Решение № 290 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 945/2012 г.

Решение № 290 от 22.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 945/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 1121/2011 г. на Районен съд гр. Силистра, образувано по искане на осъдения Г. С. К. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник, с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира атакуваното определение законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 14.11.2011 г. постановено по нохд. № 1121/2011 г. по описа на Районен съд гр. Силистра е одобрено споразумение между Районна прокуратура гр. Силистра и защитата на трима подсъдими, между които и Г. С. К., по силата на което К. се е признал за виновен, в това че в условията на продължавано престъпление на 9.06.2011 г. и на 25.06.2011 г., като извършител в съучастие с Н. М. Х. и Д. И. К. - като помагачи, чрез използване на МПС, в [населено място] превел през границата на страната без разрешение на надлежните органи и не през определените за това места група от хора-дванадесет души, които не са български граждани, а на А. поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1,3 и 4 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 26, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК се е съгласил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, при строг режим и глоба в размер на 3000 лв. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения К.: Оплакванията са в многословно саморъчно искане за възобновяване от което може да се извлече довод за недоказаност на обвинението, за нарушено право на защита предвид различни позиции на осъдения и защитника му, в досъдебното производство и за упражнена принуда, поради която К. е приел споразумението. Защитника на осъдения поддържа оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, водещи до съмнения в установеното авторство. Доводите са неоснователни. Видно от протокола от съдебното заседание проведено на 14.11.2011 г. осъдения К. е подробно изслушан по реда на чл. 382, ал. 4 НПК където категорично е заявил: - "разбирам, помогнал съм максимално да улесня прокуратурата, с това да се стигне до споразумение, тъй като смятам че по този начин най-лесно ще бъде за всички ни, най добро за обвиняемите...признавам се за виновен и съм съгласен със споразумението...разбирам последиците от споразумението.Доброволно ще подпиша споразумението...декларирам, че се отказвам от съдебното разглеждане на делото".В същия смисъл са изслушани и другите двамата осъдени, помагачи на осъдения К. -съпругата му Д. К. и Н. Х. Липсват претендираните процесуални нарушения на досъдебното производство, още по малко съществени такива. Подсъдимия тогава К. е осъществил правото си на защита в пълнота и това е така, дори само ако се обърне внимание на тезата на защитника му в съдебното производство по одобряване на споразумението. Няма данни по делото за оказвана принуда или за влияние върху взетото решение от осъдения да подпише постигнатото между защитата му и прокуратурата споразумение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното определение при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване на осъдения К. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение