органа, а такова е направено едва на 4.12.2012 г., т. е. след срока. След изтичане на преклузивния срок, органът - издател на акта, не разполага с правото на отзив, тъй като не е налице една от предпоставките за направата му. Поради това съдът правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл. 91, ал. 1 от АПК. Правилни са и другите изводи на съда, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и поради липса на мотиви, възпрепятстващи проверката по същество за законосъобразността й. Органът е бил длъжен да изложи мотиви - фактически основания за издаване на заповедта, като липсата им представлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От изложеното следва, че обжалваното решение, с което е отменена отзивната заповед, се явява валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,