Решение № 8311 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2011 г.

Решение № 8311 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Галина Михайлова Миленова от гр. София, чрез пълномощника адв. Георги Миленов, и от "АГППМП - Здраве - 14" ООД - гр. София, представлявано от управителя Георги Тодоров Киряков, против решение № 3891/29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4046/2009 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, обосноваващи посочените касационни основания, касаторите молят решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столична здравноосигурителна каса, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Излага съображения, че от страна на административния орган е допуснато нарушение по отношение на формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 8 АПК. Неправилно е посочено също основанието за налагане на санкцията, като не е доказано изпълнението на хипотезата на нормата, по която е наложена санкцията. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "АГППМП - Здраве - 14" ООД - гр. София, против заповед № РД-13-202/19.03.2009 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на основание чл. 52, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 52, ал. 4, т. 3, б. "б" от индивидуален договор № 22-1672/2008 г. и на основание чл. 232, ал. 1 и ал. 2, чл. 236, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 4, т. 4, б. "а" НРД 2006 г., във връзка с чл. 241, ал. 1 НДР 2006 г. на лечебното заведение за първична извънболнична медицинска помощ е наложена санкция финансова неустойка в размер на 900 лв. За да постанови решение в този смисъл съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на формата на административния акт, предвид посочването на дата, която предхожда извършването на проверката и съставянето на медицинския протокол. Съдът е приел, че действително в заповедта е посочена като година на издаването й "2008 г.", но това следва да се възприеме като допусната техническа грешка при изписването на годината на издаване на административния акт от страна на административния орган. В тази връзка е обсъдил представените от ответника по жалбата писмени доказателства, представляващи извлечения от деловодния дневник на СЗОК, според които заповед № РД-13-302 е заведена на 19.03.2009 г., а не на 19.03.2008 г., както и че предходният и последващият по ред номера на решения на СЗОК са издадени на дати, съответно предхождаща и последваща датата 19.03.2009 г. Съдът е приел, че оспорената заповед е съобразена и с приложимите материалноправни норми, тъй като при извършената проверка за налично, функциониращо и изправно оборудване, инструментариум и консумативи са установени липси в инструментариума и липси на лекарства от първа необходимост в спешния шкаф. Установените липси са отразени в съвместния протокол от 16.12.2008 г., подписан от двете страни, освен това по делото не са представени доказателства, които да опровергават констатациите по този протокол. Конкретните изисквания по отношение на инструментариума, оборудването и консумативите, с които следва да разполагат изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ са изброени в Приложение № 12 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК и наличието на такова оборудване е условие за сключване на договора и съответно е вменено като задължение в чл. 7, т. 6 от индивидуалния договор. Предвид това правилно е наложена санкцията по чл. 52, ал. 1, т. 1 б. "а" от индивидуалния договор за неизпълнение на изискванията за налично оборудване и консумативи. Във връзка с наложената санкция по чл. 52, ал. 4, т. 3, б. "б" от индивидуалния договор, съдът е посочил, че съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от НРД 2006 г., изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстващи на договорената. Поради това че при проверката са установени 9 случая на нарушения във връзка с изискванията за диспансерно наблюдение на здравноосигурени лица с диагноза "хипертонична болест на сърцето" и предвид изискванията по Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, както и липсата на доказателства, че задължението на д-р Галина Миленова не се дължи на неявяване на здравноосигурените лица за извършване на дължимите през годината прегледи, то санкцията е правилно наложена. Съдът е посочил също, че само въз основа на надлежно попълнен и оформен амбулаторен лист, подписан от лекаря и пациента, може да се установи извършването на медицинската дейност в пълен обем, какви прегледи и консултации са приложени, какви са обективните находки от прегледа и дали прегледът касае всички органи и системи или се акцентира върху моментното състояние на отделен орган или система в човешкия организъм. Затова според съда е недопустимо тези обстоятелства да се установяват чрез разпит на свидетели, както и да се оборва съдържанието на амбулаторния лист чрез заключение на вещо лице. Настоящият касационен състав на съда, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В първоинстанционното производство по оспорване на заповедта на директора на СЗОК се поддържа оплакването, че заповедта е нищожна или незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на изискването за форма, предвид това че в титулната й част като година на издаването е посочена 2008 г., съответно дата "19.03.2008 г.", а заповедта за извършване на проверката е издадена на 16.12.2008 г. Пред настоящата инстанция касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите му във връзка с твърдяните пороци на заповедта. От съдържанието на оспорената пред съда заповед на директора на СЗОК, и по-конкретно - титулната й част, е видно, че като дата на издаването й е посочена датата "19.12.2008 г.". Тази дата е отпечатана на самата заповед и от изразените становища на страните в хода на първоинстанционното производство, както и пред настоящата инстанция, е очевидно, че именно тази дата е възприета като изписана в текста на заповедта. От мотивите на съдебното решение също се налага извода, че съдът е отчел факта, че в титулната част на заповедта е изписана година на издаването й "2008". Както се изложи по-горе първоинстанционният съд е приел, че това изписване се дължи на техническа грешка, допусната от страна на административния орган и това не води до нищожност на заповедта, нито представлява съществено нарушение на процесуалните правила, приел е също, че действителната година на издаване на заповедта е 2009 г. Без значение е обстоятелството, че на приложеното по делото пред Административния съд копие от заповедта на л. 10 - 15, върху цифрата "8" от годината "2008" в титулната част на заповедта е извършена поправка на ръка със син химикал, като е изписана цифрата "9". Тази поправка не е коментирана от страните по делото, нито в мотивите на съдебното решение, освен това е нанесена със син химикал върху незаверено копие, поради което вероятно е направена след постановяване на решението. Коментираната поправка е без значение и поради това, че непосредствено след посоченото копие от заповедта, което при това не е заверено за вярност, се намира друго копие от същата заповед (л. 16 - 21), което е заверено за вярност от СЗОК, в което няма поправка на датата на издаване, която е посочена като "19.03.2008 г.". Следователно в оспорената пред съда заповед като дата на издаването й е посочена датата "19.03.2008 г.". Същевременно от съдържанието на същата заповед, както и от приложените в административната преписки документи недвусмислено се налага извода, че заповедта е издадена в резултат на проверка, възложена със заповед № РД-18-1958/16.12.2008 г. на директора на СЗОК, за резултатите от проверката е съставен медицински протокол № М-1005/16.12.2008 г., във връзка с направените възражения против протокола е постановено решение № 108/22.01.2009 г. на Арбитражната комисия и т. н. В този смисъл се налага изводът, че посочването в титулната част на заповедта на годината "2008" вместо "2009" като част от датата, на която е издадена, се дължи на очевидна фактическа грешка, допусната от страна на административния орган. Касае се за порок на административния акт, който може да бъде отстранен от административния орган, който го е издал, по предвидения за това ред - по чл. 62, ал. 2 АПК. До отстраняването на този порок обаче административният акт следва да се разглежда със съдържанието, което има, поради което и преценката относно неговата законосъобразност следва да бъде направена именно предвид съдържанието, което акта има. Поради това първоинстанционният съд неправилно е извършил преценка за законосъобразността на акта, като е приел, че за действителна дата на издаването му следва да се приеме дата от 2009 г. По делото няма доказателства за извършена поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Предвид данните по делото и поддържаните от оспорващия оплаквания, съдът е следвало в изпълнение на задълженията си по чл. 9, ал. 4 АПК за осъществяване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, и по чл. 171, ал. 4 АПК - за съдействие на страните за отстраняване на формални грешки, е следвало да укаже на административния орган, че не сочи доказателства за обстоятелството дали е извършена поправка относно датата на издаване на оспорения пред съда акт по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК, и в частност на изискването за спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила. В тази връзка следва да се има предвид, че в чл. 58, ал. 2, т. 8 АПК изискването за посочване на дата на издаване на заповедта е съществен елемент от съдържанието на административния акт, издаден в писмена форма. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да бъдат дадени указания до административния орган съобразно указанията в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора възлагането на разноските следва да бъде осъществено при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,