Решение № 8479 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9794/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, гр. София, чрез пълномощника си юрк. Николова, против решение 991 от 21.07.2020 г., постановено по адм. дело 1083/2019 г. от Административен съд -Варна, в която са развити доводи за неправилност на постановения съдебния акт, иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Ответникът К. Славов, чрез процесуалния си представител адв. Нинова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, а постановеното решение като правилно - да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че констатираните от първоинстанционния съд нарушения на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация при издаването на оспорваната заповед са съществени и достатъчни за отмяната й като опорочаващи изготвената обща оценка. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд -Варна е законосъобразността на заповед 3-694 от 28.02.2019 г., издадена от изпълнителния директор на Националната агенция за приходи /НАП/, с която е прекратено служебното правоотношение на К. Славов на длъжност Инспектор по приходите в сектор Проверки, отдел Проверки в териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Варна, на осн. чл. 107 ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, поради това, че е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение" - за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на анализа им е приел за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е заемал посочената в заповедта длъжност, по което не се спори. По делото са представени индивидуалния му работен план и длъжностна характеристика. Първоинстанционният съд е посочил, че оценяването е извършено по реда на глава втора от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, в която са регламентирани условията и редът за оценяване, включващо три етапа: изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, коригиран през м. юли 2018 г., провеждане на междинна среща на 16.07.2018 г., провеждане на заключителна среща 30.01.2019 г. и определяне на годишна оценка на изпълнението, които видно от доказателствата са спазени. От формуляра за оценка на изпълнението на длъжността за периода на оценяване съдът е установил, че на 06.02.2018 г. е изготвен индивидуален работен план /ИРП/, съвместно с оценяващия ръководител, като при изготвянето му са формулирани шест цели, свързани с дейността на звеното, периода на изпълнение и изискванията /критерийте за изпълнение, сред които: срочно и качествено извършване на всички проверки, избягване участие в данъчни измами, увеличаване на относителния дял на приключилите проверки в първоначално определения срок, участие в допълнително възлагани задачи, усъвършенстване непрекъснато знанията и компетентностите, изграждане и поддържане на работна среда в синхрон с етичните норми за служителите в НАП. Държавният служител се е съгласил с плана и го е подписал. Съдът е установил, че е проведен и втория етап от оценяването - проведена е междинна среща /в предвидения срок по чл. 12 НУРОИСДА/, а именно на 16.07.2018 г., като оценяващият е отразил отрицателното си становище по изпълнението на ИРП, като е посочил, че е налице относително спазване на първоначално определения срок за извършване на проверките, но се забелязва занижаване на качеството, в т.ч. надвишаване на срока по ДОПК, като на оценявания служител са отправени забележки и са дадени препоръки, но ИРП не е бил променен. Формулярът за междинна среща е подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител. Не е подадено възражение. Последният етап - заключителната среща е проведена в сроковете по чл. 13, ал. 1 НУРОИСДА, като по мотиви, обхващащи реализацията на поставените в ИРП задачи, резултати и цели; аналитичната му компетентност; способността му да работи в екип, професионалната му и комуникативна компетентност, е определена годишна оценка "неприемливо изпълнение", каквато е била поставена и за 2017 г. Оценяваният служител е подал възражение с дата 06.02.2019 г., в което подробно е изложил съображенията си за несъгласие с оценката. Посочил е и конкретни данни за изпълнение на задачите и целите от ИРП, като е цитирал изготвени от него документи по 216-те проверки, извършени от него за 2018 г. Контролиращият ръководител не е приел възраженията за основателни и е потвърдил оценката - "неприемливо изпълнение", както и заключението на оценяващия ръководител, че неизпълнението на целите е предизвикано от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя, а показаните компетентности не отговарят на изискванията за длъжността. В хода на съдебното производство съдът е назначил, изслушал и приел заключението на съдебно-икономическа експертиза във връзка с изясняване на въпроса дали органът по назначаване е спазил принципа на съразмерност по чл. 6 АПК при прекратяване на служебното правоотношение на Славов. Вещото лице не е установило в периода от 01.01.2018 г. 31.12.2018 г. да са постъпили жалби срещу него, а също така, че през 2018 г. оценка неприемливо изпълнение са получили трима служители, сред които и жалбоподателя, като и на тримата е било прекратено служебното правоотношение. Въз основа на тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, но при извършеното годишно оценяване на служителя К. Славов са допуснати съществени нарушения на предвидените в разпоредбите на чл. 9, чл. 14 и чл. 18 НУРОИСДА във всеки един от трита етапа на оценяване. Описаните в становището на началник сектор Проверки с изх. 5782-1/13.02.2019 г. нарушения на жалбоподателя, свързани с извършени от него проверки са необосновани, предвид несвоевременното им установяване. Приел е, че по делото не е доказано налагане на наказание на жалбоподателя, нито оплаквания от проверяваните от него лица, поради което изложеното в становището не може да обоснове законосъобразността на наложената на жалбоподателя годишна оценка неприемливо изпълнение. При цялостния анализ на доказателствата съдът е намерил, че поставената на жалбоподателя годишна оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 17 т. 5 НУРОИСДА, чиято норма изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на равнището на изискванията за обем, качество и срокове и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1, т. 3 на НУРОИСДА. Обстоятелството, че контролиращият ръководител е изложил конкретни съображения във формуляра за корекция на годишната оценка с изх. 5782-2/13.02.2019 г., свързани с изпълнение на конкретни служебни задължения от страна на служителя не поправят допуснатите нарушения от страна на оценяващия ръководител, а от друга страна същите са свързани с конкретни задължения по длъжностна характеристика на служителя и не са свързани с изискванията по НУРОИСДА за оценяване на изпълнението от служителя. В заключение е направил извод, че допуснатите нарушения опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван, с оглед изпълнението на целите и задачите и демонстрираните компетентности за периода на оценяване и е отменил оспорения акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при непротиворечиво изяснени факти, като изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Правилно е приложен и материалния закон, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване. Оценяването на служители преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява целогодишното изпълнение на заложеното в индивидуалния работен план, по арг. чл. 8, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 НУРОИСДА, като съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т.ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В обжалваното решение съдът е извършил коректен анализ на релевантните фактически обстоятелства и е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Констатираните от съда нарушения при съставянето на работния план се отразяват и върху показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. От съдържанието на формуляра се установява, че оценяващият ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението не е изпълнил изискванията на чл. 18 НУРОИСДА да извърши същата безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, както и да мотивира писмено своята оценка, тъй като изложените мотиви не съдържат обективно установими факти и обстоятелства, а и такива не биха могли да бъдат изложени предвид първоначално допуснатото нарушение при определяне на целите в индивидуалния план. При това правилно е прието, че в случая поставената оценка е в нарушение и на разпоредбата на чл. 17, т. 5 НУРОИСДА, която изисква да бъде установено, че служителят едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията за обем, качество и срокове и е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение 1, т. 3 на НУРОИСДА. В противоречие с получената годишна оценка на постигнатите резултати за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. неприемливо изпълнение, са междинните оценки за качество на изпълнение на работата, получени от служителя за трите тримесечия на 2018 г. много добро изпълнение 3, като степента на това изпълнение не кореспондира с крайната оценка, дадена в едногодишния период на оценяването. Това противоречие води до липса на мотиви за оценката по чл. 18, ал. 1 от Наредбата и поради това направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти, в който случай би могло да се обоснове преценка за неприемливо изпълнение на работата под нивото на изискванията на длъжността. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18 от НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и компетентно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства. При липсата на доказателства, че нормативноустановената процедура за атестация на държавните служители е спазена, изготвената по надлежния ред оценка не може да бъде материалноправното основание за постановяване на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, поради получената възможно най - ниска обща оценка при атестиране, с оглед на което като е отменил оспорената заповед на това основание съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния резултат на ответната страна по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 400 /четиристотин лева), представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от НАП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение