Решение № 6707 от 6.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Видин, подадена чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Йорданова, против решение 109 от 29.11.2021 г. постановено по адм. дело 219/2021 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена заповед 05-РДПС-0025/09.08.2021 г. на директора на РДСП - Видин, с която е наредено заличаването на Л. Стоянова и И. Стоянов от Регистъра на утвърдени приемни семейства, съхраняван в РДСП Видинq и е осъдена РДСП - Видин да заплати на Л. Стоянова и И. Стоянов сумата от 820 лв., представляваща разноски в производството. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи за липса на задълбочен анализ на констатациите, съдържащи се в изготвените от компетентните органи становища, и необсъждане от съда на представените по преписката доказателства. В писмена защита и в съдебно заседание, чрез другия касаторов пълномощник юрисконсулт Тодорова, се излагат допълнителни аргументи в същата насока. Иска се съдът да отмени оспореното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли подадената жалба срещу заповед 05-РДПС-0025/09.08.2021 г. на директора на РДСП - Видин, респ. заповедта да бъде оставена в сила. Претендират се направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са оплаквания във връзка с размера на присъдените от първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците и в настоящото производство. Ответниците по касация - Л. Стоянова и И. Стоянов, и двамата от гр. Видин, действащи чрез пълномощника адвокат Каменов, оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и в съдебно заседание, и молят решението, предмет на съдебен контрол, да бъде оставено в сила. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Последната е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След съвкупна преценка на надлежно събрания доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че Л. Стоянова и И. Стоянов са утвърдени за професионално приемно семейство със заповед ЗДПГ01-16/09.07.2013 г. и заповед допълнение за промяна в профила 05-РДПС-0004/12.03.2019 г. на директора на РДСП - Видин. Семейството им е било професионално приемно семейство в периода от 25.07.2013 г. до 17.05.2021 г., като през този период е полагало грижи за три приемни деца (поотделно едно след друго). Първото дете, което е било настанено в дома им, е реинтегрирано в биологичното си семейство. Второто дете, за което са полагали грижи приемните родители, е осиновено международно. Третото настанено дете е детето А. Костов, като за него Стоянови полагали грижи в периода от 26.03.2019 г. до 17.05.2021 г. На 16.04.2019 г. между община Видин, в качеството ѝ на доставчик на услугата "приемна грижа", и Л. Стоянова и И. Стоянов, в качеството им на професионално приемно семейство, е сключен договор за настаняване на дете в професионалното им приемно семейство. Сключени са и рамково споразумение за приемна грижа от 09.07.2020 г и план за грижи на дете, настанено в приемно семейство от 25.03.2021 г. По делото е приложен формуляр за приемане на устен сигнал, от който е видно, че детето А. е съобщило за физически и психически тормоз от страна на приемния родител Л. Стоянова. Във връзка със сигнала е изготвен доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. СИГ/Д-ВН/105/17.05.2021 г. Изготвени са и протокол за проведен разговор с детето А. от 17.05.2021 г., протокол от екипна среща на представителите от мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна ситуация от същата дата 17.05.2021 г., и сигнал от 18.05.2021 г. от Агенция за социално подпомагане до Районна прокуратура - Видин относно насилие над детето. От постановление на прокурор от Районна прокуратура - Видин е видно, че е отказано да се образува досъдебно производство, тъй като не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Изготвени са социален доклад относно прекратяване на настаняването на детето А. и доклад-предложение за заличаване на професионално приемно семейство. На основание заповед ЗД/Д/ВН- 057/18.05.2021 г. на директора на дирекция Социално подпомагане - Видин детето е изведено от дома на приемното семейство и към момента на издаване на процесната заповед за заличаването им като приемни родители е настанено в друго приемно семейство, а впоследствие детето е настанено в Комплекс за социални услуги за деца и семейства - Видин. Съгласно протокол от заседание на Комисията по приемна грижа от 29.07.2021 г., комисията е запозната с доклада за заличаване на приемното семейство на ОЕПГ и е взела решение приемното семейство да бъде заличено. Издадена е заповед 05-РДПС-0025/09.08.