Решение № 2585 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2014 г.

Решение № 2585 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5594/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Алфа Д" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. "Св. Св. Кирил и Методий" № 21, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Атанас Делчев Делчев, против решение № 593/05.03.2014 г. на Административен съд /АС/ - Пловдив, постановено по адм. д. № 2747/2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261300407/21.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 820/09.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП и са присъдени разноски в полза на ответника. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, изразяващи се основно в следното: Съдът е игнорирал всички, събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника /договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници, ЧМР, фактури/, установяващи не само отношенията между ревизираното дружество и неговите преки доставчици по повод осъществените доставки, но и отношенията между преките доставчици и техните предходни доставчици. Съдът е игнорирал и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, установяващо счетоводното отразяване на фактурите, последващата реализация на получените стоки и съдържащо констатации във връзка с извършените проверки при превозвачите. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и присъждане разноски на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ненова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество -основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261300407/21.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 820/09.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са определени задължения за ДДС в общ размер 134 726.74 лв. и лихви в общ размер 19 129.68 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на ДДС по фактури, издадени от "Антъни Груп СМ" ЕООД - Пловдив, "Марко груп" ЕООД - Айтос, "Сиоран 2007" ЕООД - Твърдица и "Титан 99" ЕООД - Казанлък, в различни данъчни периоди в рамките на ревизирания /01.01.2011 г. - 30.09.2012 г./. АС - Пловдив е потвърдил РА. Приел е, че чрез ССЕ не се установяват нови факти от значение за правния спор. Вещото лице не е направило проверка в счетоводствата на дружествата - доставчици, което обстоятелство е от основно значение във връзка с упражняване правото на приспадане. Фактът, че дружеството-жалбоподател е извършило последваща реализация на идентични стоки на тези по процесните фактури не е доказателство за реалното извършване на доставките от доставчиците, издали фактурите. Представените писмени доказателства са частни документи, които не се ползват с доказателствена сила и нямат достоверна дата. Представените във връзка с доставките от "Антъни Груп СМ" ЕООД - Пловдив ЧМР са с различно съдържание, т. е. било е направено дописване в кл. 24. Според настоящия касационен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението на Пловдивския административен съд е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви, отговарящи като съдържание на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, а именно относно твърденията на жалбоподателя, свързани с начина на осъществяване на доставките и мястото на получаване на стоките /строителни материали/ чрез транзитни продажби по смисъла на чл. 329 ТЗ и обсъждане на събраните доказателства и доказателствени средства, преценка на доказателствата и фактически констатации, съответно правни изводи. Това означава обсъждане на съпътстващите всяка една от фактурите документи, които са представени по делото. Вярно е, че фактурите са много /описани в РД/. Вярно е също така, че документи са представяни от "Антъни Груп СМ" ЕООД - Пловдив и ревизираното дружество в ревизионното производство, към възражението против РД, от жалбоподателя в хода на съдебното производство двукратно във връзка с извършени преводи на български език. Вярно е също така, че процесуалното поведение на жалбоподателя не е било прецизно, въпреки че е бил представляван от адвокат, доколкото за да защити интересите си при спазване принципа всяка страна да докаже това, което твърди, той е следвало да подреди и приложи, както и да опише документите, които представя във връзка с доставката по всяка една фактура. Това се е опитал да направи едва с касационната жалба, но отново без индивидуализиране на придружаващите документи и без систематизиране, а само като изброяване. От друга страна, големият обем писмени доказателства, разпръснати в 7 тома, без да са описани и систематизирани, не освобождава съда от задължението му да ги обсъди. Не може да се приеме, че във всички ЧМР има дописвания в кл. 24, доколкото голяма част от тях са представени в хода на ревизията от единия доставчик и към възражението против РД, т. е. този извод на съда също е необоснован без да е посочено конкретно по отношение на кои документи се констатират дописвания и по отношение на кои няма такива. Освен това, доколкото се касае за съпътстващи фактурите счетоводни и транспортни документи и се налага преценка за това дали тези съпътстващи документи с оглед техните дати, количества и вид на стоките действително могат да бъдат обвързани с фактурите, съдът е следвало да постави задача на вещото лице по назначената ССЕ да извърши такава съпоставка между транспортните и другите документи и фактурите, както и фактурите и приемо-предавателните протоколи, касаещи доставките между предходните доставчици и преките доставчици на жалбоподателя /всички преки доставчици, а не само един/. Така установените факти следва да бъдат съпоставени с доказателствата, представени от превозвачите, и ССЕ, изготвена след проверка на счетоводствата на превозвачите, която изобщо не е обсъдена от първоинстанционния съд. Представените от касатора писмени декларации от физически лица не могат да бъдат ценени като годни доказателства. Същите биха били допустими в ревизионното производство като писмени обяснения от трети лица, ако установяват факти, посочени в чл. 57, ал. 2 ДОПК. В съдебното производство жалбоподателят е следвало да заяви искането си те да бъдат разпитани като свидетели, а съдът да прецени дали да допусне това искане или не. По отношение на счетоводните документи на "Титан 99" ЕООД - Казанлък е представен протокол от 2.02.2012 г. за претърсване и изземване по ДП № 2089/2011 г. по описа на РУП - Казанлък. По реда на чл. 42, ал. 3 ДОПК не е имало пречка, а и ревизиращият екип е следвало да поиска достъп до тези документи, като за целта решаващият орган е следвало да отмени РА в тази част и да върне преписката или сам да събере доказателствата по реда на чл. 155, ал. 3 ДОПК.