Решение № 14255 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2020 г.

Решение № 14255 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7207/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директорa на Областна дирекция (ОД) на ДФ "Земеделие" гр. София, чрез ст. юрк. Панчева против решение № 4 от 13.02.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по адм. дело № 467/2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г. с изх. № 01-220-6500/70 от 14.05.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново разглеждане и произнасяне по заявка за окончателно плащане на Р. Маринов по договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът навежда доводи, че в конкретния случай съдът не е обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до постановяване на съдебния акт при неправилно приложение на закона и необоснованост. Счита, че безспорно доказани са субективният и обективният елемент в поведението на бенефициента с цел получаване на предимство в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Намира, че в издадения административен акт са налице както правни, така и фактически съображения за определената за възстановяване сума. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Р. Маринов, чрез адв. Илиева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г. с изх. № 01-220-6500/70 от 14.05.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" – София, с който на Р. Маринов е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 14 668, 00 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /ПРСР/, и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446, 00 лв., представляващо получено първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху главницата, изчислена за периода от 30.05.2014 г. до окончателното плащане на сумата. Актът е издаден на основание чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 8, ал. 1, т. 10, предл. първо, респ. чл. 33, ал. 2, т. 1, предл. второ от Наредба № 9/3.04.2008 г. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемия от закона писмен вид и формално съдържание на реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, но при липса на мотиви за разграничаване и обосноваване на отказа за второ плащане и финансовата корекция на първото плащане, както и при липса на обосновка за наличието на законови основания за това. В мотивите си съдът е посочил, че данните от извършените проверки са изтълкувани превратно от административния орган, с оглед на което същият е счел, че ползвателят е извършил нарушение, изразяващо се в изкуствено създаване на условия, вкл. функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката. В тази връзка счита достигнатите изводи са неправилни, доколкото не се ангажират безспорни доказателства в тази насока. Като е постановил оспорения акт, с който е отказал изплащането на финансова помощ в размер на 14 668, 00 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансовата помощ без да са били налице доказателства за наличие на фактическите основания за издаването й, според съда, административният орган е издал незаконосъобразен административен акт, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за това, поради което в тази част АУДВП е необоснован и незаконосъобразен. Относно АУДВП, в частта, в която административният орган е определил подлежащо на възстановяване държавно вземане, представляващо получено първо плащане по договора, съдът обосновава същата като необоснована и незаконосъобразна. За да достигне до този извод, съставът приема, че административният орган не е посочил на кое от основанията по чл. 70 от ЗУСЕСИФ се е позовал при вземане на решението да отмени финансовата подкрепа за ползвателя чрез налагане на финансова корекция. Счита, че в оспорения акт не е конкретизирано основание и не са изложени мотиви относно естеството и сериозността на нарушението, респ. и за финансовото му отражение. Не се сочи и каква точно "нередност" по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на Наредбата представлява поведението на бенефициента. Предвид всичко гореизложено, съдът обосновава краен извод, че процесният АУПДВ следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и преписката следва да се върне на ОД на ДФ "Земеделие" - София за произнасяне по заявката за второ /окончателно/ плащане на Р. Маринов. Решението е правилно като краен резултат, но по други мотиви. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за неправилност на издадения АУПДВ, но поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуване на административното производство. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК предвижда задължение за административния орган да уведоми засегнатите лица за започналото производство по издаване на административния акт. В конкретния случай, с писмо изх. № 01-220-6500/70 от 16.05.2018 г. Р. Маринов е уведомен за започнало производство по извършване на финансови корекции по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, което следва да приключи с решение за налагане на финансова корекция, издадено на основанията по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Административното производство е приключило с издаването на друг акт - АУПДВ, с който се отказва изплащането на финансова помощ общо в размер на 14 668, 00 лв., представляваща второ плащане по договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г. и му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446, 00 лв., представляващо получено първо плащане по договора, ведно със законната лихва. По силата на чл. 26, ал. 1 АПК административният орган е длъжен да уведоми засегнатите лица за предмета на административното производство и да им осигури възможност за участие и защита при издаването на конкретен административен акт. От доказателствата по делото се установява, че в случая производството по налагане на финансова корекция е открито на 16.05.2019 г., преди подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансовата помощ от 13.07.2018 г. /л. 274 от делото/. В този смисъл са и писмените възражения на лицето относно констатациите, основанието и размера на финансовата корекция, подадени до органа на 25.06.2018 г. От тези възражения е видно, че ползвателят не е наясно с предмета на проверката и предмета на производството. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е лишило адресата на АУПДВ от възможност за защита срещу отказа за изплащане на финансовата помощ и определянето на подлежащи на възстановяване на суми. В случая, административното производство е образувано с един предмет, а е приключило с издаването на административен акт с друг предмет. В тази връзка неправилно е позоваването от страна на съда на разпоредбите на ЗУСЕСИФ и основанията за извършване на финансови корекции. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г.") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго. Съгласно пар. 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП /в сила от 2.01.2018 г. / започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. В случая Р. Маринов е подал заявление за подпомагане на 18.11.2013 г. с приложен към него бизнес план за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. по реда на Наредба № 9/3.04.2008 г. Договорът за отпускане на финансовата помощ е сключен на 13.05.2014 г. на основание чл. 21, ал. 2 от същата наредба. Сумата в размер на 24 446 лв., представляваща първо плащане е изплатена на 30.05.2014 г. Изложените факти сочат, че случаят изцяло попада в приложното поле на изключенията по пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и ЗУСЕСИФ не намира приложение. От значение за прилагането на този параграф е не датата на започване на производството по издаването на АУПДВ, а датата на издаването на наредбата, по реда на която се провежда кандидатстването и отпускането на помощта. В случая Наредба № 9/3.04.2008 г. е издадена преди влизането в сила на ЗИД ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, производството по тази наредба относно договора на Р. Маринов е започнало по нея и не е приключило поради изтичане периода на мониторинг /изтичането на срока, в който съответният бенефициер е длъжен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/. С оглед изложеното, крайният извод на съда, че оспореният акт е незаконосъобразен е правилен и решението, с което е отменен АУПДВ № 14/112/08906/04/01 от 13.05.2019 г. изцяло и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявката за второ плащане на Р. Маринов по договор № 14/112/08906 от 13.05.2014 г., следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора на касатора не се дължат разноски. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не са представени доказателства за сторени такива, въпреки претендирането им с отговора на касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,