Решение № 15068 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 782/2020 г.

Решение № 15068 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 782/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие", депозирана от пълномощник, срещу Решение № 2102 от 25.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1654/2019 г. от Административен съд Пловдив, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на Н. Терзиева обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на 738.09 лева. Претендират се разноските по делото в двете съдебни инстанции. Ответната страна - Н. Терзиева представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По подборно изложени в пледоарията му съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на наведените в нея съображения, е неоснователна. В АС – Пловдив е заведена исковата молба на Н. Терзиева, с която е предявила иск срещу ДФЗ, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който претендира ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за понесени имуществени вреди, представляващи законната лихва в размер на 820.10 лв., върху сумата от неизплатени своевременно субсидии за 2014 г. по подадено заявление с УИН 16.07.0514/40679, отказани с уведомително писмо изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г. отменено, като незаконосъобразно, от съда с влязло в сила Решение № 1687 от 19.09.2016 г., постановено по адм. дело № 2934/2016 г. от Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 13810 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 13558/2016 г. на ВАС, вкл. разноски по делото. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел иска за основателен и частично доказан и е осъдил ДФЗ да заплати на ищцата обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 738.09 лв., както и разноски по делото в размер на 280 лв., като е оставил без разглеждане исковата молба в останалата й част и е прекратил производството по делото в тази му част. Решението е обжалвано от касатора единствено в частта, с която ДФЗ е осъден да заплати на Н. Терзиева обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на 738.09 лева. В останалата му част, с която ДФЗ е осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 280 лв., както и в частта, с която искът е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено, решението не се обжалва, поради което в тази част е влязло в сила и не подлежи на касационен контрол. За да постанови решението си съдът е приел, че искът е предявен от лице, с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Приел е също, че е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред - Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г., а впоследствие и положително произнасяне по заявлението за подпомагане с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. - изх. № 02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г. Установена е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2015 г., което следва от разпоредбите на действалите към момента чл. 29, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003, чл. 11 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007 - 2013 г. и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи от ПРСР 2007 - 2013 г. Административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но плащането е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове. Приел е още, че претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава – 01.07.2015 г., както е поискана. Нейният размер върху сумата от 2 016.73 лв. възлиза на 738.09 лева, в който размер искът е приет за доказан. В останалата част искът е оставен без разглеждане, като недопустим. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се реши на базата на събраните доказателства. Ищцата е регистрирана като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 374599 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2014 г. е подала заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер (УИН) 16.07.0514/40679, като е поискала подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП) и Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП). С Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. на Терзиева е оторизирана сума за изплащане в размер на 1 532.45 лв. по СЕПП и 708.36 лв. по СПП, като цялата оторизирана сума е прихваната "в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ". Оспорването на това писмо е довело до неговата отмяна от съда, с влязло в сила на 15.11.2017 г. Решение № 1687 от 19.09.2016 г., постановено по адм. дело № 2934/2016 г. от Административен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 13810 от 15.11.2017 г., постановено по адм. дело № 13558/2016 г. на ВАС, тъй като е констатирано нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - административният орган не е посочил фактическото и правното основание за издаване на заповедта, в частта в която се прихваща оторизираната сума. С последващо Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. - изх. № 02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г., административният орган е преразгледал подаденото от ищцата заявление с УИН 16.07.0514/40679 и е постановил плащания по съответните схеми в размер на: по СЕПП – 1 532.45 лв. и по СПП – 708.36 лв. Така постановеното писмо е връчено на ищеца на 19.04.2019 г. Уведомително писмо изх. № 02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г. е обжалвано в частта, с която "на основание чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица" от оторизираните за кампания 2014 г. суми – 1 532.45 лева по СЕПП и 708.36 лева по СПП, отново е удържана сумата от общо 224.08 лева. ". С определение № 1131 от 04.06.2019 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1458/2019 г. съдът е приел, че производството по делото е образувано 1. по жалбата на Н. Терзиева против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г. и 2. по искова молба за заплащане на мораторна лихва за забава върху главница от 2 240.81 лв. /1 532.45 +708.36/, подадена от Терзиева срещу ДФЗ, дължима за периода от 01.07.2015 г. до 06.02.2019 г. в размер на 820 лева. Приел е още, че производствата са несъвместими и е наредил разделянето им в две отделни дела. С конкретизираща молба, депозирана във връзка с Разпореждане № 3687 от 07.06.2019 г. на съдията-докладчик по адм. дело № 1654/2019 г., ищцата е уточнила, че ответник по иска е ДФЗ; отмененият административен акт, от който претендира да са настъпили вредите /съгласно чл. 204, ал. 1 АПК/ е Уведомително писмо изх. № 02—160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, отменено по съответния ред и вредите "са заради забавено плащане в размера на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД. Претендират се само имуществени вреди" в размер на 820.10 лв. При тази фактическа установеност неправилно съдът е приел иска за основателен. Не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е налице отменен, по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт, постановен от административен орган при изпълнение на административната му дейност - Уведомително писмо изх. № 02—160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ. Липсват обаче останалите два елемента – вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между отменения административен акт и твърдяната вреда. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Специалният закон определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица, като за неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на ЗЗД. Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Законна лихва за забава на плащане (мораторна, закъснителна лихва) се дължи за забавено изпълнение на парично задължение. При неизпълнение на паричен дълг кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1, изречение първо от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно уеднаквената от ВКС практика неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, и кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение, което съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение. С други думи разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД приравнява дължимата законна лихва на обезщетение. Важно е да се подчертае, че т. нар. "законна лихва", имаща обезщетителен характер се дължи от момента, в който вземането е станало изискуемо. Когато се касае за т. нар. "деликт", то лихвата, имаща обезщетителен характер, се дължи от момента на самото увреждане на пострадалата страна. В случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С уведомителното писмо изх. № 02—160-6500/13830 от 27.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2014 г. Н. Терзиева е уведомена, че оторизираната сума за изплащане в размер на 2 240.81 лв. /1 532.45 лв. по СЕПП и 708.36 лв. по СПП/ е прихваната в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. След получаване на това писмо между страните е възникнал спор относно дължимостта на посочените суми, който спор е бил разрешен по съдебен ред. Следователно, към 01.07.2015 г. за административния орган не е възникнало задължение за изпълнение на парично задължение, респ. не е налице неизпълнение на същото. Съответно за ищцата не е възникнало право на обезщетение, представляващо законната лихва за забава на плащане. Едва след разрешаването на спора относно дължимостта на субсидията административният орган по своя инициатива /в съдебните решения липсва диспозитив за връщане на административната преписка на административния орган за ново произнасяне/ е преразгледал заявлението и е постановил нов административен акт – уведомително писмо от 04.04.2019 г. – за плащания по съответните схеми по СЕПП – в размер на 1 532.45 лв. и по СПП – 708.36 лв. Затова главно парично задължение е налице, както и право за негова изискуемост, след 04.04.2019 г., но след тази дата задължението е изпълнено, поради което не е налице неизпълнение, респ. вреди, които то обективно и закономерно причинява. Предвид изложеното като е приел иска за основателен първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени. Искът за обезщетение заради забавено плащане в размера на законната лихва на основание чл. 86 от ЗЗД е неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли изцяло. При този изход на правния спор и при тълкуването на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение