Решение № 405 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2018 г.

ВАСII отделение10.01.2019 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 925/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 405 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8266/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район "Южен", община Пловдив, против решение № 925/24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 408/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Найденов, М. Найденова, Н. Найденов, С. Найденов, Б. Киряков и В. Кирякова против отказ, обективиран в писмо изх. № 48-Ф-113/24.01.2018 г. на главния архитект на район "Южен", община Пловдив, за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж по реда на чл. 177, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България. Съдът е отменил отказа, обективиран в писмото, като незаконосъобразен и е върнал преписката за ново произнасяне от административния орган съобразно мотивите в решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са възраженията, изложени в касационната жалба, че писмо с изх. № 48-Ф-113/24.01.2018 г. не представлява индивидуален административен акт. Видно от съдържанието на последното, независимо от липсата на изрична разпоредителна част, административният орган отказва да регистрира и да издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда първи, втори етап и надстройка", находяща се в УПИ IX- 225, кв. 5 по плана на[жк], [населено място], поискани със заявление от 23.01.2018 г. Удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж представлява документ от значение за упражняване на права и волеизявлението за издавеното му, както и отказът да се издаде такъв, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и на чл. 214, т. 1 ЗУТ-акт по строителството и подлежи на съдебен контрол. Правилен е изводът на административния съд, че отказът е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал 2, т. 4 АПК. От лаконичното съдържание на акта не може да се установи кое от общо седемте основания за отказ за въвеждане в експлоатация на строеж на цитираната разпоредба на чл. 178, ал. 3 ЗУТ е било налице и е послужило като предпоставка за издаване на оспореното писмо. Подобни данни не могат да се извлекат и от цялата административна преписка. Във връзка с изложеното в процесното писмо, както и в касационната жалба, следва да се посочи, неподписването на акт образец 15 от всички възложители не е основание за обявяване на акта или протокола за недействителен предвид изричаната разпоредба в този смисъл на чл. 5, ал. 5 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Противно на твърдяното в касационната жалба, чл. 170, ал. 2 ЗУТ не съдържа изискване за отправяне на нарочно искане до главния архитект да замести възложителите, които не са подписали. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. При този изход на спора разноски не се дължат, тъй като не са представени доказателства за извършването им Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1