Решение № 4688 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение 106/28.7.2022 г., постановено по адм. д. 65/2022 г. по описа на Административен съд-Разград (АС- Разград). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено решението и да бъде потвърдено като законосъобразно издаденото от него уведомително писмо. Съображения в подкрепа на твърденията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна ЕФЕ 15 ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 106/28.7.2022 г., постановено по адм. д. 65/2022 г. по описа на АС-Разград е отменено Уведомително писмо изх. 02-170-2600/968 от 10.03.2022 год. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която по подадено от ЕФЕ 15" ЕООД заявление за подпомагане с УИН [номер] за кампания 2020 г. от заявените за плащане суми е направено намаление в размер на 1353.50 лв. по СЕПП; на 960.60 лв. по СПП и 676.75 лв. по схема за млади земеделски производители и на основание чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2020 е начислена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 234.79 лв. по СЕПП и 166.63 лв. по СПП, върната е административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество в тази част с указния и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсват фактически и правни основания за издаването му (мотиви) и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е обосновал извод, че пълноценни мотиви за издаването на оспорения акт не могат да бъдат извлечени и от документите, представляващи административната преписка към него, а дори и от представеното по делото Становище от 31.03.2022 г. Последното, на основание дадените разрешения на Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, съдът не е приел за допустимо да бъде възприемано като мотиви на административния акт, но допълнително е обосновал извод, че и в него не се съдържа точно позоваване на приложените материалноправни норми и начина на изчисляване на намаленията по всяка заявена мярка. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд, като е анализирал приетите писмени доказателства по преписката, правилно е установил относимите към спора факти, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. На 15.05.2020 г. ЕФЕ 15 ЕООД е подало до ДФЗ заявление за подпомагане с УИН [номер] за подпомагане по схеми и мерки. С оспореното пред АС-Разград Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., са направени намаления на заявеното от дружеството подпомагане в размер на 1353.50 лв. по СЕПП; на 960.60 лв. по СПП и 676.75 лв. по схема за млади земеделски производители и на основание чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2020 е начислена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 234.79 лв. по СЕПП и 166.63 лв. по СПП Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо АС-Разград правилно е приел за установено, че е налице неяснота относно причините и начина на формиране на отразените в табличната форма на акта стойности, липсва недвусмислено обосноваване на фактически и правни основания за изготвяне на административен акт точно с това съдържание. В предварително зададената форма на уведомителното писмо се съдържа описание за всяка една от колоните на използваната таблица, но преобладаващо в него са включени различни алтернативни хипотези, произтичащи от различни правни норми. От данните в оспорено пред административния съд уведомително писмо не е видно какви са конкретните установени в административното производство факти и кое от абстрактно посочените правни основания е приложено за случая, за да се достигне до записаните в съответната колона и ред стойности. За начислените неудържани санкции също не са посочени основания, условия и начин на изчисляване. Правилен е изводът на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви, които да гарантират ефективно упражняване правото на жалба на адресата на акта и да осигурят възможност за съдебен контрол за спазване на материалния закон. Трайно установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма и е недопустимото това да се осъществява първи път в производството по обжалване на административния акт. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда. В конкретния случая становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е изготвено след подаване на жалбата до съда и в този смисъл не съставлява друг документ от преписката, изходящ от административния орган, който може да замести мотивите към уведомителното писмо. Трябва да бъдат споделени и допълнителните съображения на АС-Разград, че това становище също не съдържа правни основания по смисъла на чл. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на уведомителното писмо, защото то съдържа частично единствено фактически обстоятелства, относими към заявлението на ЕФЕ 15 ЕООД, но не и конкретни правни основания, а по отношение на санкциите в акта не е внесена никаква яснота. При разглеждане на спора АС-Разград не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването, че съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса при наличие на изрично определение от 07.04.2022 г. по този въпрос. Обжалваното съдебно решение отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, а указанията по чл. 173, ал. 2 от АПК към административния орган не са неясни. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства и при липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на заявлението. Представените с касационната жалба справки, извлечения от ДФЗ-СЕУ, не обуславят наличие на касационни основания за отмяна с оглед забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция и поради обстоятелството, че те е трябвало да бъдат представени като част от административната преписка за установяване на спазване на процедурата по чл. 17 от Наредба 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени в пълен размер като съответстващи на фактическата и правна сложност независимо от направеното възражение за тяхната прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение