Решение № 4198 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2023 г.

от 16.03.2023 г. С протокол от 21.03.2023 г. дисциплинарният съвет взема решение с пълно мнозинство да се направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на привлечения към дисциплинарна отговорност служител. Във връзка с него е издадена оспорената заповед ЛС-88 от 27.03.2023 г. В същата се сочи, че в отклонение на установените права и задължения Михайлов не е осъществил адекватен контрол в съответствие с длъжностната си характеристика, действащото законодателство и вътрешните правила на дирекцията върху дейността на подчинените си служители: главен специалист Паркова охрана и контрол, ПУ Боровец - К. Владимиров и главен специалист Паркова охрана и контрол, ПУ Белица - С. Димитров, като не е констатирал нарушения на трудовата дисциплина, а именно: системно неспазване на работното време и работните графици, извършена умишлена манипулация на инсталираната GPS система в служебен автомобил с рег. [рег. номер], както и неправомерно бездействие и неизпълнение на служебните му задължения, вменени с длъжностната характеристика и действащата нормативна уредба, с което са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в: повреждане и демонтиране на GPS устройства, инсталирани в посочени два служебни автомобила от подчинените му служители; да докладва при отклонения от зададените пътни маршрути и да описва в доклад причините за промяната им; не е осъществил контрол по отношение спазване на трудовата дисциплина и необосновани продължителни престои на служебните автомобили в с. Радуил и др. места извън територията на парка. В заповедта се посочва още, че служителят не е спазвал и цялостно кръга на служебните правомощия и йерархия, от което са настъпили негативи за дирекцията и дискредитиране на институцията, представляващи нарушение на служебната дисциплина. Правилно съдът приема, че дисциплинарното производство е проведено в противоречие с изискванията на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В конкретния случай правата на Михайлов да организира защитата си в образуваното срещу него дисциплинарно производство са нарушени, като същият не е изслушан и не му е предоставена възможност да даде писмени обяснения по всички нарушения, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, а именно: по допускане да бъде повредено от страна на подчинените му служители GPS устройството на служебен автомобил рег. [рег. номер] чрез демонтиране на неговата антена; неспазване на задължението да описва в доклад причините за промяна на зададените маршрути; неосъществен контрол за спазване на трудовата дисциплина, в резултат на който се е стигнало до системно неспазване на работното време на подчинените му служители и нарушаване на седмичните графици. Нарушението е дотолкова съществено, че в ал. 2 е въздигнато от законодателя в самостоятелно основание за отмяна на наложеното наказание без разглеждане на спора по същество. В нарушение на изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл в заповедта не са посочени датата и мястото, където са извършени нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, съответно служебните задължения, които са били виновно нарушени. За изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с извършването на описаните нарушения е необходимо посочването на правно дължимото поведение, което служителят е следвало да реализира, както и конкретизация в какво се състои то. В заповедта липсва обосновка по отношение на фактическите действия и бездействия на служителя, квалифицирани от ДНО като нарушения и подведени общо и бланкетно под хипотезата на чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл, без да са посочени конкретни и доразвиващи уредбата задължителни правила за поведение, нарушаването на които да води до обосновано ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Препращането към длъжностната характеристика, разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, действащото законодателство и вътрешните правила на дирекцията, без позоваването на конкретни текстове, които ДНО счита за нарушени, прави заповедта немотивирана, което препятства и проверката относно обосноваността на наложеното наказание. За да се приеме за допуснато нарушение на задължението за осъществяване на контрол от страна на служител, заемащ ръководна позиция, е и установяването на такова конкретно поведение на негови подчинени служители, което да е в противоречие на правно регламентираното за длъжността им. При липсата на установявания в случая с конкретно посочени факти и обстоятелства, както и време на осъществените действия и бездействия, не може да се обоснове извод за неупражнен контрол и това да е основание да се приеме, че са нарушени общо формулираните в т. 5 от длъжностната характеристика задължения за планиране, организиране и координиране на дейността на служителите в парковия участък, за който Михайлов отговаря в качеството му на главен инспектор. Отделно от това от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че той или подчинените му служители са извършили умишлена манипулация на инсталираната GPS система на посочения служебен автомобил. Изводите на съда, че ДНО не е изпълнил задължението си по чл. 91, ал. 1 ЗДСл при определянето на вида на наложеното дисциплинарно наказание да обоснове преценката си с оглед тежестта на нарушението, настъпилите от него последици за държавната служба и за гражданите, обстоятелствата, при които е извършено и цялостното служебно поведение на държавния служител, се споделят от настоящия състав. Бланкетно съдържащите се в заповедта мотиви, че посочените обстоятелства са взети предвид, се приравняват на липсата на такива и обуславят извод за немотивираност на заповедта. В нея не се съдържат и мотиви, обосноваващи налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, което съставлява отделно основание за отмяната й. С оглед правилно приетата незаконосъобразност на заповед ЛС-88 от 27.03.2023 г. на директора на ДНПР за налагане на Михайлов на дисциплинарно наказание уволнение е обоснован извод за незаконосъобразност и на издадената въз основа на нея заповед ЛС 91 от 27.03.2023 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на указания до административния орган, че за някои от твърдените факти не се сочат доказателства, както и за необсъждане от съда на всички събрани такива по делото. Противно на твърденията на касатора доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно чл. 170 АПК с нарочно разпореждане от 11.05.2023 г. На страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на своите тези. Дадени са изрични указания до ответника пред първата инстанция и настоящ касатор, че следва да установи фактическите и правни основания, на които се основава оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Заявено е изрично от административния орган, че под опис се представя цялата административна преписка. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК от съда е извършена проверка на законосъобразността на оспорените заповеди на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Съдебният акт е постановен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а изводите за отмяната им са мотивирани съгласно чл. 172а АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, Дирекция Национален парк Рила следва да бъде осъдена да заплати на Н. Михайлов такива в размер на 1500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 13.02.2024 г. и списък по чл. 80 ГПК.