Решение № 361 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2011 г.

Решение № 361 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9112/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Катя Иванова Кеменчеджиева от гр. София срещу решение № 2027 от 29.04.2011 г. на Административен съд София - град по административно дело № 8408/2010 г. по описа на съда, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 468 от 12.10.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-346 от 31.08.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакувания съдебен акт, както и отмяна на цитираното разпореждане. Аргументи в подкрепа на исканията са развити и в писмена защита. Ответникът по касация - директора на Столично управление "Социално осигуряване", в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото от главния директор на СУСО разпореждане № РВ-ПОВН-346/31.08.2010 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е наредено Катя Иванова Кеменчеджиева да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 04.03.2009 г. до 31.05.2009 г. включително, парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 720.00 лв. главница и 199.66 лв. лихва или всичко 919.66 лв. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Кеменчеджиева срещу решението на главния директор на СУСО не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд София - град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 04.03.2009 г. - 31.05.2009 г. вкл., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете. Роденият на 09.06.2007 г. Борис Иво Тавитян, син на Катя Кеменчеджиева, е бил настанен в детска ясла № 35 "Вълшебство" гр. София, за периода от 04.03.2009 г. до 31.05.2009 г., за които три месеца на майка му са изплатени общо 720.00 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. През периода 04.03.2009 г. - 31.05.2009 г. на жалбоподателката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало детската ясла, как се е адаптирало там и дали майка му го е отглеждала през останалото време, е ирелевантно досежно преценката дали то е било "настанено" (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Без значение за изхода на спора е верността на недоказаното и голословно твърдение на Кеменчеджиева, че заявленията-декларации за изплащане на обезщетение не са подавани от нея, а последното от тях от 09.07.2008 г. не е подписано от нея. При спазване на разпоредбите на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване тя е подала чрез осигурителя си Първа осигурителна каса заявления-декларации за изплащане на обезщетение. Паричните обезщетения по чл. 53 от КСО са й били изплащани (което не е спорно) и с получаването на първото месечно обезщетение, отпуснато въз основа на заявлението-декларация от 09.07.2008 г., тя конклудентно е потвърдила действието на осигурителя, който е действал изцяло в неин интерес. Противно на твърдяното в касационната жалба и писмената защита, няма нарушение при упражняване на контролни правомощия от длъжностно лице. Ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите може да извърши проверка относно достоверността само на част от декларираните обстоятелства в заявлението-декларация на осигуреното лице за отпускане на обезщетение по чл. 53 от КСО, за които са представени писмени документи (удостоверение за раждане, заповед от работодателя за разрешен отпуск за отглеждане на малко дете) или за които има данни в информационната система на НОИ (осигурителния статус на заявителя или евентуалното отглеждане на детето от безработно лице, включено в програми в подкрепа на майчинството). За другите обстоятелства, посочени в заявлението-декларация, наличието на които е отрицателна предпоставка и води до отказ или прекратяване на изплащането на обезщетение (поредността на детето, осиновяването му, настаняването му в детско заведение, настаняване за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство), посоченият административен орган не може да извърши служебна проверка. Конкретно настаняването в детско заведение може да бъде установено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите на ДОО само след извършване на проверка от контролните органи на ТП на НОИ в детското заведение, резултатите от която се оформят в констативен протокол (както е станало в процесния случай). Едва въз основа на данните, вписани в протокола, се установява дали за посочения период на настаняване на детето на осигуреното лице неоснователно е било изплащано обезщетение. Не може да бъде споделена тезата на касаторката, че до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО детските ясли не е следвало да се считат за детски заведения и едва с изричното им посочване от законодателя (което е станало след процесния период) те се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст относно настаняване на дете в ясла. До направеното допълнение изводът, че по смисъла на цитираната норма детско заведение е и детската ясла се извеждаше чрез тълкуване съобразно обстоятелството, че се касае за деца до двегодишна възраст и предвид нормативната регламентация на устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, в които съгласно установените правила могат да бъдат приемани деца в рамките на определена възраст и при определени условия. Внесеното уточнение в разпоредбата с добавянето на текста "включително и детските ясли" е в унисон с предшестващата го константна съдебна практика и конкретизира, а не променя смисъла на текста на чл. 53, ал. 4 от КСО. Визираната законодателна промяна в тази норма я уточнява в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана от Върховния административен съд, а не обуславя извод, че до допълването й приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение. Фактът, че за настаняването на детето в детското заведение се плаща месечна такса и то не е настанено на пълна държавна издръжка, не изключва задължението да се възстанови неправомерно полученото от майка му парично обезщетение, защото става въпрос за наличие на приложното поле на чл. 53, ал. 4 от КСО, а не на чл. 54, ал. 3 от КСО. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 04.03.2009 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,