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин за заличаване на семейство Стоянови от регистъра на утвърдени приемни семейства. Процесната заповед е атакувана по административен ред от Л. Стоянова и И. Стоянов, чиято жалба е оставена без уважение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. С подложеното на касация решение 109 от 29.11.2021 г. по адм. дело 219/2021 г. Административен съд - Видин е отменил заповед 05-РДПС-0025/09.08.2021 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин. За да постанови решение в този смисъл първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при издаването на акта не е спазена установената форма - липсват фактически и правни основания, която липса води до невъзможност за съда да упражни контрол за законосъобразност, поради което административният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъдат отменен. Според съда, събраните по делото доказателства не обосновават извод за наличие на промяна на обстоятелствата съгласно чл. 32 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и чл. 10 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (Наредбата), при които да съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето А.. В заповедта не са посочени конкретните обстоятелства, довели до издаване на същата, които да кореспондират с тези, описани в чл. 32 от ЗЗДет, или чл. 10 от Наредбата, с което са нарушени изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата. Съдът е приел, че по делото липсва оценка на личните качества на двамата жалбоподатели и годността им да бъдат приемни родители. Първата инстанция е преценила, че поведението на жалбоподателите и в частност по-късното предоставяне на информация относно заболяването на Л. Стоянова следва да се отдаде на емоционалното ѝ притеснение относно здравето ѝ, като същото не е влошило положението на детето, тъй като другият приемен родител е бил с него и се касае за кратък период от време. Посочено е, че текстът на раздел III, т. 1 от сключеното рамково споразумение, който се твърди, че са нарушили приемните родители, не касае срок, в който приемното семейство трябва да подаде писмено предизвестие с данни за промяна на здравословното състояние, което би могло да повлияе на възможността им да се грижат за настаненото им дете, а от друга страна, такова е подадено от Стоянова, която е поискала извеждане на детето А., поради невъзможност да се грижи за него. Според съда, последното обстоятелство не е взето предвид от административния орган при издаване на процесния акт. По отношение на другият приет за нарушен текст на т. 4 от същия раздел на рамковото споразумение, съгласно който приемните родители незабавно следва да уведомят социалния работник за тежко заболяване, инцидент или друго важно събитие, което би оказало влияние върху приемното дете, решаващият съд е приел, че се касае за настаняване в болнично заведение за четири дни, а не за тежко заболяване или инцидент. Направен е извод, че поведението на Стоянови по делото и разпитът на свидетелите свидетелства за "прекалена грижа", като дори детето я определя такава, говорят по-скоро за това, че детето А. не е било подходящо за отглеждане именно в семейство Стоянови, но не й, че те не полагат добра приемна грижа за настанените в семейството им деца. Съобразено е от съда, че Л. Стоянова е подала молба за извеждане на детето от семейството й, поради влошеното й здравословно състояние, като явно сама е преценила, че ще се затрудни при отглеждането му. По отношение на употребата на физическа сила от страна на Стоянова, съдът е счел, че предвид прокурорското постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и събраните по делото доказателства, такава употреба не е имало. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В обжалваното решение съдът подробно е изложил обосновани мотиви при аргументиране на правния си извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на фактически основания за издаването на заповедта. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, при установяване наличието на промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата, при които съществува опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето, социалният работник по ал. 1 изготвя социален доклад за оценяване. В процесния случай административният орган не е аргументирал наличието на промяна касателно някоя от посочените материалноправни предпоставки. В заповедта бланкетно е посочено като основание за издаването ѝ наличието на неизпълнение на чл. 10, т. 3 от Наредбата, относно мотивацията на приемния родител за предоставяне на услугата. Същевременно в процесния административен акт като фактически основания са посочени и неизпълнение на задължения по сключените рамково споразумение и договор за настаняване на дете. В мотивите на акта липсват собствени изводи на органа, негов издател, като единствено са пресъздадени фактическата обстановка по случая и становищата на Комисията по приемна грижа към РДСП Видин и на Областния екип по приемна грижа към община Видин. Възпроизведено е становището на Комисията по приемна грижа за наличие на нарушение на рамковото споразумение, състоящо се в затаяване на съществена информация, касаеща отглеждането на детето, възпрепятстване на контакта на детето с водещия социален работник от отдел Закрила на детето Видин, и нарушение на плана за действие и плана за грижи, изготвени за детето. На първо място, органът не е изложил мотиви за конкретните извършени нарушения на двата плана, като планът за действие не е приложен по преписката. Твърденията за допуснати нарушения не са съотнесени към някоя от предпоставките по чл. 32 от ЗЗДет и чл. 10 от Наредбата. Не се твърди и не се доказва наличие на изменение, касателно някоя от предпоставките по чл. 32 от ЗЗДет или чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. От друга страна, изводът на административния орган за липса на мотивация на приемния родител, не се споделя и от настоящия съдебен състав и не се подкрепя от доказателствата по делото. Доколкото липсва легална дефиниция на понятието за целите на специалното законодателство, следва да бъде възприето общоприетото значение на думата като съвкупност от стимули и фактори, които обуславят дадената човешка постъпка и дейност ( Български тълковен речник , изд. къща Хермес , 2007 г.). Липсата/загубата на мотивация на лицето, предоставящо услугата, се свързва с промяната на субективното му отношение към социалната услуга приемна грижа като цяло, а не следва да бъде разглеждана единствено в контекста на настъпилите промени в отношенията му с конкретното отглеждано в семейството дете. Безспорно е, че поведението на детето, свързано с възрастта му, личните му контакти с приятели, които според преценката на приемния родител Стоянова са неподходящи, както и отделни поведенчески прояви, като например употребата на алкохол от детето, са довели до срив във взаимоотношенията между него и приемния родител Стоянова. Същевременно влошеното здравословно състояние на Стоянова е мотивирало приемният родител да сезира община Видин с искане за извеждане на детето А. от семейството. В този смисъл становището на компетентните органи, досежно необходимостта от извеждане на детето, съвпада с мнението и желанието на Л. Стоянова. От данните по делото обаче не се установява тези обстоятелства да са рефлектирали върху мотивацията на приемния родител да продължи да бъде приемен родител и да предоставя приемната грижа и в бъдеще спрямо други деца. От събраните по делото доказателства е установено, че при приемното семейство преди А. последователно са били настанени две деца, по отношение на които качеството на предоставената услуга приемна грижа е било високо, като едното дете е реинтегрирано в биологичното семейство, а другото е осиновено чрез процедура по международно осиновяване. През периода 2013 г. 2021 г., през който семейство Стоянови са били професионално приемно семейство, за дейността им като такова не са изготвяни препоръки, предписания или забележки относно качеството на предоставяната приемна грижа за настанените деца. Данните по делото сочат, че Лиляна и И. Стоянови притежават изискуемите лични качества да бъдат приемни родители. Състоятелни аргументи в обратната насока не са наведени от органа. Твърдението, че методът на възпитание противоречи на плана за грижи на дете, не е подкрепено с конкретни доводи, но дори и при негова истинност, същото е относимо към грижите за конкретното дете. В тази връзка следва да бъде отчетено, че от разпитите на свидетелите, както и от цялостния анализ на съвкупността от доказателства, правилно е установено от първоинстанционния съд, че детето А. е дете с проблемно поведение. Необходимо е да бъде взето предвид и обстоятелството, че липсват обективни и безпротиворечиви данни за упражнено от Стоянова физическо или психическо насилие спрямо детето А.. В тази връзка правилно съдът е съобразил наличието на постановление от 25.06.2021 г. за отказ за образуване на досъдебно производство и за прекратяване на прокурорска преписка 01198/2021 г. по описа на Районна прокуратура - Видин, в което е посочено, че по преписката няма достатъчно данни за осъществен психически и физически тормоз. За липсата на такъв сочат и свидетелските показания на тримата разпитани по първоинстанционното дело свидетели. Недоказано е и твърдението на детето за отправени обиди от Стоянова към биологичните му близки. В заповедта не са изложени аргументи как са възпрепятствани контактите на детето със социалния работник от отдел Закрила на детето - Видин, като някакви доводи за такива се извличат едва при задълбочен анализ на приложените по преписката документи, без обаче да кореспондират с действително установените факти. Правилно съдът е преценил и, че не се доказват и извършените нарушения на раздел III, т. 1 и т. 4 от сключеното Рамково споразумение. През периода на хоспитализация на Стоянова: 26.04.2021 г. 30.04.2021 г., грижите за детето А. са полагани от нейния съпруг. Освен това, извършената медицинска интервенция по поставяне на стенд в областта на сърцето и периода на възстановяване на лицето след нея са обстоятелства, които водят до нарушаване на нормалния ритъм на живот и до промени в ежедневието на лицето, които по необходимост оказват влияние върху неговото психо-емоционално състояние и организацията на дейностите, които извършва. Посочените изменения рефлектират върху преценката на лицето, включително относно изпълнението на