Решение № 222 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6124/2007 г.

Решение № 222 от 12.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6124/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. "Б. Т. Л." ЕООД е подал касационна жалба срещу решение № 645 от 29.12.2006 г. по гр. д. № 1668 от 2006 г. на Софийски апелативен съд, с която е уважен предявеният осъдителен иск по чл. 49 ЗЗД от МВР срещу касатора за сумата 62 496 лева - пропуснати ползи заедно със законната лихва, считано от 4.12.2002 г. и сумата 1 500 лева на основание чл. 86 ЗЗД, както и 220 лева съдебни разноски и 1 620 лева юрисконсултско възнаграждение. В жалбата се инвокират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК и при преценка на относимите доказателства, както и при обсъждане на възражението за наличието на обективни причини, довели до увреждането, необоснованост и материална неправилност на иска. Ответниците Министерство на вътрешните работи, община "С." и "Е." ООД не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за него, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 24.01.2007 г. и е изтекъл на 24.02.2007 г., а жалбата е подадена на 26.02.2007 г. по пощата и е заведена с 1190 от 27.02.2007 г. вх. № 25850 от същата дата. С определение № 365 от 3.07.2007 г. срока за подаване на касационна жалба е бил възстановен и следователно същата следва да се зачете като подадена в срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Софийски апелативен съд е отменил частично постановеното решение от 19.05.2006 г. за отхвърляне на обективно и субективно съединените искове от Софийски окръжен съд, 6 състав по гр. д. № 52 от 2003 г. и е осъдил "Б. Т. Л." ЕООД да заплати на МВР сумата 62 496 лева - пропуснати ползи заедно със законната лихва, считано от 4.12.2002 г. и сумата 1 500 лева на основание чл. 86 ЗЗД, както и 220 лева съдебни разноски и 1 620 лева юрисконсултско възнаграждение за това, че при разширението на хотел "К. п." с инвеститор касатора и изпълнител "Е." ООД в резултат на извършените строителни и изкопни работи в нарушение на нормативните актове е било предизвикано свлачище, което е довело до скъсване на водопровод, канализация, пропадане на стени, настилка и зелена площ, прекъсване на ел. кабел в имота - публична държавна собственост, управляван от МВР. Това е довело до спиране на работата във вилата, която не е могла да посрещне почиващите от трите смени в периода от м. август до м. октомври 2002 г. както и не е имало възможност в нея да бъдат проведени насрочените семинари, при което не са били реализирани приходи в общ размер 62 496 лева, които са присъдени ведно с лихвите, разноски и юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно. По делото е било безспорно, че в курорта "Б.", кв. 17 е изграден през 1987 г. курортен комплекс, представляващ двуетажна почивна станция - вила "К." с площ от 448 кв. м. и дворно място, който с акт за публична държавна собственост № 1081 е предоставен за управление на МВР. Този имот граничи с терена върху който е изграден хотел "К. п.", чийто инвеститор и собственик е касатора. По силата на строително разрешение № 122 от 18.09.2002 г. в терена на хотела е започнало изграждане на спортен комплекс, поради което са започнали изкопни работи. Не са били извършени инженерно-геоложки проучвания за да се установи, че склонът на който се строи има характеристиката на "пълзящ склон", което налага укрепване на терена при осъществяване на изкопни работи. При реализиране на основния изкоп - "масов изкоп" за спортния комплекс с площ от около 400 кв. м. и дълбочина около 3 м. се е получило свлачище на земна маса, което първоначално през март 2002 г. е довело до скъсване на уличния водопровод и пропадане на част от улицата. Били са изготвени проекти за стабилизиране на изкопа, реализиране на дренаж и подпорна стена които не са направени поради което се е получило второ свлачище, което е засегнало и тангиращия с двора на хотела терен, върху който е била изградена вила "К.". Свлачището е прекъснало водопровода, канализацията и ел. захранването на вилата, довело е до пропадане на стени на постройката и е унищожило част от терена - настилка и зелена площ. Причината за свлачището е намерена в това, че инвеститора не е предприел осъществяване на укрепващи дейности по основния изкоп, които са били наложителни с оглед характеристиката на земния слой и които са били предписани от техническите власти, тъй като свлачищния процес в този терен вече е бил започнал. Повредите са били отстранени от изпълнителя на строителството "Е." ООД, който факт е бил отчетен от въззвния съд. Освен това обоснован е извода в решението, че не е налице обективно съпричиняване на резултата поради прекомерни валежи, тъй като те са започнали преди пропадането на земните маси от двора на почивната станция при първия етап от свлачищните процеси от една страна и от друга обезопасяването на изкопа въпреки направеното предписание не е било направено така, че да преодолее и тези климатични особености и да отстрани въздействието на неправилното инженерно решение при осъществяването на изкопните откоси. Разпитаният свидетел И. К. установявя обстоятелства от края на 2001 г., т. е. за първото свлачище, а вторият свидетел И. Т. говори за период от 2003 г., т. е. последващ процесния период. Увреждането на вилата е станало през лятото на 2002 г., а не през пролетта, когато валежите действително са били обилни. Установена е гаранционно обезпечителната отговорност на касатора по чл. 49 ЗЗД като дадените фактически обстоятелства от ищеца са съобразени с фактическия състав на нормата, а именно възникналата отговорност на дружеството - работодател на длъжностни лица от неговата система, които с виновните си и противоправни действия при изпълнение на възложената им от него дейност са причинили увреждането. Размера на пропуснатите ползи е документиран с представеното извлечение, наречено "справка" изх. № 3961 от 19.11.2002 г. (прието като доказателство по делото, без да е оспорено от касатора в съдебно заседание от 19.01.2006 г.) което е потвърдено от в. л. О. И. С. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.