задължението за уведомяване за промяната в здравословното състояние, както и другите поети задължения за информиране по сключените договор и рамково споразумение. Налице са обективни обстоятелства, изключващи умишленото поведение на лицето, а проявената небрежност, доколкото липсват реално настъпили негативни последици, не би могла да обоснове прилагането на крайна мярка, каквато несъмнено е заличаването на професионалното приемно семейство от Регистъра на утвърдени приемни семейства. Самото изпълнение не е скрепено със срок (с изключение на раздел III, т. 4 от Рамковото споразумение, където е използван термина незабавно ), а и от Стоянова са предприети действия по сезиране на община Видин, в което е посочила, че поради здравословни причини се нуждае от почивка. Във връзка с гореизложеното, не се установява и целта, която е заложена в Наредбата, с оглед прилагането на марката "заличаване от регистъра на приемните семейства" в случаите, когато промяната в обстоятелствата може да доведе до опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Такава опасност в случая административният орган не е доказал. От изложените в тези мотиви съображения се налага извода, че в случая не е била налице промяна в обстоятелствата по чл. 32 от Закона за закрила на детето или по чл. 10 от Наредбата, както и не е била налице опасност от увреждане развитието на настаненото в приемното семейство дете, съответно липсват материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед. Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил, Административен съд - Видин е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 1 - 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 800 лв. С чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е установен минимален размер от 500 лв. на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2. Съдът е взел предвид направеното възражение за прекомерност и е редуцирал размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. до 800 лв. Като се имат предвид правната и фактическа сложност на делото и обемът на осъществената адвокатска защита, адвокатското възнаграждение от 800 лв. за първоинстанционното производство не може да се приеме за прекомерно по размер. Ответниците по касация са направили искане за присъждане на разноски и за настоящото дело. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Регионална дирекция за социално подпомагане - Видин да заплати на Л. Стоянова (по отношение на която са доказани понесени разходи за касационното производство) разноски по делото в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. По отношение на направеното възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от процесуалния представител на директора на РДСП Видин за прекомерност на заплатеното от опонентите му адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно. Отговорността за разноските в съдебно-административното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг.: чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата на акта по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В ал. 2 от визирания чл. 36 от ЗА законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа. Т.е., размерът на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа (предвиденият минимум в случая, попадащ в хипотезата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 500 лева). От друга страна, както в горепосочената наредба, така и в ГПК и в АПК не се съдържа правна регламентация на максималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение. Единствената норма, която урежда евентуалното редуциране на договорения и реално внесен адвокатски хонорар, е споменатата разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, в която законодателят е придал правно значение единствено на преценката на съда по отношение на фактическата и правна сложност на делото. В случая договореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение съответства изцяло на сложността на правния спор, по който е бил ангажиран адвокат Каменов като процесуален представител на Л. Стоянова и И. Стоянов и пред касационната инстанция. Делото по своето естество разкрива определена фактическа и правна сложност. При преценката си касателно искането за редуциране на адвокатския хонорар съдът съобрази и обема на реално осъществените от касаторовия пълномощник процесуални действия: написал и подал писмено становище (отговор) на касационната жалба и се явил в проведеното открито съдебно заседание да защити каузата на своя доверители. От друга страна, размерът на възнаграждението му не е завишен спрямо характера на производството и сложността на правните и фактически обстоятелства и установявания, поради което претенцията за намаляването му не следва да бъде уважена, като репарирането в полза на ответницата на извършените от нея по повод на настоящото производство деловодни разноски трябва да бъде в пълния им размер от 800 лв., който размер в случая е справедлив и обоснован. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение